/Поглед.инфо/ Инфлацията е рекордно висока, а ни предстои тежка зима със скъп газ, като дори необходимите количества газ не са договорени. С въпроси какви са причините за високата инфлация, какви ще са резултатите от действията на Европейската централна банка, може ли да бъдат предприети други мерки за ограничаване на инфлацията и какво трябва да предприемем по отношение на газа се обърнахме към икономиста проф. Боян Дуранкев.
1. Европейската централна банка предприе първа стъпка за повишаване на основните лихви. Как това ще се отрази на лихвите по кредитите и депозитите в България? Какви са очакванията за следващо повишение на лихвите от страна на ЕЦБ?
Факт е, че на 21 юли 2022 г. за първи път от 11 години Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвените проценти, като предпазливо информира, че те „вероятно ще продължат да нарастват през следващите месеци“. Според ЕЦБ, тя предприема тази стъпка, „за да даде сигнал, че няма да позволи инфлацията да остане по-висока от 2%“. Макар и без конкретика от ЕЦБ, това е донякъде хармонизиран отговор на инфлацията по подобие на поведението на Федералният резерв на САЩ, който обяви ново увеличение на лихвения процент с 0,75 процентни пункта.
По повод на тези решения възникват три много простички въпроси: първо, кои са дълбоките и истинските причини за сегашната неочаквана и висока инфлация; второ, кои са доказаните най-добрите методи за лечение на последиците от инфлацията; трето, наистина ли решението на ЕЦБ ще удържи инфлацията до 2% през 2022 година?
И така, кои са причините за сегашната инфлация? Най-простият отговор от страна на лаиците е, че името на инфлационния злодей е това на господаря на Кремъл - Владимир Путин. Този отговор е толкова верен, колкото и твърденията, че Путин назначава президентите на САЩ и Франция, както и че той сваля правителства като това на ястребчетата-русофоби като Кирил Петков. Лаиците – в този случай – са услужливо позабравили, че инфлацията започна да се вихри преди началото на военната операция на Русия в Украйна. Малко по-витиеват е отговорът от страна на представителите на едрия капитал, а именно, че работните заплати са скочили до небесата, а държавата харчи безобразно много пари, като чрез данъците и таксите ограбва справедливо натрупаните печалби от честно работещите предприемачи. Тази мощна и шумна група десни политикономисти не чете много-много статистика, но винаги вади от сандъчето с фокусите готовите отговори: „повече конкуренция“, „по-малко държавна намеса“, „пазарът решава всички проблеми“ и други подобни външно красиви и вътрешно неверни бонбончета за наивници. Има и трета група професионални изследователи, които правят точни анализи и разчети, търсейки съществените причини на сегашната инфлация.
Ако заложим на структурния икономически анализ, причините за сегашната инфлация започват да се разкриват една по една.
От една страна, винаги обективна причина за повишение на цените са прекъсванията на веригите на доставките, които са водели до ръст на цените на продуктите, обект на тези доставки. Само ще припомня, че когато по време на Суецката криза през 1956 г. едноименния канал бе затворен за шест месеца и корабите се наложи да заобикалят Африка, това предизвика остър недостиг на горива в цяла Европа, придружено с нарастване на техните цени за продължителен период. След началото на кризата с Ковид-19, „световната фабрика“ Китай реши да запази хората за сметка на прекъсвания на производството, което накъса много вериги на доставки за цял свят, включително и за страните от ЕС. Китай до сега даде 5 226 жертви, за разлика от демократична България, която загуби 37 404 граждани; в едната страна „хората са над икономиката“, в другата – обратното, кой каквото и ще да си мърмори за демокрации и диктатури… Но че от 2020 г. до този момент прекъсванията на веригите на доставки нарастват, особено след „операцията“ на Русия в Украйна, това е обективен фактор, който произвежда инфлация.
