/Поглед.инфо/ "Враговете ще използват постоянно Живков срещу нас", смята членът на ИБ на БСП
Мнението ми, че поднасянето на цветя пред паметника на Живков е грешка не означава, че отричам неговия принос към България. Но Велко Вълканов, ще ми позволи аз да имам правото на свое разбиране за тази историческа фигура.
"Ако Симов наистина смята, че поклонението пред паметника на Живков е било грешка, той трябваше да заяви това на заседание на Изпълнителното бюро на БСП, а не да създава с лекомислени изявления приятен политически гъдел у нейните врагове. Със своята проява Ал. Симов застана не само срещу историческата истина, но и срещу своите другари от ИБ на БСП. Тя е косвен удар и срещу председателя на БСП Корнелия Нинова, която, както може да се предполага, е предложила да се поклонят пред паметника на Живков.
Най-после Александър Симов застана и срещу хилядите обикновени български антифашисти, които, убеден съм, решително са подкрепили проявеното от ръководството на БСП почтително отношение към личността и делото на антифашиста Тодор Живков. Всички вече разбират, че в сравнение с Живков тия, които днес управляват България, са направо лилипути – жалки малки човечета, изпълнени с безмерна корист." ...
Това написа в статия до Епицентър.бг Велко Вълканов, коментирайки изразената от Александър Симов позиция в тв предаване, че е било грешка поклоненито на депутати от БСП, начело с Корнелия Нинова пред паметника на Тодор Живков, което те направиха на 29 май т.г.
СЕГА ДАВАМЕ ДУМАТА НА АЛЕКСАНДЪР СИМОВ
С леко изумление и тъга в сърцето видях в Епицентър.бг статията на Велко Вълканов за моята скромна личност и телевизионна изява от 4 юли. Няма да пресъздавам целия текст, но ще се опитам да обобщя всички обвинения на автора, които са продукт на едно-единствено мое изявление, което дори нямах възможност да разширя както трябва. Споделих в това предаване, че приемам поднасянето на цветя на паметника на Тодор Живков за грешка. И така изведнъж се оказах:
1. Съучастник на СДС.
2. Дезертьор в лагера на врага.
3. Саботьор на Изпълнителното бюро
4. Враг на всички антифашисти в страната.
Надявам се, че Велко Вълканов, на когото съм отдаден фен и не изпускам негова статия, е засилил оценките си за мен единствено в изблик на публицистична енергия, а и като опит да ми даде шумен, макар и публичен съвет. Но все пак съм длъжен да направя своите уточнения, защото не приемам тази критика и мога да оспоря всяка една от точките.
Първо - продължавам да смятам поставянето на цветя пред паметника на Тодор Живков за грешка. Не смятам, че това е груба грешка или нещо, което заслужава разтърсваща критика, но когато БСП иска да даде знак към своята история, първите поднесени цветя трябваше да бъдат пред паметника на Димитър Благоев.
Между другото, само няколко дни по-късно лидерът на БСП направи и това, но едва ли някой забеляза действието, защото медиите бяха изпълнени с истерични психодесни анализатори, които за пореден път се упражняваха по темата за това как БСП изобщо не е мръднала напред в своето развитие и прилича на кост от динозавър, случайно попаднала в съвремеността.
Левицата днес съществува в море от медийна враждебност, където бродят всякакви грантови пирани. Тяхната единствена цел е да сатанизират всеки опит за социално мислене. И най-лесно това се случва именно чрез раздухването на митологемата "социалистите се кланят на един диктатор, какво ми говорят за социална политика".
