/Поглед.инфо/ Таня Савичева – момиченцето, което не доживя до 15 години винаги си спомнят във връзка с блокадата на Ленинград. Тя е символ на онези страдания, които понесоха всички негови жители.

Нейният дневник само от девет записа предава целя ужас и чувството за безнадеждност, които са обхванали душата й, когато един след друг си отиват нейните близки. Таня (Татяна Николевна) Савичева е родена на 23 януари (по други данни на 25 януари) 1930 година в село Дворишчи около Гдов (Псковска област), а израства, както и братята и сестрите й, в Ленинград. Таня е петото, най-малкото дете в семейството – има две сестри и двама братя. През лятото на 1941 г. Савичеви се канели да напуснат Ленинград, но не успяват, войната ги заварва неподготвени. Нищо друго не им остава, освен да останат в блокадния град и да помагат според силите си на фронта, надявайки се този ужас да свърши. Бележникът Таня получава като спомен за сестра си, изчезнала безследно по време на артилерийски обстрел. В семейството всички я считали за загинала. Тогава Таня започва да пише страшните си записки.

„Женя умря на 28 декември в 12.30 часа сутринта. 1941 г.“

„Баба умря на 25 януари в 3 часа през деня. 1942 г.“

„Льока умря на 17 март в 5 часа сутринта. 1942г.

„Чичо Вася умря на 13 април в 2 часа през нощта. 1942 г.

„Чичо Льоша умря на 10 май в часа през деня. 1942 г.“

„Мама умря на 13 май в 7 часа и 30 минути сутринта. 1942 г.“

„Савичеви умряха“

„Умряха всички“.

„Останах сама Таня“

Таня е намерена в дома й от служещи от санитарните команди, които обхождат ленинградските домове, търсейки оцелели. Извеждат я в село Шатки, Горковска област заедно с много сирачета, такива като нея, но вече не успяват на спасят момиченцето. Таня Савичева умира на 1 юли 1944 г., така и не доживяла до Победата, така и не узнала, че сестра й Нина и брат й Миша са живи, че не е сама. Дневникът на Таня става едно от доказателствата на обвинението на Нюрнбергския процес, а днес е изложен в музея за историята на Ленинград. Негово копие е във витрината на единия от павилионите на Пискарьовското мемориално гробище. А самата Таня остава в паметта на тези, които оцеляват в онези страшни години.

Превод: Магдалена Желязкова