Българският пушач е синоним на нахалство. Той е истинско природно бедствие, което е обсебено от идеята, че цигарата му е символ на някаква свобода. Българският пушач би пушил и върху барутен погреб, само защото не е в състояние за няколко часа да не се поддава на вредния си навик, а и защото гласовито ще обяви на света каква жертва на изначалната вселенска несправедливост е.
Децибелите, които един пушач може да развие, само защото се опитват да му кажат, че не е нормално да пречи на другите хора с дима си, могат да се сравнят с виковете, които би надавала Монсерат Кабайе на няколко испански ракии. Защото българският пушач не държи да убие само себе си. О, нееее. Той иска да убие и мен, заедно със себе си...
Казвам тези крайни думи, защото ми писна да слушам как свободата в този свят се измерва със свободата за пушене. В мига, в който стане дума за тютюневия дим, всякакви незначителни проблеми на страната (бедност, безработица, земетресения, правителство) остават назад, за да бъдат заменени от изключително непродуктивен спор около правото на пушача да пречи на другите.
Писна ми обаче и от неумението на държавата да въведе забраната за тютюнопушене. Защото, ако пушещите се държат абсурдно и истерично, то законовите разпоредби са не по-малко абсурдни. Оказа се, че единственото, което може да измисли този кабинет, за да въведе забраната е....полицията. Полицаите ще бдят за пушенето на народа. До всеки пушач - полицай. Чудно ми е какво ли ще правят доблестните представители на реда, ако съмнителните субекти за пушене се шмугнат в някоя тоалетна - и там ли ще преследват народа, за да го лишават от черните му нездравословни страсти? Или ще изчакват отвън и ще подлагат всички на детектор на тютюна? Или ще вървят по улиците и подозрително ще се вглеждат във всеки като потенциален пушач?
Американският писател Джон Кенеди Тул имаше една книга "Сговор на глупци", в която един от героите - полицай под прикритие, в името на службата, се обличаше като транссексуален и четеше "Утешение във философията" на Боеций в градските тоалетни на Ню Йорк. Така ли искаме да си представяме ченгетата, които дебнат пушачите в безопасната градска среда?
Изобщо, когато две безумия се сблъскат като влакове в нощта, изпадаме в парадоксална ситуация - от една страна са хората, които са пристрастени към своя вреден навик, а от другата страна, държавата, свръхникотизирана от полицейщина. Заради това споровете около тютюна на българска почва няма да доведат до никакъв резултат. Държавата може да се опита да спаси хората от самите тях, но подобни действия са обречени на неуспех. Видях, че журналистът от "Дойче веле" Александър Андреев говори за "здравен фундаментализъм"- това наистина го има като проблем. Държавата е длъжна да се грижи за здравето на своите граждани, но няма случай по света здравословният начин на живот да е бил въведен с полиция.
Полицейщината като начин на мислене никога не допуска, че тя може да не е права. Точно обратното - тя е убедена, че има обяснение за целия свят. Заради това с лекота измисля правила, които радикално могат да преобърнат живота на хората. Просто, защото за нея хората съществуват като статистика - здравна, икономически, социална, търговска, но не и като реални хора.
В този смисъл протестът на пушачите е здравословен, макар и посветен на един вреден навик. Защото инстинктът на хората подсъзнателно надушва полицейщината, дори и когато тя е маскирана като загриженост за здравето на хората. Човек е свободен, дори и ако иска да се саморазруши пред очите на всички. Можеш да се опиташ да помогнеш на хората да прекратят вредните навици, но това никога не става с институционален натиск и полицейски палки. Държавата не може да мисли вместо всички нас, дори и когато има основания да се съмнява в здравия разум на целия пушещ народ...
Изобщо полицейщината е не по-малко вредна от тютюна.
И ако трябва да избирам между пушачите и полицейщината, аз избирам пушачите, въпреки че са шумни и досадни.
