/Поглед.инфо/ За огромната част от младите юристи известният български юрист и декан на Юридическия факултет на Софийския университет (1933-34 г.) проф. Любомир Владикин, е познат като една от иконите на българската юридическа наука. За това научават от удобно фризираната му биография и удобно редактираните му трудове, издавани след 1990 г. Какво е редактирано ли? Премахнато е всичко онова, което е писал във възхвала на Хитлер и нацистката държава. Истината е, че независимо от своя висок научен авторитет у нас и в чужбина, той е бил апологет на нацизма. И тази истина трябва да се разказва честно.

Не просто е писал научни трудове, които възхваляват нацисткия тип държава, като "Борба за нов ред" (забележете - издадена 1943 г., когато се знае и за концлагерите и за всички зверства на нацистите!). Владикин е и автор на една дълбоко забравена в днешно време, но широко пропагандирана преди 9 септември 1944 г. книга: "Адолф Хитлер - идеологична биография". Това не е просто възхвала на Хитлер, а истинско обожествяване на нацизма. Според Владикин, Хитлер е определян като дар Божий, който идва да въздаде справедливост, гений и какво ли не. Тази книга е удобно забравена и прашасва в националната библиотека. Защо казвам "удобно забравена"?

Ами отворете, например, българската Уикипедия. От статията за Владикин няма да научите нищо за пронацистките му увлечения, а напротив - изкаран е едва ли не жертва на комунистически репресии, защото е осъден задочно на смърт от Народния съд. И нито дума за това, че е с дейносттаси е индоктринирал нацистката чума в България. Доскоро дори цитираната биография на Хитлер не фигурираше в списъка с публикациите му, посочен в Уикипедия, та се наложи да бъде добавена.

Истината е, че Владикин е осъден като колаборационист и пропагандатор на нацистката идеология. Осъден е не просто защото така е повелявала историческата справедливост, а и защото той и нему подобните български интелектуалци и политици от този период, които са били публични апологети на нацистка Германия (това по въпроса за жалейките за "избития цвят на нацията"), е трябвало да бъдат съдени и осъдени по силата изискванията към България, установени в Примирието от 28 октомври 1944 г., залегнали после и в Парижкия мирен договор, който антихитлеристката коалиция, сключва с България, която като съюзник на Германия, е победена държава във Втората световна война. С него са извършени и много несправедливости и политически вендети. Но заедно с това са постановени и много справедливи присъди на кръволоци и откровени колаборационисти и пропагандатори на нацизма (сред тях, за съжаление и много известни български интелектуалци). Тези, последните, не са "жертви на комунистическа репресия", нито имат място, като убиеца на ястребинчетата, на паметни плочи за "жертви на комунизма". Те получават присъди за съпричастността си към един авторитарен режим, който е съюзник на Хитлер. Такива присъди са се издавали в цяла Европа. Това е част от процеса на денацификация.

Така че, не вярвайте на лъжливите внушения на Уикипедия или когото и да било. Владикин е осъден като част от общия процес на денацификация на Европа. А денацификацията, не се изчерпва с Нюрбергския трибунал и неговите "само 14 смъртни присъди", както дежурно твърди невежеството, което шества тук и там из фейсбук и медиите. Той е само за "основните военни престъпници". Освен този трибунал, има още много нюрнбергски военни трибунали, особено в американската окупационна зона - те са осъдили стотици, а около 700 000 германци за обхванати от лустрацията за принадлежност или сътрудничество с нацистите. После, във ФРГ след 1949 г., огромната част от тях са амнистирани, възстановени на заеманите длъжности или пенсионирани.  

Когато се търси истината за комунистическите репресии, не бива да се забравя истината за пронацистката управляваща върхушка преди 9 септември, нейните кървави репресии, антиеврейската политика, депортацията на евреите от Беломорието, Македония и Пиротско, както и хилядите политически затворници - антифашисти и борци срещу авторитарния режим. Само ще припомня, че на 9 септември 1944 г. от затворите са освободени 15 930 човека, от концлагерите – 5 740, от военно-трудовите концлагери и поправителните роти – 10 800. Общо – 32 470 човека. 15 000 са били интернирани по селата. От 1 януари 1942 г. до 4 септември 1944 г. – за 2 години и 8 месеца – са били привлечени по подозрения и улики в конспирации 64 345 души.

Когато говорим за историческата истина и националната памет – нека кажем цялата истина и да носим цялата памет. За да можем да простим. И да постигнем, най-сетне, национално помирение. Защото е срамота Испания, която преживя кървава гражданска война и десетилетна диктатура, да се помири и да почете жертвите на всички репресии в общ пантеон, а България, чиито изпитания далеч не са били толкова сурови колкото испанските, да продължава в 21-ви век това дълбоко разделение и омраза.