„Гърция е в шок след като крайната левица попадна в парламента и стана втора сила”.

Точно с това изречение започна политическия анонс за изборите в Гърция българската телевизия бТВ. Трябва да го разтълкуваме както трябва, защото то излиза от всяка идея за информационна журналистика, която стриктно следи коментара и новината да бъдат разделени. Това се прави в името на зрителя, защото се предполага, че седящите пред телевизорите не са някакви тъпи зелки и сами могат да си правят изводите въз основа на безпристрастните факти, които всемогъщите телевизионери им поднесат.

Колко е интересна думата „шок”! Човек изпада в шок след ужасно престъпление или преди огромно бедствие, което се задава неумолимо като лавина. Демократичните избори няма как да бъдат шок, защото са израз на свободната воля на един народ. Гърците ясно казаха, че не искат да търпят постоянната касапница, на която са подложени в името на оцеляването на две държави в Европа и превръщането на Европейския съюз в геополитическа кланница. Гласуването на един народ може да бъде шок само, ако гледаш на него от някаква елитарна дистанция, от позицията на богоизбран владетел на единствената истина за света. Да не би за крайната левица да е гласувал някой различен от самите гърци, че те така колективно да са изпаднали в шок, а бТВ така драматично да ни го съобщава с интонационно напрежение, прекопирано направо от сапунена опера.

СИРИЗА е партия, която олицетвори новата битка за оцеляването на Гърция – борбата срещу превръщането на южната ни съседка в експериментален полигон на неолиберални техники и рязане до кокал. Натрапчивостта, с която Европа се опитва да се лекува чрез възможно най-грешните рецепти е смущаваща. От четири години насам всички говорят за рязане на разходи, всички затягат коланите, а мистичният икономически растеж изобщо не се мержелее на хоризонта. Европа прилича на алкохолика от вица, който се чудел защо пие седма бира, а изобщо не изтрезнявал.

Благодарение на политическите промени в Европа обаче, вече можем да видим, че журналистиката не е на страната на хората. Официозната журналистика обслужва само доходоносните истини и абсолютно нищо друго. И понеже финансовите кръгове в ЕС имат огромен интерес да повтарят мантрата за „спестяване, ограничения, съкращения”, което би скрило тяхната собствена вина за кошмарната ситуация, медиите приемат, че други алтернативи за Европа няма.
А не е така.
Гърците със своя демократичен вот показаха, че са готови да се бунтуват срещу безалтернативността. Всъщност истинският шок на вота в южната ни съседка е фактът, че старата им политическа система все още дава признаци на живот. А всичко показва, че именно тя е един от проблемите там – един елит, който предаде и окраде народа си и вече няма обществена тежест да ръководи държавата си.

Само че гласуването за „Нова демокрация” не беше шок за бТВ, а гласуването за партия, която изразява интересите на народа беше. Изведнъж май и официозната журналистика намрази демокрацията. Защото, нали знаете, демокрацията очевидно вече им е гадно явление, защото всички гласуват. Гласуват без да мислят за борсовите индекси, кредитните рейтинги и алчните финансови акули, които само чакат още някоя страна за разкъсване. Хората искат промяна, а елитите искат пари. И това е формулата за безкраен социален хаос.

Вместо да се опита да подреди ясно стойностите в този нов свят, който се очертава на хоризонта, официозната журналистика предпочете ролята на шокираната слугиня. Красива ситуация.

Неспособността за промяна е закодирана дори и в самия език. Телевизиите вече не могат да разкажат какво точно се случва в Европа, защото се придържат към мухлясали схеми за обяснение. Светът мръдна напред и закипя, а официозната журналистика внезапно стана стожер на статуквото. Тя се е самообградила с китайска стена от клишета, но от вече мъртъв език, който не е в състояние да опише процесите. Идеология и език са се слели в едно и това прави ситуацията кошмарна, защото така никога не може да се опише правилно политическото действие на гърците или пък защо 10 процента от французите гласуваха за Жан-Люк Меланшон, а още 20 на сто във Франция избраха крайната десница. Оставяме настрани идеологията, причината тези партии да набират скорост е, защото знаят как да говорят в кризата. Политиката не може да бъде елитарен процес във времена на буря. Елитът ясно показа, че не знае какво да прави и повтаря до безкрай грешните си действия. А журналистиката е блокирала, защото дори не си позволява лукса да погледне отвъд стената от предварително подготвени думи. Там стоят отчаяните хора и са готови да разрушат всеки модел, който си е повярвал, че е вечен.

Пожелателният език на журналистиката е като динамит, защото се оголва като системна промивка на мозъци. Когато лъжеш хората, волно или неволно, ти допринасяш за сриването на старите стойности, особено в свят, изтощен от лъжи и привидности. Именно фалшът и лицемерието могат да съсипят Европа по-успешно от епидемията от бубонна чума в Средните векове.

Вотът в Гърция показва, че хората искат реална демокрация, но съвсем нова политика. Гърция стана първата страна не на шока, а на започналото разрушение на старите политически модели и елити. Европа няма да може да остане единна, ако не чуе какво се случва там. Франция подпечата петгодишен мандат на един социалист и това е последният шанс на социалдемократическата левица да поправи нещата и да промени курса на постоянен касаплък. Ако не успее да го направи или се остави на дресировката на финансовите пазари, които са си въобразили, че стоят над политиката, само след 5 години Европа ще е континент в още по-голямо напрежение.

Дотогава обаче трябва да гледаме на телевизията като на вражески обект и като на постоянен източник на дезинформация. Официозната журналистика също е обречена, защото, когато хората емигрират от мястото пред екраните на улицата, тя вече става безпомощна и безсилна.

Ето това вече може да бъде наречено шок.