Разговор с политолога Георги Коларов по радио „Алма Матер”, преподавател в руски, арменски и Варненския университети. Обиколил е всички християнски бивши съветски републики. Издал е книгите: „Мистика и тероризъм – кървавата смес на Сендеро Луминосо” сприложение „Наръчник на терориста”, „Латиноамериканската левица в края на ХХ век между сандинизма и сандиризма” и „Левият радикализъм в Латинска Америка социално-политически аспекти”. Тя е издадена на руски език, тъй като в България не останаха много хора, които ще прочетат тази книга.
А.Митов: Вие сте женен за арменка. Как се развива кризата с Армения и Азербейджан?
Г.Коларов: Аз следих кризата отблизо. Бях пред унгарското посолство в Ереван, в момент, в който бяха скъсани дипломатическите отношения. Бях на митинга, на който бяха скъсани унгарските знамена. Става дума за това, че през 2004 година на натовски курсове в Будапеща един азербайджански офицер през ноща се промъква в стаята на един арменски офицер, докато той спи дълбоко и го убива с брадвичка. Затова получава една справедлива присъда – доживотен затвор в унгарския съд без право на помилване през първите 30 години. Но както е известно Унгария е в една тежка икономичеаска криза и Азербейджан и Турция решиха да помогнат. Те изкупиха унгарските държавни облигации за 3 млрд Евро. Така спасиха страната от гръцкия вариант. С това е свързана рязката преориентация на унгарската външна политика и национална доктрина. Те вече се смятат за потомци не толкова на огорските народи, които са част от уралското семейство заедно с финските и самодийските народи, а на тюрките. И унгарските официални лица, когато пътуват до средноазиатските републики, до Азербейджан и Турция, споменават за общия си произход и културноисторическите си връзки. Цената на всичко това е 3 млрд Eвро. Имено поради тази причина демонстрантите хвърляха дребни монети по стената на унгарското посолство в Ереван.
А.Митов: Да се „поразходим” и в други бивши съветски републики – Молдова, Беларус и Украйна, където се проведоха избори. Да започнем с Молдова. Аз бях в Гърция, между другото и много се забавлявах там с една група молдовчани, по-точно две семейства, на които мъжета имаха много странен вид. Борчески, но всъщност бяха нормалникато поведение, говореха на прекрасен руски и непрекъснато обсъждаха какво трябва да взимстват от Гърция и България като архитектура и дизайн, да си го направят и в своята страна. На тартора на групата пишеше вместо номер – KUM – 001…Знаете ли какво означава това?
Г.Коларов: Сигурно и това, което е и на български – кум…
А.Митов: Не, и аз така мислех, но се оказа, че това означава, че този човек е шеф на затвора… Съвсем наскоро протекоха избори в Гагаузия, знам, че там има и казаци и всички те са против Молдова да стане част от Румъния…
Г.Коларов: Да започнем оттам, че аз преди година и половина бях официално поканен на инагурацията на президента на Гагаузия и там успях да се запозная с много молдовски и гагаузки политически лидери. Техният президент Михаил Фурмозал вече втори мандат управлява страната. Успях и да се запозная с най-богатия човек – Константин Симов, който произвежда вино и други алкохолни напитки. Това е традиционният бизнес на молдованците. В речта си при инагурацията Михаил Формузал каза следното – „За да оцелее молдовският щъркел(символът на страната) той трябва да се държи на двете си крила – Гагаузия и Приднестровието”. Аз напълно споделям това мнение. В Кишинев, в румъноезичната част на Молдова нямат обаче намерение да толерират тези малцинства – рускоезичното в Приднестровиеото, тюркоезичното и българоезичното в Молдова.
А.Митов: Не ми е много ясно какво е различното между Молдова и Молдавия?
Г.Коларов: Нищо. Това е една географска територия както Македония. Те най-вероятно ще се обединят с Румъния, тъй като населението е наистина румънско и за разлика от македонските българи те знаят, че са румънци и не са си губили никога самосъзнанието. Точно поради тази причина 2/3 от молдовските граждани, които говорят на румънски искат обединяване с Румъния и съответно да станат граждани на ЕС. Останалите – това са рускоезичните – руснаци и украинци, българите и тюркоезичните, които не искат.
А.Митов: Не съм много сигурен дали българите в Молдова не искат – те в известен смисъл вече са в ЕС… Да отидем и до Беларусия.
Г.Коларов: Беларус е два пъти по-голяма от Молдова по население, а като територия още повече. Голяма част обаче от територията на Беларус са блата. Беларус е и страната, която най-много пострада след взрива в Чернобил. Това, което остава за живеене не е толкова много.