От друга страна, след 2021 г. икономиките в света взеха да се връщат постепенно към нормалното си състояние на растеж, което съществено повиши търсенето на суровини, материали, техника и хора (работна сила). И когато търсенето става все по-високо от предлагането, „пазарът“ изпраща сигнали към производителите чрез повишаване на цените на дефицитните стоки. И това е обективен фактор, който не може да се укроти чрез въвеждането (освен за много кратък срок) на „пределни цени“ или „субсидии за бизнеса и гражданите“!
От трета страна, структурният анализ, който се прави особено професионално в САЩ, разкри един също (полу)обективен фактор за инфлацията. А именно: нарастването на дела на печалбите в добавената стойност в големите транснационални корпорации. Внимание: през 2021-2022 г. това се оказа основен фактор за растеж на цените! Така например, Big Oil продължава да трупа гигантски печалби — и лесно може да намали цените на горивото, ако иска, но не иска; Exxon отчете печалба от 17,9 милиарда долара за второто тримесечие - това е три пъти повече от печалбата през миналата година; печалбата на Chevron се е утроила до 11,6 милиарда долара. Двете гигантски американски петролни компании не изливат печалбите си обратно в екологична енергия или за възстановяване на околната среда. Те изкупуват обратно акциите си, за да възнаградят инвеститорите и ръководителите си. Друг пример, Proctor & Gamble отчете още едно тримесечие на нарастващи печалби въпреки увеличаващите се разходи за суровини и транспорт. Как се прави такъв херкулесов подвиг ли? Като вдигнат цените на продукцията! Същото е и с хранителните продукти; в месната индустрия на САЩ само четири големи конгломерата контролират тези пазари и те координират своите увеличения на цените, за да постигнат още по-големи печалби -- тук отново използват „инфлацията“ като извинение за печалбите си. Малко продължение: военно-промишленият комплекс, фармацевтичните компании, финансовият сектор и т.н. са в небивал възход: отново, не толкова чрез увеличение на „реалното производство“, колкото чрез галопиращите печалби в своята продукция! Корпорациите използват инфлацията като прикритие и оправдание да увеличават печалбите си. Ако някой си въобразява, че в България е по-различно, нека си помисли още един път, или да погледне печалбите на банковия сектор, на (субсидирания!) туризъм, на платеното здравеопазване и т.н.! Индексът на цените на производител на вътрешния пазар в България през юни 2022 г. нарастна спрямо същия месец на 2021 г. с 49.3% - само не казвайте, че това е единствено поради цените на газта и горивата! Корпоративното повишаване на цените, за да нарасне делът на печалбата в добавената стойност, влошава инфлацията...
И още нещо като гарнитура. Действително, таи година минималната работна заплата в България бе повишена от „най-социалното правителство“ (както самохвално се рекламираше четворната коалиция), но изпреварващият ръст на цените на потребителските стоки изконсумира бързо-бързо увеличението. И сега данните до м. юни: номиналната минимална работна заплата е нараснала с 9,2% (на 363 евро, а в Румъния е вече 516 евро), реалната минимална заплата с отрицателен темп – с -3,9%. След Латвия, Нидерландия и Белгия, България е страната на четвърто място с най-дясна политика по отношение на минималната работна заплата в ЕС! Не ръстът на заплатите генерира инфлация, а този на печалбите!
Време е да се върнем на втория въпрос, а именно: кои са доказаните най-добрите методи за лечение на последиците от инфлацията. Понеже инфлацията по аксиома удря най-силно доходите на най-бедните (тези а минимална заплата, родители с малки деца, пенсионери и др.), естественото решение е чрез фискалната политика на държавата и вътрешната корпоративна социална отговорност (там, където я има!) темпът на нарастване на минималните доходи да изпреварва ръста на инфлацията.
