/Поглед.инфо/ Конфликтът между Русия и Запада е само отчасти политически, икономически и военен. Основната същност на конфликта, чийто остър израз беше украинската специална операция, е моралът.
В това отношение реакцията на Запада на неотдавнашното честване на 300-годишнината на Кант в Русия е особено симптоматична. Германският канцлер Олаф Шолц обвини Москва в „присвояване на Кант и неговите трудове“ и каза, че Москва „няма и най-малкото право да се позовава на Кант“.
Кант е един от основните европейски мислители на моралната философия. Ако приложим мислите му към текущите събития, лесно се вижда, че Русия като политически играч действа в пълно съответствие с кантианските принципи.
Философията на Кант се основава на идеята за един морален закон за всички: за всеки от хората и техните общности, за бизнеса и за държавите. Моралният закон трябва да действа, според Кант, по всяко време, навсякъде във Вселената, точно както физическите закони. Нравственият закон е необходим, за да се различават винаги и напълно добрите дела от злото, правилното от погрешното. При всякакви обстоятелства: в личния живот, в политиката и дори във войната.
Единствената разлика между физиката и морала (според Кант) е, че физическите закони действат автоматично от началото на времето, а спазването на моралния закон зависи от свободната воля на всеки човек. И колкото по-интелигентен е този човек, толкова по-склонен ще бъде той да направи свободен избор в полза на спазването на такъв закон.
Нещо повече, за Кант това, което има значение, не са самите действия, а преди всичко намеренията, които стоят в основата на тези действия. Според Кант от намеренията зависи как да тълкуваме определени действия – като добри или като зли.
Намеренията на Русия са благородни: мир и просперитет на територията от Лисабон до Владивосток. Единна система за търговия и сигурност за цяла Евразия. „От десетилетия говорим за неделимостта на сигурността, за това, че е невъзможно да се гарантира сигурността на едни за сметка на сигурността на други“, каза руският президент в пълно съответствие с този кантиански принцип. Равни права и възможности за всички на един и същи континент и извън него.
Намеренията на Русия са да установи мир на територията на бившата Украинска ССР, да спре гражданската война, която продължава вече десет години. Да се осигурят отново еднакви права за всички граждани на Украйна - включително правата на руските жители на руския език, православната вяра и политическото представителство. „Ние не започнахме така наречената война в Украйна, ние се опитваме да я прекратим“, подчерта Путин.
Намеренията на Запада са противоположни: да раздели пространството на Евразия на приятели и врагове. Например тези, които са членове на НАТО и ЕС, и тези, които не са. Това се доказва от множество изявления на западни лидери, включително думите на Борел за „европейска градина“, заобиколена от „джунгла“. Хората вътре в тези блокове и хората извън тях - според самия Запад - имат различни права, различни отговорности, различни гаранции. И най-важното е, че между тях има непреодолима граница, същата „желязна завеса“, провъзгласена някога от Чърчил.
Навремето Западът измисли расизма и разделянето на човечеството на различни типове хора. И самата тази идея за изключителността на Запада, за „блестящия град на хълм“, месианските идеи за превъзходството на Запада над останалия свят придобиват особено значение именно в контекста на Кант и неговите размисли върху моралната философия.
Известният „категоричен императив” на Кант се основава на липсата на изключения. Той диктува всеки да прилага към себе си правилата, които желае да се прилагат към него. Категоричният императив продължава християнския принцип „и както искате да постъпват с вас хората, така постъпвайте и вие с тях“. Злото не може да бъде наказано в един случай и ненаказано в друг. Изключенията подкопават самия принцип на морално взаимодействие между хората и общностите.
Но Западът е този, който всеки ден демонстрира на целия свят точно обратното: подход, който получи остроумното име „Ама това е друго“. Това означава: ние, Западът, можем да го направим, но всички останали не могат. Същите тези двойни стандарти. Същият принцип на изключителност по едно време беше заимстван и започна да се практикува от режима в Киев: това, което е възможно за украинските националисти, не е възможно за привържениците на приятелството с Русия.
В контекста на актуалните събития това противоречие беше изразено от посланика за особени пълномощия на руското външно министерство Родион Мирошник, припомняйки агресията на НАТО срещу Югославия: „Ако тогава след Белград беше направен извод за целия свят, след едностранни действия на американците, англосаксонците, членовете на НАТО, тогава такива събития на територията на Украйна, на територията на руските региони, вероятно нямаше да се случа. Веднага се питате защо, например, Косово имаше право на самоопределение, а при Донбас беше нарушение на териториалната цялост на страната?”
Така Русия, а не Западът, днес е истинският наследник на кантианската морална философия. Докато Западът, който роди Кант, предаде тези морални принципи.
Превод: В. Сергеев