Има два български демона, които винаги оцеляват в оргията на политическото време - реденето по опашки и думата "задължително".

Изпитвам ужас като видя повече от четирима българи на едно място, защото подсъзнателно се ужасявам, че те ще направят опашка и нещо повече - ще почнат да правят списък кой на кое място се намира на тази опашка. Знам, че проблемът не е в хората, а в шибаните институции, които работят тъпо и гадно, но пък списъците за това къде си в опашките ми се струват демоничен начин за обявяване на вечно статукво във висене.

Другият демон е още по-зловещ - думата "задължително". Лиляна Павлова била за "задължително" застраховане на частните сгради. Премиерът бил за "задължително" плащане на здравни осигуровки. "Топлофикация" била за задължително плащане от всички хора, независимо имат ли парно или не. Това е България - ти си "задължен" по рождение. Не роден, а задължен.

Единственото задължително нещо, което бих приел като правило е, като видиш министър, "задължително" да го плескаш зад врата, за да не му идват кошмарни идеи накуп.

Това беше петминутката ми за оплакване. Мрън, мрън. :))