Какво обаче прави и ще прави ЕЦБ? Ще вдига лихвените проценти, които ще оскъпят кредитите, но няма да водят до привличане на нови депозити, понеже повечето банки се „скъпят“ да плащат за тях. По-скъпите кредити са предпоставка за стагфлация, която в САЩ вече е налице (реалният брутен вътрешен продукт спада две четиримесечия подред). В този смисъл, ЕЦБ се опитва да лекува, образно казано, Ковид-19 с хапчета за диария! Има малка логика, но наистина много малка, само по повод на държавните и частните дългове. Единственият инструмент на ЕЦБ за увеличаване на лихвените проценти удря малкият бизнес и наемните работници, а не корпорациите, отговорни за повечето увеличения на цените (над нарастващите разходи за глобалните доставки).
Затова и отговорът на третия въпрос, наистина ли решението на ЕЦБ ще удържи инфлацията до 2% през 2022 година е категорично „не“! Но всяка инфлация над 2% води до скъсяване на хоризонтите на вземане на бизнес решения (работа ден за ден, предоговаряне на цени само за седмицата) и системно преразпределение на богатството, което стоварва бремето на инфлацията върху онези, които са най-малко способни да го понесат.
2. Какви други възможности за маневриране притежава Европейският съюз, за да укроти инфлацията? Време ли е за допълване на монетарната политика с фискалната политика?
За съжаление, в момента Европейският съюз наподобява един разстроен симфоничен оркестър, в който всеки от 27-те музиканти се старае да надсвири останалите, а пред всеки от тях има различни партитури на фолклорна тематика (българският музикант дъни чалга върху нотна тетрадка от Харвард). Такава е ситуацията: всяка държава-членка е в конкурентни отношения с останалите, стараейки се да придърпа повече от чергата към себе си… ЕС е какафонична съвкупност, която не е още система.
Да се върнем към икономическите проблеми на Европейския съюз. Не само в този съюз, но и навсякъде в света академичният икономически анализ препоръчва комбиниране на монетарната с фискалната политика на всяка държава, включително и на ниво съюз. До глобалната финансова криза през 2007-2008 г. се тълкуваше, че „свободните финансови пазари решават всички проблеми на пазарната икономика“; че „монетарната политика е напълно достатъчна за регулиране на бизнес циклите“. Катастрофата на глобалните финанси обаче подсказва, че фискалната политика често трябва да има водеща роля при решаването на кризите. Именно чрез данъчното облагане и последващите държавни разходи могат да бъдат постигнати както успешни тактически социално-икономически задачи при извънредни ситуации, така и при решаването на дългосрочни стратегически задачи.
Какво става в Европейския съюз, обаче? Понеже между страните-членки на ЕС се води и фискална конкуренция (коя страна, например, ще предложи по-ниски данъци), през последните три години правителствата се насочиха не към фискални промени, а към все по-голяма задлъжнялост и бюджетни дефицити (типичен пример е и България). И понеже фискът е „стабилен“, то при извънредни ситуации – като тази с руската военна операция и прекъсването на връзките с РФ по много линии – „цената“ на инфлацията и на дефицитите ще се плати шоково от хората с ниски доходи. Няма кой друг да плаща, освен от по-бедните и трудещите се, богаташите са скътали доходите си в офшорки!
Но с тези тенденции всякакви приказки за „демокрация“, „справедливост“ и „морал“ стават на пух и прах! Затова даже в САЩ – които не са по-различни от другите – дискусията какво да се предприеме по линия на фиска, стана не само ожесточена, но и твърде радикална. Ще си позволя по този повод да цитирам известния Кенет Рогоф, който е категоричен: „Правилният начин за правителствата да преразпределят доходите на устойчива основа, ако такава е целта, е да повишат данъците за хората с по-високи доходи и да увеличат трансферите към сегменти от населението с по-ниски доходи (и особено с много ниски доходи)“. Конгресменката от Демократическата партия Александрия Окасио-Кортес добавя: „и горната средна класа“ към формулата.
