/Поглед.инфо/ Мистериозното изчезване на посланика ни в Турция, Надежда Нейнски, не е обикновен политически гаф, а дипломатическо поведение, което граничи с национално предателство. Все пак говорим за посланик, който се фукаше пред една телевизия, че лично се познава с Ердоган. След това на няколко пъти се държа като говорител на Партията на справедливостта и достойнството, забравяйки, че тя е пратена като изразител на интересите на България. Но това е системно нейно поведение, което особено ясно си пролича, когато турците свалиха руския самолет.
Всеки път, когато стане напечено, Надежда Нейнски избира да мине в нелегалност, като дипломатически щраус да забие глава в папките и да се надява, че проблемът ще се реши от само себе си. Трябва ли да припомням как през далечната 1999 година именно тя създаде проблема с медицинските ни сестри в Либия, защото вместо да се втурне да ги спасява, нейната основна задача беше да скрие този факт от медиите. Малко преди това същата бе записана как инструктира актива на СДС да "нахрани журналистите", което всъщност е израз на политическа безпомощност, на определен начин на действие за скриване на истината.
За пореден път България изпраща зад граница хора, които не само нямат представа как да действат в кризисни ситуации, но дори не са подготвени да реагират. Изобщо не е оправдание това, че тя като дипломат нямала право да говори без Външно да я оторизира. Така ли? Ами тогава защо е пратена в Турция? Не е ли нейна задача поне да се опита да помогне на десетките българи, оказали се заклещени в кризисната ситуация? А доколкото разбирам и по тази линия работата на посолството и консулствата ни е пълен провал.
Голямото отсъствие.
Така трябва да бъде записано в българската история позорното поведение на Нейнски.
И ако това не е повод за отзоваване, то тогава направо трябва да закрием държавата.
