/Поглед.инфо/ В днешната турболентна геополитическа ситуация България е изправена пред много опасности. Не толкова заради краят на Pax Americana, упадъкът на морала и липсата на визия в евроатлантическата общност, която да надскача неадекватните днес клишета на Студената война и на неолибералния модел и да се разполага в координатната система един многополюсен свят.
Истинската опасност за дългосрочните национални интереси на България е острият дефицит на суверенно политическо мислене, действие и поведение у управляващите фактори у нас. Сателитният синдром - каквото кажат от "Брюксел и Вашигтон е единствено правилно" и безкритичното отъждествяне на българския интерес с "европейския" или "американския" - е сред причините за деградацията на българската държавност в годините на прехода, започнала с ликвидацията на селското стопанство, порочният модел и още по-порочната практика на приватизация на националното богатство.
Концентриран израз на сателитното и марионетно поведение е президентът Плевнелиев и неговото обкръжение. Примитивното сричане на държавно ниво на пропагандните опорни точки на ястребите във Вашингтон, според които Русия е "враг", Путин е "зло", а Ердоган и ислямистите са "кучи синове, но наши кучи синове", е реална опасност за националната сигурност на България. Когато двама-трима посланика на чужди държава си позволяват да се произнасят и даже да диктуват вътрешната политика и дневния ред на обществените дебати, това пък е най-ясният белег за марионнтния характер на един властови елит.
Разположена в този контекст позицията на г-н Доган, разпространена вчера, има не просто вътрешнопартийни измерения, а запълва по един категоричен начин дефицитът на държавност и национално мислене сред доминиращите днес политически фактори във властта. Анализът, който прави почетният председател на ДПС е ценен не толкова за това, че казва нещо, което досега не е казвано или осмисляно, а защото е формулирано и изречено от ключов властови фактор в държавата и носи потенциал за сериозни политически последствия, в т.ч. и от гледище на позиционирането на България в геополитически аспект. Тезите на г-н Доган трябва да изиграят ролята на един пробългарски "часовник", с който протурските тежнения и безкритичното евроатлантическо заслепение в определени кръгове на ДПС, трябва да влезе в час. Това е и своеобразен призив за изолация на политиците, които волно или неволно са се превърнали в пета колона на чужди интереси, без значение дали тези интереси са "съюзнически" или "враждебни".
