/Поглед.инфо/ Политиката на „голямата тояга“ в задния двор на Америка неизбежно ще срещне противодействие

Преди да влезе официално в Белия дом, Доналд Тръмп, обхванат от желанието да отслаби максимално Китай, започна да блика с идеи, които частично изрази и по време на първия си президентски мандат. При цялата си екзотичност и дори екстравагантност, като се имат предвид както неговите минали изказвания, така и очевидната тенденция за формиране на големи макрорегионални блокове, перспективите за поредната битка за морските пътища на международната търговия заслужават много изострено внимание.

Така Тръмп наскоро поиска радикално намаляване на таксите за преминаване на кораби през Панамския канал, заплашвайки да възстанови контрола върху този ключов маршрут, свързващ Тихия и Атлантическия океан в случай на неподчинение: „... тарифите, налагани от Панама, са смешни, особено предвид изключителната щедрост на Съединените щати.

Ако моралните и правни принципи, които придружаваха великодушието [уж великодушие. – бел. Авт.] на жеста с прехвърлянето на канала към Панама няма да бъде уважен, тогава Панамският канал ще се върне при нас, напълно и без въпроси. Панамските власти, моля, действайте по този въпрос!“

Последва обяснение на тази пряка заплаха в добрия стар империалистически дух: „... когато Джими Картър глупаво даде [канала] за един долар, само Панама можеше да управлява канала - не Китай или някой друг. По същия начин Панама нямаше право да налага несправедливи цени и обеми на преминаване на кораби на Съединените щати, на флота и корпорациите, които правят бизнес на американска земя.

Според милиардера е необходимо да се гарантира надеждността на канала, „тъй като той играе важна роля за сигурността и икономиката на Съединените щати “ . Беше също така обещано, че „каналът никога няма да попадне в неподходящи ръце“ - няма съмнение, че отново говорим за Китай.

Отговорът от Панама на неоколониалния призив от Вашингтон пристигна не след дълго: „Суверенитетът и независимостта на нашата страна не могат да бъдат предмет на преговори. Всеки метър от Панамския канал принадлежи на Панама и така ще бъде и занапред“, заяви президентът на латиноамериканската страна Хосе Раул Мулино, на което Тръмп веднага отговори със завоалирана заплаха: „Ще видим тази работа“ в социалната мрежа Truth Social, придружена със снимка на канала с провокативен надпис: „Добре дошли в канала на Съединените щати“...

„Това е нелепо“ – така професорът от Панамския университет Джоунс Купър коментира заплахите от север, отбелязвайки, че Панама е законен собственик на канала и САЩ няма законово основание да си го върне, особено след като монополизираха значителни печалби по време на окупацията му.

Хулио Яо, панамски учен по международни отношения, нарече забележките на Тръмп най-пресния пример за политиката на голямата тояга, подчертавайки, че каналът не трябва да бъде „връщан“ на Съединените щати.

Да припомним, че американското военно ведомство започва да прокопава проход между двата световни океана в най-тясното и подходящо за това място през 1904 г., малко след провокираното от Вашингтон отделяне на региона Панама от Колумбия. До 1920 г. съоръжението е напълно функциониращо и се управлява от американците чак до края на 70-те години.

Първоначално Съединените щати използват канала повече от която и да е друга страна в света, докато панамските власти налагат мита върху корабите въз основа на техния размер и оперативен профил, както правиха американските власти на канала.

Заплахите на Тръмп могат да предшестват американска намеса в Панама или поне нейното максимално политическо дестабилизиране, за да може под претекст „опазване на мира“ административно да се отдели самият канал, а заедно с него и бившата американска зона по бреговете му, от малката и очевидно по-слаба държава.

Да припомним, че тя е създадена на 18 ноември 1903 г. в пълно съответствие с духа на прословутата „доктрина Монро” под американски контрол, въз основа на споразумение между държавния секретар Г. Хей и тогавашния президент на Панама Бунау Варила.

По настояване на харизматичния панамски лидер (1969-81) генерал Омар Торихос, който беше елиминиран в самолетна катастрофа на 31 юли 1981 г., съгласно споразуменията от 7 септември 1977 г., колониалното наследство под формата на Зоната на Панамския канал остана в миналото.

Белият дом се придържаше към своето колониално наследство до последно, но под натиска на почти всички страни от Латинска Америка (с изключение на Гватемала, Хаити и някои източнокарибски марионетки), американското участие в управлението на зоната напълно престана на 31 декември 1999 г.

