Всички кокошки в България вече са щастливи, бодро обяви вчера земеделският министър Мирослав Найденов.
Щастието е толкова неуловима величина, както предчувстваше навремето Достоевски, а ето, че се оказа толкова лесно постижима - трябват само малко кокошки, приказлив министър и ощастливени от новини от медии.
В България започва бъдещето.
Щастието идва като чужд окупатор, но понеже не може всичко накуп, ето че най-напред почнахме от кокошките. Една по една те бяха заставени да станат щастливи, а съответно и много скъпи. Защото знаем, че е трудно да оцениш щастието, но това не пречи на търговците постоянно да опитват.
И така кокошките станаха щастливи, скъпи, недостижими, което очевидно трябва да се тълкува като мощен знак, че страната ни става богата и европейска.
Пак вчера прочетох, че следващи в списъка за абсолютно щастие са прасетата.
На тях ще им бъдат осигурен играчки, душове, пространство и контакт със себеподобни. Прасетата ще тънат в утопично щастие, защото нали все отнякъде трябва да се почне. Съвсем скоро повечето прасета у нас ще си имат личен психоаналитик, педиатър и педикюрист, който да се грижи да не би нещо да смути покоя на бъдещите пържоли. Прасетата вероятно трябва да имат осигурен масажист и специален проверител на конститенцията на храната им. Защото в една страна пълна с депресари трябва да сме убедени, че никой няма да трови радостната атмосфера на животните.
Не го казвам с цинизъм.
Радвам се, че в България поне някой е постигнал щастието, пък бил той кокошка или прасе.
Злите езици говорят, че след прасетата и кокошките, точно като у Оруел, в пирамидата на щастието се нареждат министрите. Финансовият министър се изяваваше като пица-майстор на свободна практика, въпреки че пицата му горчеше като отвара на вещица. Въпреки това, смятат запознати, Дянков вече е на път да потъне в абсолютната нирвана на управленското щастие, за което ясен знак били палавите му фотосесии на които той съвсем небрежно е положил ръката си на деликатните части, вероятно като знак на финансова независимост и намек към кризата, че финансиста винаги знае как сам-самичък да си осигури щастие, независимо от обективните обстоятелства.
А какво да говорим за абсолютното щастие на премиера. Пуснете го по телевизията и само се наслаждавайте на картината на веселия човек. Той не спира да пръска мъдрост и бляскави фрази, само защото е озарен от вътрешно щастие и тайни банкови сметки.
Вижте и вътрешният министър. Според един древен богослов Емануел Сведенборг, има хора, които говорят езика на ангелите.
Нима Цветан Цветанов не е ангел?
Заради това никой никога не може да проумее небесния му език.
Той е изтъкан от щастие и солидни имотни притежения. Небесната граматика на полицая просто не е за ушите на разни земни тъпанари, които не могат да оценят музиката на светлото бъдеще.
След министрите в класацията на щастието стои прелестния светски елит. Него постоянно ни го показват по телевизията, значи трябва да покрива всички критерии за модерно щастие - луксозни облекла, много кинти, блясък, лукс, курви и пиячка. Това е телевизионното щастие, което трябва да ни изравни с прасетата и кокошките по степен на радостно възприемане на света. А след това са и интелектуалците. Те вечно говорят като напушени черногледци, но все пак са щастливи, защото им обръщат внимание и някой е склонен да оценява техните фобии като изкуство. Въпросът за щастието е много лесен, когато го гледаш по телевизията.
Или пък четеш за него.
А всички останали...Хаха.
Нима трябва да се говори за нещастниците, които живеят в страната на щастливите кокошки.
Нима не стана ясно?
Хората са излишни, защото пречат на щастието на другите.
Пречат на кокошките, прасетата, министрите, светския елит, интелектуалците и всички останали да бъдат щастливи в тази страна.
Вероятно заради това никой не се занимава с тях.
Очевидно на никой не му пука за нещастниците, които са толкова тъжни, че дори злобеят срещу новопостигнатото щастие на кокошките.
Сигурно, защото просто завиждат.
Все пак щастие е това, не вятър работа.