„Икономистите“ (от сектата на правоверните пазарници) трябва да приемат, че по-високите данъци за хората с високи доходи и доходи над средните са не само справедливи, но и необходими за постигане на социално сближаване. Фискалната политика в ЕС като цяло трябва тепърва да се изгражда, а в страните-членки - да бъде пренастроена. Въпреки че в България (уж) „добрата“ фискална политика до сега изискваше и означаваше „плоски данъци“, „данъчни облекчения“, „премахване на облагането на минималните доходи“, „нулево ДДС“, „подпомагане на бизнеса“ и т.н., всъщност тези фискални хватки издаваха и издават един финансов провинциализъм, водещ към трупането на дълг и безотговорно поведение а правителства (състезание кое ще е „по-социално“).
3. Вече има прогнози, че светът навлиза в рецесия, а някои прогнозират дори стагфлация. Кой е най-реалистичният сценарий за развитие на икономиката на страните от ЕС и на България? Може ли да очакваме спад на Брутния вътрешен продукт на страната ни?
Новият термин, който трябва да влезе в оборот, е не стагфлация, а дефицитофлация. Няма какво да се крие, дълго време централата на Европейския съюз изпълняваше знаменитата роля на камилската птица, заравяйки си главата в пясъка, за да не вижда задаващите се проблеми и кризи. Напълно естествено е да се очакват допълнителни изненади и временни дефицити не само по линия на газта, нефта, смазочните масла, пластмасите, фармацевтичните продукти, изкуствените торове, пестициди и хербициди, и т. н. , аз също и остри дефицити на работна сила. Десетилетия Европейския съюз бяга от думичките „стратегическо планиране“, заменяйки ги с думите „свободни пазари“, зад които (уж) „свободни пазари“ надничат плановете на корпорациите за по-високи печалби. В това идейно отношение центърът на Европейския съюз е в голям дълг към всичките страни-членки поради отсъствието на правилна координация на решенията и действията, включително и за многогодишния провал в социално, икономическо и демографско отношение на нашата Родина. Веднага бързам да добавя, че бъдещето е не към разпад на Европейския съюз, а към много по-високо ниво на координация на интересите, потребностите и творчеството на гражданите на този съюз. От тази гледна точка, ЕС е изправен или пред стратегическо планиране, или пред системни провали.
4. Цената на газа през август ще нарасне с още 60%. Как това ще се отрази на българския бизнес и на инфлацията?
Неприятен въпрос, който все пак се нуждае от алтернативни отговори. Ако все още има любители на „свободните пазари“ (къде се изпокриха, впрочем?), всяка компания и всяко семейство трябва сами да се оправят и да търсят решения. Но понеже няма такова чудо като „свободни пазари“, особено при незаменими блага, то спасението в момента е чрез тактическо подпомагане на най-нуждаещите се - временно, докато се намерят адекватни решения и не се нарушава Европейското законодателство. От този момент, включително и чрез служебното правителство, особено внимание трябва да се обръща на един много важен показател - безработицата. При спад на икономиката, придружен с висок ръст на цените, естественият ход на бизнеса е да генерира нарастваща армия на безработните; понеже бизнесът няма да може да се справи с тази армия, тя ще гледа само в държавата. Спомнете си Великата депресия от 1929 г. и ще разберете за какво намеквам.
5. Европейският съюз предприема мерки за ограничаване потреблението на газ с 15% и се опитва да договори внос на втечнен природен газ. Възможно ли е руският газ да бъде заменен с газ от други източници и каква ще бъде цената за това?
В момента празните приказки по този повод надхвърлят височината на Еверест. Какво означава намаление с 15% на потреблението на Германия, на Франция и на България? Става дума за различни количества зад тези 15%, при което най-ощетена ще бъде най-слабо развитата страна, следователно - България. Но защо не 17%, например, с което ЕС ще „смаже“ Русия?! Защо само на руски газ да намалим потреблението, при положение че Европейският съюз мрази в момента Русия; защо ЕС не спре всички доставки от Русия?
Ясно е, че в момента е в оборот общоевропейско лицемерие и едностранен национален егоизъм на най-развитите европейски страни. Затова, колкото повече доближаваме есента и зимата, толкова повече ще лъсва безсмислеността на тези решения, красиво наричани „диверсификация“.