А.Митов: Там се проведоха избори, в които опозицията отказа да участва…
Г. Коларов: Аз за две години съм бил три пъти в Минск и Брест на политологически и философски конференции и всеки път на някое голямо събитие. Преди две години бяха президентските избори и вълненията след тях. Бях жив свидетел на „размириците”. Когато си отидох беше в деня, когато взривиха минското метро. Искам да ви кажа, че опозиция в нашата представа, каквато ние имаме след 89 година в Беларус просто няма, защото както казва моя приятел директорът на Института по социология към националната академия на Беларус проф. Игор Котляров в тази страна просто няма изцяло формирано гражданско общество. Освен Минск и няколко други големи града голяма част от населението е селско и затова белорусите имат изключително добра селскостопанска продукция, голяма част от нея се изнася в Русия. В Беларус никой не е разрушавал промишлеността. В момента изнасят трактори за Грузия и оръжия за Азербайджан, което ще бъде използвано в подновения конфликт за Нагорни Карабах, който аз очаквам да започне в най-скоро време. Изнасят за различни африкански, азиатски и латиноамерикански страни оръжия по съветски образец. Най-добрият клиент на беларуското оръжие и амуниции е Венецуела. Така че за беларуския президент няма какво да се тревожим, той дори на последното си посещение във Венецуела намекна, може би малко да се поизгаври със своите противници, че евентуален негов приемник ще бъде малкия му син Коля. Тези хора, които се опитаха в да бъдат опозиция в Беларус не се ползват с уважението на обществото. Всичко до един са компрометирани по някакъв начин. Това са като първите лидери на нашето СДС – така наречените брадати. Не знам кой от тях е от ДС и кой не, но всички те бяха избрани така, че да компрометират демократичната идея и хората да гласуват за БСП. Същото става и в Беларус. Там Лукашенко няма никаква алтернатива. Дори най-сериозния му опонент бившият зам.министър на външните работи – Андрей Саников, който излежава присъда, се оказа, че е сериозно корумпиран и затова е изгонен от Външното министерство. Получавал е дивиденти от западните специални служби. А поетът Владимир Никляев е заловен на литовско-белоруската граница с крупна сума – няколко хиляди долара. Когато го питат откъде са те, той заявява, че какъв мъж би бил ако я няма тази сума. Тези негови думи станаха достояние на обществото и при ниския стандарт, който е в Беларус, това е едно издевателство над работниците, селяните и интелигенцията. Те имат всичко, но не разполагат с големи суми. Няма кой да гласува за такъв човек там.
А.Митов: Да преминем към Украйна. На пощата си в gmail.com получих следното писмо, в което пише, че БСП, ГЕРБ и Атака се обединяват за изборите в Украйна и ще повлияят сериозно на резултата. Това сериозно ли е?
Г.Коларов: От 2002 година съм в близки контакти с лидерите на украинските българи и в крайна сметка се стигна до там аз да предложа екипа за паралелното преброяване на гласовете по време на парламентарните избори в края на септември 2007 година. На чело на този екип от името на Партията на регионите бяха двама българи Венцислав Видински и Хорозов, управители на хотел „Салют”. Те не платиха нищо на момичета, украинки омъжени за българи, които свършиха много работа и изхарчиха много пари, за да говорят с Украйна по собствените си телефони, а им бяха обещани по 700 долара. После се оказа, че въпросният Венцислав видински е лежял в Одески затвор за финансови измами, за коеато аз не знаех предварително. Това явление корупцията, конфликтите и ежбите по между им за украинските българи са едно всекидневие. Съвсем наскоро, както знаете, това лято в Полтава беше открит паметника на Хан Кубрат по инициатива на варненския бизнесмен Румен Спасов, който от години живее в Украйна. Той лично ми се е оплаквал, че е срещнал съпротива от лидера на киевските българи Николай Габер, председател на събора на българите в Украйна и на главния редактор на българското издание в Одеса г-жа Дора Костова. От тях пък съм чувал, че те са финансирали преди това строителството на паметниците на Кубрат и Аспарух. Били са построени, след което са били съборени по инициатива на Антон Кисе, който тогава беше губернатор на Одеска област. Общо взето българите в чужбина сме си българи…
А.Митов: В това писмо пише, че най-силно рамо на Антон Кисе дават управляващите в България…
Г.Коларов: Според мен нашите управляващи са дълбоко заблудени. Така е и според част от украинските българи. Например в с. Огородное местният лидер Александър Йовчев казва, че Антон Кисе е корумпиран престъпник.. На мен не ми се гази в това блато. Обвиненията между българите в Украйна са чудовищни и разбирам, че става дума за много пари. За никакво българско самосъзнание и стремеж за запазване на шата народност. Тези лидери, които са на украинските българи излагат цялата ни нация. А що се отнася до самите избори в Украйна политиката е с криминален привкус. И Партията на регионите и опозицията са водени от политици, които са с единия крак в затвора или са излезли от там. Както например Виктор Янукович. Той е бил гастролиращ рецидивист. Това е стара съветска терминология. Гастролиращ в най-отдалечения от родното ти място град, след което се изнасяш по най-бързия начин. Янукович затова е лежал в затвора. Колко бивши вече министър председатели са в затвора – Лазаренко, Тимошенко… И все за финансови престъпления. Началникът на кабинета на Президента Анна Герман също е обвинявана в данъчни измами в особено големи размери. Украйна и след тези избори ще остане доста далеч от Европа. Не и е мястото там. От бившите съветски републики има четири – членовете на така наречения ГУАМ. Това означава Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова. Тези четири републики по една случайност, когато Ленин и Сталин съвършено произволно са чертали границите, са получили повече територия, отколкото им се е полагало. Те са налапали територия, която не могат да преглътнат. Например в Грузия кореното население не е 50%, т.е. грузинците са по-малко. Поради това се случиха събитията в Абхазия и Южна Осетия. Тази република в един момент ще се разпадне. Същото нещо е в Азербайджан. Там има различни тюркски племена. Някои са шиити(мнозинството в момента), други са сунити и поради сближаването с Турция тече една бърза сунитизация, с цел отдалечаване от Иран. Има и юдеи, така наречените тате. От тях произхожда символът на ГУАМ, съпругада на президента на Азербайджан – Мехрибан Пашаева Алиева, която беше уловена в интимна връзка с Александър Лукашенко. Немски и италиански папараци ги заловиха. Даже написах коментар по този въпрос озаглавен – БЕЛАРУС СТАР ПРЕЗИДЕНТ НОВА ПРЕЗИДЕНТША. Въобще в Азербайджан всеки момент могат да се случат много лоши неща и единственото, чрез което се опитват президента Алиев да разсея нещата, е в разпалването на нова война за Нагорни Карабах.
