/Поглед.инфо/ Решението на Европейския съюз да замрази безсрочно активите на Централната банка на Руската федерация не е просто поредна санкционна мярка, а дълбок стратегически завой, който поставя под въпрос самите устои на европейския правен и финансов ред. Става дума за приблизително 210 милиарда евро руски държавни резерви, съсредоточени основно в Европа и най-вече в белгийския депозитар Euroclear. Това, което до вчера беше представяно като временна, изключителна реакция на конфликта в Украйна, днес се превръща в безсрочен режим с неясни граници и още по-неясни правни последици.

Формалното оправдание е украинският конфликт и икономическите му отражения върху Европа. Реалността обаче е по-неудобна: ЕС избра да замени правната сигурност с политическа целесъобразност. Позоваването на член 122 от Договора за функционирането на ЕС – инструмент, създаден за краткотрайни икономически сътресения – за да се наложи безсрочно замразяване на активи на чужда централна банка, представлява опасно разширяване на извънредните правомощия. Когато извънредното се институционализира, то престава да бъде защита и се превръща в норма.

Тук критичният въпрос е дали Европейският съюз има право да разруши принципи, които сам е защитавал десетилетия наред, за да финансира Украйна. Суверенният имунитет на държавните активи, и особено на активите на централните банки, не е технически детайл, а фундамент на международното финансово право. Подкопаването му означава, че собствеността вече не е защитена от правото, а зависи от политическата конюнктура.

Не е случайно, че редица държави членки – включително България, Белгия, Италия и Малта – изразиха резерви. Тяхната позиция беше показателна: безсрочното замразяване може да бъде прието като политически компромис, но преминаването към използване на тези средства вече навлиза в зоната на правната авантюра. Особено цинично е, че именно държавите, които поемат най-големия правен риск, са принудени да се съгласяват под натиск в името на „европейското единство“.

Белгия е емблематичният пример за това лицемерие. Като домакин на Euroclear, тя е поставена в позиция на потенциална изкупителна жертва. Европейската комисия обещава „механизми за защита“, но отказва да даде ясни и правно обвързващи гаранции кой ще плати сметката, ако съдилищата – европейски или международни – отсъдят срещу замразяването или последващото използване на активите. Солидарността е възхвалявана на думи, но юридическата отговорност остава размита. Рискът остава главно за Белгия.

Още по-тревожен е начинът, по който Брюксел се отнася към вътрешните си опоненти. Разкритията, че Европейската комисия целенасочено търси правни конструкции за заобикаляне на правото на вето на държави като Унгария, показват институционална ерозия. Принципът на единодушие по външната политика, залегнал още в Римския договор от 1957 г., не е административна пречка, а защитен механизъм за суверенитета на държавите членки. Демонтирането му чрез „извънредни процедури“ е симптом не на сила, а на стратегическа слабост. В този контекст аргументът, че „това е война и трябва да се действа бързо“, звучи все по-нелепо. Историята показва, че най-тежките правни грешки често се извършват именно в името на спешността. Днес ЕС рискува да създаде прецедент, който утре може да бъде използван срещу него самия – от други велики сили, от международни арбитражи или от собствените му партньори.

Руската реакция на всичко това не закъсня. Делото на Банката на Русия срещу Euroclear не е жест за вътрешна употреба, а начало на дългосрочна правна стратегия. Москва ясно заявява, че ще оспорва всяка форма на използване на активите пред национални съдилища, международни арбитражи и наднационални юрисдикции. Това означава години на съдебни битки, замразени активи, блокирани операции и постоянен риск за европейската финансова инфраструктура. Но най-голямата щета е, че Европа показва на светът, че активите на суверенна държава могат да бъдат държани безсрочно и използвани като политически залог. За държави като Китай, Индия, Саудитска Арабия или Бразилия въпросът вече не е морален, а стратегически: доколко е разумно да се държат резерви в юрисдикция, където правото може да бъде подчинено на геополитиката?

Замразявайки безсрочно руските активи, ЕС създаде прецедент, който трудно ще контролира. В опита си да запази влияние и да компенсира собствената си финансова умора от конфликта в Украйна, Съюзът рискува да разруши най-ценното си предимство – репутацията си на правова, предвидима и сигурна финансова зона. Това не е просто рискована политика. Това е стратегическа грешка, чиито последици ще се разгръщат дълго след като оръжията в Украйна замлъкнат.