Мнението ми, че поднасянето на цветя пред Живков е грешка, съвсем не означава, че отричам неговия принос към България. Да, той има такъв. Но твърдя, че в настоящия момент е трудно Живков да получи обективна оценка за себе си. Видях, че страхотен опит за това е направил Чавдар Добрев в един изключително балансиран и смислен политически портрет, но пък, може би, Велко Вълканов ще ми позволи аз да имам правото на свое собствено разбиране за тази историческа фигура. Живков не е еднозначен човек и никой не печели, ако се опитваме да го превърнем в някакъв мит, за който не може да се говори критично. Самият аз преди пет години се опитах да напиша един текст за Живков, наречен "Защо те още помнят Тодор Живков?". След обвиненията на Велко Вълканов го прочетох отново. Ами не се отказвам от нито една дума.
Леко е нарцистично, но ще цитирам един пасаж от статията си: "Ако новият елит не бе така крадлив, арогантен, маниакален и бесен, никой нямаше да се сети за Живков. Хората обаче го извадиха от мрака на историята. Не е ли иронично – авторитарният лидер да бъде по-голям морален авторитет от демократичните управленци? Какъв е размерът на това падение? Какво трябва да ни разкрие той?".
С което искам да кажа, че споделям оценката на Велко Вълканов.
Да, в днешните елити са лилипути в сравнение с политическите хоризонти на Живков и с неговите възможности за стратегическо мислене. Който иска да приема тази оценка, който иска да се пени. Но в края на 1989 година левицата изключи Тодор Живков от своите редици. Дали това е бил верен ход не искам да споря. Но ето, в началото на прехода, като знак за промяна е било необходимо БСП да направи това символично като опит за постигането на различен образ. Да, левицата стигна до крайност в начините си да избяга от историята. Да, днес една от основните задачи на БСП наистина трябва да е воденето на битка за миналото си и да го пази от опитите за подмяна. Отдавна се дразня, че тази битка не се води с достатъчно страст и убеденост. Но за да има пламенна защита, трябва да има и осъзнаване на грешките, които са направени.
Пред левицата днес стои задачата да се опита да привлече младите хора в своите редици, да даде решителен знак за автентично обновление, но, независимо дали го искаме или не, няма как да ги привлечем с Тодор Живков. Те почти не знаят кой е и второ, тези, които знаят, ще трябва да извървят още много път, преди да могат да разберат неговото време и дело. Може би са жертва на образователната система и буреносните времена, но така стои положението.
В този смисъл враговете ще използват постоянно Тодор Живков срещу нас, за да могат да отклонят колебаещите се младежи и е важно това да се знае.
Не отричам правото на никого да поднася цветя пред Живков. Но и няма да приема някой да се опитва да обръща една моя честна позиция срещу мен. Казах каквото мисля. Няма да се извинявам за думите си.
Точно поради тази причина с възмущение и потрес отхвърлям обвинението, че съм нещо като интелектуален съучастник на СДС. Не съм политически маниак, обсебен от идеята да преначартае собствено си минало, както правят колективно всички седесари в своето обществено безсилие. Не смятам и никога няма да смятам комунистическата епоха за престъпна, най-малкото защото България, която днес разпродават на безценица, бе изградена тогава. И не само Живков е отговорен за това, а цяло едно героично и легендарно поколение, което смяташе, че да работиш в полза на държавата е достойнство.
Водил съм стотици битки в защита на антифашистката борба на България и заради това отказвам да приема оценката на Велко Вълканов и по този параграф.
БСП е последната партия на демокрацията в България.
Всичко останало са проекти, а не партии, проекции на его, а не идейни общности.
Ние нямаме от какво да се срамуваме в нашето минало.
Направили сме своите грешки и сме били наказвани за тях.
Спъвали сме се, но сме продължавали напред.
Аз искам да видя БСП силна и печелеща. Как мога да помогна за това?
Ами като казвам нещата такива, каквито ги виждат.
Съжалявам, че съм ядосал Велко Вълканов.
Но пък левицата е силна, защото може да спори яростно, а това да не разрушава, а да усилва идеите.
Радвам се, че станах част този спор.
Щеше ли той да е възможен в която и да е друга партия?
Благодаря ви, другарю Вълканов.
