/Поглед.инфо/ Темата е поовехтяла, но все пак да я коментирам като човек от гилдията, който наистина твърди че са необходими реформи, но не тези, които се предлагат.
Моите 10 точки за необходимостта от реформи:
1. Студентите като дял от младежите на възраст 20-24 години в България не са „прекалено много“, те са малко над средното за ЕС. Вижте табличката, която съм направил.
2. Броят на висшите училища (не всички са „университети“, въпреки че и някои дребосъци се самонаричат за такива) не е прекомерен. Големият проблем е че всичките ВУ са в конкурентни отношения - всеки против всичките, понеже са поставени в позиция на „хипермаркети за дипломи“. Качеството на завършилите е равно на качеството, например, на сиренето (пълно с вода и други „добавки“).
3. Прекомерни са т.нар. „специалности“, които много често служат като стръв за привличане на „клиенти“. Тук е царството на неограничените възможности! Голямата измама е че (уж) повечето студенти работели по специалността след завършването си. Не е вярно! Работят в направлението, а не в специалността. Няма само специалност „Дигитално право и изкуствен интелект в трансгалактическите финанси“. Сигурно ще има. Тук контролът на държавата е капо!
4. Дисциплината на студентите е по-хлабава от най-хлабава. Ако министърът влезе в аудитория (по време на реални лекции), сигурно няма да се учуди че списъчният състав на съответния поток е от 100 студенти „редовно“ обучение, залата е за 50, а присъстват 25. Има студенти, които не влизат на занятия, но успешно завършват поради 1001 вариации на „сесии“: редовна, поправителна, годишна поправителна, септемврийска допълнителна, „очистителна“, „условна“ и т.н. Как на преподавателя да не му омръзне да се занимава (при това - неплатено) с един и същи студент и след това да не намери „начин“ да го оцени със среден 2.51?
5. Като частично оправдание на горното: студентите трябва да работят, за да живеят. Може би 20-25% от родителите са способни да ги издържат, за да учат редовно. Стипендиите са ниски, не стигат. Голяма част от „редовните“ студени се трудят, като това за тях е основната дейност, а не следването. Но и аз съм работил, докато съм учил, но четях повече от голяма част от останалите.
6. Бедата е че във ВУ влизат все по-слабо подготвени ученици, завършват все с по-ниско качество, сегашен „доктор“ е нещо като петгодишно следвал студент от преди тридесет години.
7. Обърнете внимание на нашите ВУ, които предлагат международни специализации - от България е един единствен университет! От другите страни - по 15-20.
8. Не ми се иска да коментирам връзката „бизнес - ВУ“. Ако някъде е я видите, направете си селфи с нея! Има десетки договори на университети с различни „работодателски“ организации, но и тук връзката е повече на хартия.
9. Има силен икономически интерес (предполагам) да има много студенти. По-евтино и по-авторитетно е да се плаща за студент, отколкото за безработен (справка - държавния бюджет). Има и други икономически интереси (неофициални): по-големите университети да прилапат по-малките - и като активи, и като студенти, които носят доход; частните ВУ - да се закрият държавните (в духа на неолибералната идеология) и обратното...
10. Най-лошото е че преподавателите в някои от ВУ получават заплащане, което спада към долната подгрупа доходи в България. Ако някой си въобразява че част от тях не гонят лични печалби и по други места, значи наистина си въобразява! Да не коментирам и че сред академичната общност кацат калинки от различни партии, поне такова е мнението на гилдията. Да не коментирам че и безумието да се „признават“ най-вече публикациите, които се индексират само в частните системи Scopus и Web of Science, води до елиминиране на другите академични системи, които също са много, много важни.
Необходима е реформа на висшето образование, за да не остане на нивото на българския футбол!
