/Поглед.инфо/ Чрез Кунева не трябва да управляват фондации, за които „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ е отживелица, която трябва да бъде заменена с Хари Потър
Удобен бушон в неудобен за властта политически момент. Това е синтезираната оценка за новия правителствен кадрил, завихрил се около оставката на проф. Тодор Танев от образователното министерство.
Вярно е, че Танев допусна грешка в комуникацията с обществото, като позволи на час по лъжичка анонимни чиновници и експерти от ведомството да разсъждават пред медиите по фундаментални въпроси от образователните програми. И така да забъркат буламач от неистини, полуистини и откровени нелепости, засилени до истерия от някои недобросъвестни медийни говорители.
Професорът посрещна това с подхода на един наистина добър интелектуалец - всеки има право на мнение и дискусия, докато се вземе управленско решение. Но за един управленец подходът по такива теми трябва да е различен - става дума за държавност и национална идентичност и затова в държавните образователни програми няма място за свободно творчество, пък било то и с академично лустро.
И ако е необходимо - да изхвърли от ведомството всички, които вярват в абсурдни понятия като „турско съжителство“ или смятат, че Паисий и Вапцаров не се вписват в днешния „евроатлантически“ повей.
В тази ситуация вътрешните интриги сред управляващите, в частност в Реформаторския блок, който хем е на власт, хем в „опозиция“, очаквано изтикаха на преден план кандидатурата на Меглена Кунева. Както се казва - дали е образование или химическа промишленост в нейния случай няма значение. Пред нея стои предизвикателството да опровергае сериозните опасения от нейното пребиваване в министерството. А те са най-малко три.
Първо, опасността е образованието да бъде тотално предадено на дежурните компрадорски стремежи чрез образованието да се насаждат чужди културни кодове, чужди исторически интерпретации и даже доктрини, които с тактическа дълбочина обслужват чужди стратегии.
Ако един автентичен български интелектуалец като Танев все пак има имунна система срещу подобни тежнения, то при Кунева подобен имунитет липсва. Или поне досегашната й политическа кариера не показва друго. Няма ли чрез нея да управляват чужди фондации, за които баташкото клане е мит, турското владичество - нетолерантно понятие, а „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ - отживелица, която трябва да бъде заменена с Батман и Хари Потър?
Второ, ще продължи вакханалията - бюджетна и съдържателна - с учебниците. Ще разцъфтява съчинителството на учебникарска халтура, чиято хранителна почва е и концепцията за вариантност на учебниците.
И трето, по стар обичай от времето на мустакатия Алеков герой, когато една малка партия „докопа“ образователното министерство, ресурсите (1,3 милиарда еврофондове) и многобройните служби в системата се насочват главно към „правилно ориентираните“.
Дори и г-жа Кунева да опровергае тези опасения, трябва да е ясно, че смяната на личности няма да промени политиката. А тя е подчинена на неолибералните догми.
И подобно на здравеопазването тласка образователната система към разтваряне на ножицата на социалните неравенства чрез намаляване на качеството и ресурсите за държавното образование, където са децата на народа, в полза на частното, където са децата на привилегированите и богатите.
Опростяването на учебния материал под маската на „осъвременяване“ и „ориентиране към практиката“ всъщност лишава децата на народа от познания, които преди години впечатляваха хората от Запада. С новите образователни тенденции децата на народа без съмнение ще бъдат подготвени да стават бачкатори и обслужващ персонал; да знаят за потребителските кредити, с които ще попаднат в клещите на банките, но в масовия случай няма да имат шанса да станат личности с познания в основни области, които да им позволят да бъдат конкурентоспособни на привилегированите деца от частните училища.
Но ще поживеем, ще видим.
Труд
