Всяка кризисна ситуация помага поне за едно нещо - за оголването на истинска, а не за въобразена реалност. В състояние на паника и шок хората реагират инстинктивно и веднага става ясно на кого се доверяват и на кого не. Кризата просто сваля грима от социалните реалности и ни натоварва с неочакваната свежест на истината.
Така земетресението, което разтърси София няколко пъти, съвсем ясно показа какво е отношението на хората към държавата, медиите, света и премиера в частност. 5,8 по Рихтер се оказаха достатъчни, за да събудят здравия инстинкт за оцеляване на хората, а той просто не търпи лъжата в никаква форма, защото с лъжи досега никой не е оцелял. Едно земетресение просто ни разкри всички истини, които трябва да си кажем.
Първо - най-големият извод е тоталния провал на конвенционалните медии. Конвенционалните медии просто се провалиха в отразяването на събитието. Те реагираха с часове закъснение. Първа, според електронните агенцииq е била Нова телевизия, която прави извънредна емисия, но чак около 5 часа, с цели два часа закъснение. Да не говорим, че в типичния си сензационен стил на деформиране на информацията, тази медия завъртя съобщение, че земетресението е с магнитуд от 8,5 по Рихтер, без да се съобрази, че ако трусът наистина бе с такава сила, то репортерките й сигурно щяха да пищят в студиото от ужас, а не да се правят на телевизионни звезди без интелектуално покритие.
Останалите медии реагираха с още по-голямо закъснение и театрален патос. Хората имат нужда от информация и реакция на мига, а не от разкази за преживяното много след това. Проблемът на обикновените медии в България не е само технически, той е основно функционален. Те просто не знаят как да реагират в такива ситуации, защото в повечето случаи са под толкова засилен контрол и диктат, че са изгубили усещането за самостоятелност. Държавата, която не съществува по никакъв начин за решаване на проблемите, се оказва трайно ефективна в ботуша, който е сложила над медиите. Само че имаме новина – хората вече не се нуждаят от конвенционалните медии.
Което подсказва, че пред очите ни се извършва една тиха информационна революция. В ситуация на криза хората не си пускат телевизора, а Фейсбук. Това е новата световна медия на споделянето. Именно там посред късна нощ хората са си давали информация, наставления, съвети и са разменяли новини. При отсъствието на компетентна държава, която е в състояние да реагира светкавично на криза, именно виртуалната общност пое властта. Хората започнаха да си помагат един на друг през социалните мрежи, защото централната власт беше в кома.
Именно кризата оголва значението на думата "популизъм" - популизъм, това е 8 часа след събитието, както направи премиера Бойко Борисов, да твърдиш, че си преброил 13 труса, вместо веднага да излезеш по медиите, да призовеш хората към спокойствие, да разпоредиш веднага на "Гражданска защита" да обиколи София, за да види къде са най-големите проблеми. При отъствието на премиер, обикновените граждани трябваше сами да се спасяват, по свои собствени начини, с помощ един на друг. Може би трябва да наречем това инстинктивно гражданско общество - то се формира, когато държавата е парализирана, институциите не работят, а медийната демокрация дава фира, защото не е наясно как да реагира в такава ситуация.
Именно Фейсбук се оказа заместителят на държавата. Виртуалната общност стана реална в мигове на криза. Във Фейсбук прочетох описания за това как хората са си организирали импровизирано пиене на кафе пред блоковете и колективно писане във Фейсбук. Докато всички останали медии не са знаели как да реагират или са реагирали със скоростта на охлюв, виртуалната общност се е самоорганизирала във всичко, което държавата трябваше да свърши - успокоение, съвети, шеги и усещане за друго присъствие.
Оказа се, че властта и хората съществуват в два паралелни свята. Единият свят дори не си направи труда да реагира навреме, но другият се доказа като мощен, светъл и работещ. Конвенционалните медии, които са най-мощният съюзник на властта в България, се провалиха, защото отдавна са избрали именно страната на управляващите, а не на обикновените хора. Сега обаче стана ясно, че хората нямат нужда от конвенционални медии в миговете на криза. Те си имат Фейсбук.
Оказа се, че дори земетресенията не са толкова страшни, когато успееш да видиш всички остнанали хора на линия и да размениш няколко думи с тях. Това е смисълът от съществуването на общност. Общност, която хората си постигнаха сами, без някой да им помага.
Земетресението доказа, че България функционира най-добре именно, когато не се допитва до Бойко Борисов и неговия изтъркан кабинет. Те всъщност са като конвенционалните медии – безполезни, бъбриви, дразнещи и много закъснели.
Обикновените хора са ги изпреварили с една обиколка.
Едно земетресение ми се струва малка цена, за разбирането на всичко това.
