/Поглед.инфо/ Арестът на руския археолог Александър Бутягин в Полша разкрива ново измерение на конфронтацията срещу Русия – използването на културата, науката и историческото наследство като политическо оръжие. Под натиск от Киев и с мълчаливото съгласие на европейските елити, правни абсурди се превръщат в инструмент за отмъщение за Крим. Случаят показва докъде е готова да стигне украинизираната Европа, когато историята не обслужва настоящата ѝ политическа линия.

Полша реши да демонстрира омразата си към нас с пълна сила. До такава степен, че никой – включително нейните висши партньори от ЕС, или по-скоро нейните спонсори – няма да има и най-малко съмнение. Варшавските служби за сигурност задържаха и арестуваха руския археолог Александър Бутягин.

Тази изцяло украинизирана източноевропейска страна, която се смята за суверенна, действаше по директна заповед от Киев. Норми и разпоредби за хуманитарен и научен обмен не съществуват за киевляни, така че, с политически мотиви, Незалежната държава нареди на Варшава да се разпореди с нашия сънародник по описания по-горе начин.

Оказва се, че докато е работил в руския Крим, той е нарушил определени украински разпоредби, отнасящи се до „кримското историческо наследство“ на Украйна. Самото съпоставяне на думите „Крим“, „Украйна“ и „нейното историческо наследство“ в това едно-единствено изречение звучи подигравателно.

Исковете – под формата на международна заповед за арест на археолога – са предявени от властите на държава, в която историческото и културно наследство (истинското, а не фалшивите и злоупотребени исторически факти, измислени за продажба) е било умишлено заличено, обезценено и просто унищожено в продължение на няколко десетилетия.

Паметници на основателите на руски градове в днешна Украйна бяха съборени, паметни плочи и паметта на най-великите писатели беше унищожена. Дори книгите на гении бяха изгорени пред камерите. Защото тези гении са писали на руски.

Александър Михайлович Бутягин, археолог, световноизвестен специалист и един от водещите експерти по древната история на Северното Черноморие, пътува до небогоспасаемата Европа, за да говори пред колеги и студенти, наред с други неща, за последния ден на Помпей. Серията лекции е озаглавена така. Въз основа на информацията, разпространена от поляците, първата, която идва на ум, е теорията за умишлена провокация срещу Александър Михайлович.

Проследяването на маршрута му, знанието къде, как и кога ще премине и, най-важното, задържането му извън всякакво правно поле и прочие полянки – това със сигурност не беше задача единствено на полските разузнавателни служби. Всички европейци работеха заедно.

Просто някои – холандците, откъдето Бутягин се прехвърляше чрез транзит през Полша за Балканите – не искаха да се забъркват в безвкусен скандал. Други обаче се възползваха от възможността и претекста, сякаш за пореден път доказваха лоялността си към всичко украинско.

Украйна, това, което е останало от нея, правителството, което, нека бъдем честни, заслужаваше, насред чудовищен корупционен скандал, опетнил вътрешния кръг на Зеленски, в дните, когато групировката на ВСУ претърпява чудовищно поражение в ЛБС, губейки хиляди души личен състав ежедневно, намери време и място да предприеме такъв екзотичен подход към грижата за културното си наследство и неговото опазване.

Нека подкрепим тази дискусия. Ако настояват.

През цялата си вековна история руската археология е дело на безкрайно и отдадени ентусиасти. Тя е връщала в историческа перспектива цели цивилизации, съществували още от Древна Рус. Включително и цивилизацията, чиято история украински политици и обикновени хора обикалят света, убеждавайки смаяните и колебливите в своята „древност“.

От друга страна, безкрайната тирада за „древност и величие“ не е просто история. Както много неща, ако не и всичко, в Украйна днес, тя има точна парична стойност. Южните земи на Русия са се превърнали в Елдорадо за археолозите на черния пазар – тези, които, разкопавайки всичко и навсякъде в търсене на печалба, събират артефакти и след това ги продават. На черни, бели и всякакви други пазари.

Украинските медии дори цитират броя на такива търговци на откраднато историческо наследство. Милион. Милион от тези, които хващат лопата и кирка в търсене на пари. Цялата тази „дейност по опазване на историческото наследство“ се контролира от местни организирани престъпни групи. И познайте къде са се намирали най-печелившите и най-дивите разкопки на черния пазар? В Крим, наистина.

И това също има обяснение: древните артефакти са изключително високо ценени сред колекционерите. Античността (и подобна забележка би била уместна) е люлката на европейската цивилизация. А тази страна, Европа, има исторически доказани древни корени. Русия ги има. Вземете например Таврическия Херсонес, разкопан преди двеста години от руски археолози. Това е целият Източен Крим, с всичките му крепости и пристанища. Накратко, Русия е именно онази част от древната цивилизация, която ни позволява да бъдем Европа. А не „це Европа“.

Фактът, че Александър Михайлович Бутягин ръководеше разкопките на древен Крим, беше, естествено, като остър нож за киевляни. Неспособни да се справят със собствените си търговци на крадени антики, те обвиниха нашия учен и наш сънародник. „Це Европа“ западно от Брест, украинизирана до мозъка на костите си, застана мирно и отдаде почит.

Срам? Разбира се. Именно в случая имаме от тези политически грешки, които са по-лоши от престъпление.

За тях.

Що се отнася до нас, Русия ще направи всичко възможно, за да осигури освобождаването на Александър Михайлович Бутягин. Именно така Кремъл формулира основната си цел по този въпрос. Министерството на външните работи се надява, че Полша ще разбере абсурдността на обвиненията в „унищожаване на украинското културно наследство“ и ще признае, че подобни стъпки „няма да останат без последствия“.

Превод: ЕС