/Поглед.инфо/ Империалистическата диктатура предизвиква нарастващо отхвърляне

Напоследък все повече се обръща внимание не само на действията на международния псевдосъд (т.нар. Международен наказателен съд, наричан по-нататък МНС), но и на реакцията на тези действия от страна на различните държави.

Най-скандалните са заповедите за арест на висши служители на държави, които имат имунитет както според вътрешното, така и по международното право. На първо място, разбира се, говорим за държавни и правителствени ръководители.

Първата такава заповед за арест беше заповедта на Международния наказателен съд, издадена срещу президента на Република Судан Омар ал-Башир. По това време Омар ал Башир не беше първият действащ държавен глава, срещу когото „международната общност“ поиска арестуването му.

Преди него такива заповеди бяха издадени срещу президента на Югославия Слободан Милошевич и президента на Либерия Чарлз Тейлър. Тези заповеди обаче са издадени от институции с много съмнителен произход (съответно Трибуналът за бивша Югославия и Специалният съд за Сиера Леоне).

МНС беше първата институция, създадена с международен договор. Тук обаче имаше проблем: Судан не беше страна по този договор (Статут на МНС). Имаше и друг проблем: въпреки факта, че специална международна анкетна комисия заключи, че в Судан не е имало геноцид, прокурорът на МНС (по това време Л. Морено Окампо) обвини суданския президент в геноцид и съдиите одобриха тази точка на обвинението.

[Този факт трябва да се помни особено: той ще бъде от по-голямо значение при оценката на последващите събития в ситуацията в Палестина].

Каква беше обаче реакцията на държавите към тази заповед? Западните страни изпаднаха в състояние на възторг. Това се отнасяше преди всичко за страните от НАТО начело със САЩ.

Това обаче не беше изненадващо, тъй като Съединените щати в продължение на много години преследваха политика на подкопаване на суверенитета на Судан, която завърши с въоръжена агресия срещу страната през 1998 г., когато американците бомбардираха фармацевтична фабрика в столицата на страната Хартум. В същото време заповедта за арест на държавния глава също трябва да се разглежда не като иск срещу лице, което по една или друга причина „не устройва” САЩ, а през призмата на атаката срещу суверенитета на държавата.

Трябва да се отбележи, че по-голямата част от страните в света не са съгласни с опита на МНС да премахне суверенитета на Судан и да лиши главата на тази държава от имунитета, установен от обичайното международно право. По време на съществуването на две заповеди за арест на президента на Судан, той е направил повече от 70 пътувания до повече от три дузини страни по света и не е бил нито задържан, нито арестуван в нито една от тях.

По този начин значителното мнозинство от държавите по света, включително - нека специално подчертаем това - държавите, които са страни по Статута на МНС, не се съгласиха, че решенията на МНС за ареста на държавни глави са задължителни за тях.

Издадените заповеди за арест срещу израелското ръководство обаче предизвикаха съвсем различна реакция както от САЩ, така и от други западни страни.

На 3 септември 2024 г., Европейският съюз „изрази съжаление“, че Монголия „не е изпълнила задълженията си съгласно статута на Международния наказателен съд“ и не е арестувала руския президент по време на официалното му посещение в Улан Батор. А защо изобщо има такива съжаления, ако Монголия не е член на Европейския съюз?

И какво означават съжаленията на ЕС за независима Монголия? Когато стана въпрос дали самите членове на ЕС ще изпълнят задълженията си по Устава на МНС по отношение на израелските лидери, ситуацията се превърна в смущаващо конфузна.

Обикновено иначе смели членове на ЕС, учещи целия свят как да управляват по най-добрия начин, в своето мнозинство свенливо премълчаха въпроса за изпълнението на заповедта за арест на израелския премиер. Така Дания, която обикновено играе ролята на „активист“ на международното правосъдие, чрез външното си министерство направи „дълбоко“ изявление, че „ако има основания да се подозира, че са извършени международни престъпления“, тогава трябва да се проведе разследване.”

Дания се престори , че изобщо не знае за решението на Международния съд, в което се стигна до извода, че има основания да се предполага, че Израел в Палестина е извършил не просто престъпления като цяло, а престъплението геноцид!

Смелата Литва на току-що проведената сесия на Асамблеята на държавите-страни по Римския статут на МНС „съжалява“ , че Монголия не е арестувала президента на Русия. Но когато се стигна до ареста на министър-председателя на Израел, тя не пое никакви задължения.

Друга видна държава-смелчак - Естония на същата сесия на Асамблеята на държавите от МНС - изрази задоволство във връзка с издаването на заповед за арест на президента на Русия от МНС, но когато се стигна до изпълнението на заповедта за арест на израелците, смелата Естония каза, че само е „взела под внимание“ посочените заповеди.

Но след като каза това, тя веднага се уплаши и започна да уверява, че тези заповеди „едва ли ще донесат мир на палестинците“. Унгарското външно министерство нарече заповедите за арест срещу израелски лидери "срамни" и "абсурдни".

Великобритания, вместо да отговори ясно на въпроса дали ще арестува израелските лидери, каза , че "Израел има право на самоотбрана".

За разлика от неясните изявления на Мъгливия Албион, Съединените американски щати изразиха своята позиция чрез устата на самия президент Джон Байдън много ясно: „Ние напълно отхвърляме тези заповеди. Те са възмутителни."

Реакцията на западните страни е добър урок за всички апологети на западната „демокрация“, които искрено вярват в митовете за уж по-високите стандарти на западното „правосъзнание“. Заповедите за арест срещу израелски лидери показаха ясно, че мантрите за „върховенството на закона“ се превръщат в своята противоположност за миг и без да им мигне окото.

Тази позиция е трудно обяснима. И следователно Западът пое по пътя не само на унищожаване на международното право, което е еднакво задължително за всички, но и на създаване на нов правен феномен - „редът, основан на правила“.

Лицемерието обаче е твърде очевидно, затова и все повече държави виждат това и вече не смятат нито Съединените щати, нито Европейския съюз за истински защитници нито на „върховенството на закона“, нито на така широко декларираните от самите тях принципи на свободата и демокрацията.

Превод: ЕС