/Поглед.инфо/ Авторитетни икономисти в София смятат, че в България няма опасност от "кипърски сценарий", нито пък вероятност страната ни да бъде засегната драматично от ситуацията в островната държава.
Случилото се обче дава възможност българските политици да направят съответните изводи и да извлекат поуки. Според финансовият министър в правителството на тройната коалиция Пламен Орешарски, банковата криза протича по един и същи изключително неприятен начин, водещ до обедняване на всички. А състоянието в което се намира банковата система в Кипър засяга България по няколко причини. Първо - в банките в Никозия около 100 български фирми имат офшорни сметки. Това е резултат на стремежа на предприемачите у нас да избегнат данъчното облагане. От миналата есен в България действа закон съгласно който лихвите по депозитите се облагат с 10-процентов данък. По данни на Българската народна банка през последните десетина години от България в Кипър са инвестирани няколко десетки милиона евро. Второ – икономиката на България не е балансирана, няма устойчив растеж, липсват сериозни инвестиции, което се отразява на здравето на банките. Трето – средствата, с които е разполагала държавата през последните четири години не са упавлявани рационално. Цифрите в това отношение са доста красноречиви: през 2009 г. страната е имала 8 милиарда лева резерв и 10 милиарда правителствен дълг, днес в наличност има 4 милиарден резерв и 14 милиарда дълг.
След миналата инфарктна нощ, Кипър е на ръба на банкрута. Предложеният спасителен план от ЕС и МВФ, който предвиждаше облагането с данък на обикновените спестявания, бе отхвърлен от кипърския парламент. Решението създаде открит конфликт с европейските кредитори, които настояват страната да участва в спасителния пакет, или рискува да падне в бездънната финансова бездна. Не е изключено Кипър да излезе от еврозоната. Сега погледите на кипърци са обърнати към Русия, с надеждата да бъдат облекчени условията по заема от 2,5 милиарда евро, който Москва даде на Никозия през 2011 година. Според български банкери по отношение на Кипър Европейският съюз не е толкова надежден във финансово отношение, колкото Русия, чиито политици са категорични - еднократният данък нарушава принципа за неприкосновеност на спестяванията на хората и това е на практика частична национализация на личното богатство. От Европейскатта комисия настояват Никозия да предложи алтернативен сценарий, който да гарантира дълговата устойчивост.
Кризата в Кипър нанася нови щети на и без друго боледуващото евро, защото засилва недоверието в него. А това може да се отрази негативно върху финансовия сектор в България, тъй като страната е привързана към общата валута с успешно действащ паричен борд.. Най-вероятното развитие на събитията, смята професор Боян Дуранкев, може да стане оттеглянето на вложители, най-вече чуждестранни, от българския банков сектор. Те ще започнат да търсят по-спокойни места за капиталите си. Забелязващата се тенденция към спад на кипърската икономика може да стимулира българите, които работят на острова, а те не са малко, да се върнат в България, което ще увеличи броя на безработните, които и без друго са опасно много.