В началото на 2000-те беше съобщено за проект за аналогичен канал през провлака на Колумбия, граничещ с Панама, но в Богота, с политическата подкрепа от съседните Венецуела, Никарагуа и Коста Рика, както и Куба и Мексико, отказаха на Вашингтон да предоставят на хипотетичния канал и неговите брегове екстериториален статут.

Подобни проекти, инициирани от САЩ по-рано в Гватемала, Хондурас и Никарагуа, не достигнаха етапа на практическо изпълнение поради вътрешнополитическата ситуация в тези страни през 70-те години и по-късно. Централното място тук беше, разбира се, проектът за полагане на канал през Никарагуа, където през 1978-79 г. проамериканският режим на диктатора А. Сомоса се срина, което засегна и съседните страни.

От средата на 2010 г. Панамските власти се обявяват за по-високи тарифи за преминаване на кораби през канала, което е необходимо за по-голямата му експлоатационна надеждност, което категорично не устройва бизнесмена на стола на бъдещия хазяин на Белия дом.

Преди около 15 години Панама покани китайски специалисти да наблюдават оперативната и екологична обстановка на канала и крайбрежието му, което стана допълнителен дразнител за Америка.

Още по-рано изгодна концесионна сделка за срок от 50 години сключи милиардерът от Хонконг Ли Ка-шинг, роден през 1928 г., един от най-богатите хора в света. В допълнение към пристанищата на Хонконг, Шанхай и други, той притежава няколко големи морски пристанища в Индонезия, Мианмар, Бахамските острови, контейнерен терминал в Англия и редица логистични компании, работещи в европейските пристанища, включително Ротердам.

Една от многото му компании е на 3-то място по тонаж сред превозвачите в света. Всяка година през Панамския канал преминават до 200 кораба на компаниите на Ли Ка-шинг, които през 1997 г. наеха панамските пристанища Билбао и Кристобал в двете крайни точки на канала.

Малко по-късно той получи заповед да разшири бившата американска военна база в Родман Пойнт в зоната на Панамския канал, така че комбинацията от три крепости да даде на Китай възможност да контролира работата на тази стратегическа артерия. В тази връзка не е изненадващо, че на бюрото на шефа на Пентагона се появи докладът „Китайски плацдарм в зоната на Панамския канал“, който директно посочи опасността, която представлява за САЩ китайската активност в този регион (1).

Освен това панамските власти най-малко три пъти в периода от 1945 до 1988 г. се опитват да установят дипломатически отношения със Съветския съюз, но Вашингтон всеки път успява да заобиколи такава опасна тенденция за тях: те успяха да се споразумеят за откриването на посолства в Москва и Панама едва в началото на 1991 г., когато разпадането на Съветския съюз вече беше неизбежно...

Вече шест десетилетия в началото на всяка година Панама е домакин на поредица от патриотични събития за отбелязване на годишнината от избиването на местни младежи от американските окупатори. На 9 януари 1964 г. около 200 ученици и студенти, носещи панамското знаме, маршируваха покрай зоната на Панамския канал с искане за деколонизация на самия канал и района до него.

В отговор на опит за издигане на панамския флаг на граничния връх Анкон в столичния район, съседен на зоната на канала, наказателните части откриха огън, убивайки 23 и ранявайки повече от 120 души. В памет на тези събития по време на управлението на О. Торихос е издигнат мемориал на „Героите на панамската нация“, а през 1970 г. „Денят на мъчениците“, честван на 9 май, се появява в календара на националните празници . Няма съмнение, че през идващата 2025 г. той ще бъде изпълнен с особен смисъл.

PS: Междувременно Дания обяви отпускането на допълнителни 1,5 милиарда долара за защита на Гренландия от американския империализъм след поредната обида на Тръмп, който иска да получи на свое разположение стратегическия остров, богат на редкоземни елементи, с изключителна икономическа зона от 200 мили покрай неговия периметър. Разбира се сумата не изглежда много сериозна, както и шансовете на датчаните срещу Вашингтон, но самата тенденция е много показателна.

Бележки:

(1) Лебедева Н.Б. Големият Индийски океан и китайската стратегия „Наниз от перли“ // Азия и Африка днес. 2011. № 9.

Превод: ЕС