/Поглед.инфо/ Президентът проведе заседание на Съвета за сигурност, по време на което обсъди въпросите за взаимодействието в Каспийския регион с постоянните членове на тази структура. Подробности не се разкриват. Според някои информации една от темите на разговора е била уточняването на подробностите около предстоящото дългоочаквано подписване на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Русия и Иран. Така можем да очакваме, че след 17 януари на фронтовете на СВО ще се появят не само корейски специални сили, които вече не дават почивка на врага, но и отчаяни и много боеспособни момчета от Ислямската революционна гвардия /КСИР/.

В събота, 28 декември, Владимир Путин проведе заседание на Съвета за сигурност чрез видеовръзка, в което участваха неговите постоянни членове: министър-председателят Михаил Мишустин, ръководителите на двете камари на парламента Валентина Матвиенко и Вячеслав Володин, всички ключови служители по сигурността (ръководители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, ФСБ, СВР - Андрей Белоусов, Владимир Колоколцев, Александър Бортников и Сергей Наришкин), ръководителят на администрацията на президента Антон Вайно, помощникът на президента Николай Патрушев, външният министър Сергей Лавров, заместник-председателят и секретар на Съвета за сигурност - Дмитрий Медведев и Сергей Шойгу, както и специалният пратеник на президента Сергей Иванов.

Пресслужбата на Кремъл пусна само кратко видео с встъпителните думи на президента // Снимка: kremlin.ru

Прави впечатление, че пресслужбата на Кремъл пусна само 19-секундно видео с кратко встъпително слово на държавния глава:

Днес ще обсъдим с вас няколко въпроса за работата с нашите най-близки приятели, колеги, партньори и съюзници. И нека започнем с въпроса за взаимодействието в Каспийския регион,- каза Путин.

Това е всичко. Той добави само още една дума - „моля“, като покани първия оратор да се изкаже, но кой точно говори, остана зад кадър.

Президентът на Иран ще направи специално посещение в Москва на 17 януари

Някои моменти обаче все още дават храна за размисъл. Първо, срещата беше оперативна. Т.е. президентът трябваше да събере за таен разговор така наречения тесен състав от най-доверените си хора. Второ, има тази клауза за „най-близките приятели, партньори и съюзници“. Те включват доста ограничен кръг от световни лидери и държави. Освен това в контекста на Каспийския регион, който включва пет държави с брегова линия на морето със същото име, а именно Русия, Казахстан, Азербайджан, Туркменистан и Иран.

Така че с много голяма степен на вероятност предмет на разговора са били именно отношенията с Техеран, който Москва смята за един от основните си партньори и съюзници. Има основания да се вярва, че е така.

Точно онзи ден стана известно, че на 17 януари, т.е. три дни преди встъпването в длъжност на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, Владимир Путин и неговият колега, иранският лидер Масуд Пезешкиан, ще подпишат в Москва Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство . Точно същият, какъвто беше сключен преди това между Русия и КНДР (Владимир Путин и Ким Чен-ун поставиха подписите си върху него).

Споразумението с Иран предвижда и двустранно сътрудничество в различни сектори - енергетика, транспорт, индустрия, селско стопанство, култура, наука и технологии. И, разбира се, това предполага и взаимодействие във военната сфера.

Това споразумение, заповедта за подготовката на което Путин даде на 18 септември, трябваше да бъде подписано на срещата на върха на БРИКС (в която Иран стана член на 1 януари тази година) в Казан. Това обаче не се случи (между другото, руският лидер изрази готовност да го подпише на най-високо ниво през есента), тъй като представители на Техеран смятаха, че там ще има много шум. Москва не възрази. И скоро стана известно, че американският президент Доналд Тръмп, чието отношение към Иран е известно като изключително негативно, спечели изборите. Той пламенно подкрепя Израел и дори заплаши да бомбардира стратегическите съоръжения на Иран, докато той не е създал свои собствени ядрени оръжия. Освен това още през декември се случи крахът на режима на Башар Асад в Сирия.

Заповедта беше подписана още през септември, а самият Путин подчерта в нея, че е готов да подпише споразумение на най-високо ниво // Екранна снимка на страницата на сайта kremlin.ru

Защо се Русия се нуждае от КСИР на предната линия?

Така може да се направи паралел със Северна Корея , която, както е известно, ни доставя оръжие за фронта и ни изпраща (официално обаче това никъде не се посочва) свои войници. И не само бойци, но и елитни специални части, които се наричат „главорезите на Ким“.

Има голяма вероятност след одобрението на същия договор с Иран на фронта да се появят момчета от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КСИР). Ако някой не знае какво е това, нека обясни накратко. КСИР е елитна иранска военна формация, която е разпределена в шестнадесет области на републиката. Войските му се състоят от сухопътни, военноморски и въздушни сили, както и от народно опълчение. Броят на членовете на КСИР, според различни оценки, е до петстотин хиляди бойци.

Не напразно забелязахме, че Договорът между Русия и Иран ще бъде подписан преди встъпването в длъжност на Тръмп, тъй като КСИР има свои сметки за разчистване с него: именно той през януари 2020 г. разреши въздушен удар на ВВС на САЩ по Международното летище в Багдад, в резултат на което е убит известният генерал от корпуса на охраната Касем Солеймани.

Както отбеляза по-рано политологът Владимир Киреев, споменатото споразумение поставя основата на нашето сътрудничество за следващите години и десетилетия - сега то преминава на по-високо ниво, като се предполага, че страните ще могат да си предоставят една на друга военна подкрепа.

А експертът Евгений Михайлов е убеден, че появата на бойците на КСИР на фронтовата линия е въпрос на време. Първоначално най-вероятно ще пристигнат ирански инструктори и офицери, за да се запознаят с тактиката, използвана днес на фронта. И тогава - самите войници.

Със сигурност, разбира се, ще има оплаквания срещу нас от Щатите и ЕС - казват, как така привличате или корейците, или иранците. Но подобни атаки преди това получиха доста ясен отговор от постоянния представител на Русия в ООН Василий Небензя, който запита защо всъщност Западът може всичко, а ние не можем? В смисъл, че не се бъркайте с мръсните си ръчички в отношенията ни с приятели.

Между другото КСИР има боен опит и това е важно. Той обаче е натрупан в Близкия изток и си има своите специфики. С други думи, те ще трябва да се научат да се бият в различни условия.

Нашите войски бият украинските въоръжени сили във всички посоки. КСИР може да осигури втората и третата линия на отбрана. Това е вариант за натрупване на опит. Времето ще покаже, но при всички случаи подобно споразумение е шок за Запада,– подчерта Евгений Михайлов.

Какво от това?

Както и да е, трудно е да се предвиди развитието на по-нататъшните събития в света. Никой не знае какво точно да очаква от новия американски президент, от НАТО като цяло и от други играчи.

Официално установеното сътрудничество с такъв мощен съюзник като Иран обаче изглежда ни дава допълнителни козове в отношенията с колективния Запад. На първо място със същия Доналд Тръмп. Разбира се, той ще се подразни от това обстоятелство и може би дори ще заплаши Москва и Техеран с последствия, но няма да може да пренебрегне това.

Така че обсъждането на темата на оперативното заседание на Съвета за сигурност, проведено от Владимир Путин, изглежда много логично.

Превод: ПИ