Чрез „диверсификация“ към първобитен начин на живот – това ли искаме?!
6. Защо Европейският съюз продължава да предприема действия, които увреждат икономиките на страните членки? Дали войната в Украйна не се използва, за да не се види провала на политиката на ЕЦБ?
Военната операция на Русия в Украйна всъщност показа, че Европейският съюз е проспал десетилетия в своето развитие, че не се е интересувал от еволюцията или деволюцията в съседните страни (Украйна, Северна Македония, Косово и други), че има огромни проблеми със съставянето на ясна европейска международна и вътрешна политика. Сега Европейският съюз се е събудил, сепнал се от това, което става около него, но САЩ – далеко, а Бог - високо. Спасението на Европейския съюз е да използва известната тактика на Барон Мюнхаузен и когато е попаднал в тресавището, сам да се хване за косата и да си изтегли нагоре от него.
Това е голям шанс за Европейския съюз, за нови идеи и за по-отдалечен поглед към бъдещето на света.
7. Кой печели от икономическите проблеми в ЕС? Доларът много поскъпна, но това дали е добре за американската икономика?
Три сектора получиха мощен тласък както от противопоставянето на Запада на част от изтока (Руската Федерация), така и от некоординираните - и в голяма степен неадекватни решения - на Европейския съюз и отделните страни-членки. Именно военно-промишленият комплекс, финансовият комплекс и комплексът на строителството и недвижимите собствености, в момента са в разцвет в САЩ.
За съжаление на Европейския съюз, основен губещ се очертава Германия, а в други сектори на икономиката - Франция. Както наскоро каза Янис Варуфакис, новите проблеми на Германия и Франция не трябва да ни радват в никакъв случай, понеже по линия на междуотрасловите връзки те ще ударят и останалите страни-членки на Европейския съюз. По този повод някои коментатори се шегуват, че в рамките на по-малко от 100 години Германия три пъти е побеждавана от САЩ.
Въпросът е, къде е новата надграждаща визия за развитието на Европейския съюз? Засега такава и изглежда че няма.
8. В настоящата ситуация служебното правителство трябва ли да възобнови контактите с „Газпром“ и да се съгласи с поискания от руската компания начин на разплащане или трябва да търси други източници на газ?
В момента някои български политици, които се прехранват с властта, стигат до трагикомични предложения, които вероятно са продиктувани от голямата жега. Ще остане в рекордите на Гинес, както и в световната история, идеята да се забрани със закон покупката на газ от Русия. Такова престараване пред господарите не е характерно даже за кучетата.
Мъдрото решение както за Европейския съюз, така и за България, е търсенето на стабилен европейски (и световен) мир. Такъв мир би обезсмислил всякакви „диверсификации“ по политически сметки, освен разумните, което би означавало че при стратегическите преговори ще се търсят сигурни гаранции и най-добри цени.
По този начин въпросът дали да се преговаря с някого или не, придобива технически, а не радикално-политически характер.
9. Какви други спешни мерки трябва да предприеме служебното правителство, има ли начин да ограничи инфлацията в страната?
Тримесечното пребиваване на служебното правителство върху трона на властта не трябва да се подценява, но не може и да се надценява.
За съжаление на Президента, наследството от четворната коалиция едва ли може да се оцени като богато и предполагащо обилен дъжд от финансови помощи за гражданите и бизнеса. Този факт е много предизвикателен, понеже със сигурност служебното правителство ще осъществи един бърз и качествен анализ на поведението на своите предшественици; а ако си припомним и заръките на Радев от по-преди, анализът ще трябва да бъде доста по-дългосрочен.
Освен всичко останало, служебното правителство ще трябва да се запретне ръкави и да подготви изборите, като ги осъществи по безупречен начин, за да не остави петна по костюма на Президента.
Ясно е, че фокусът на мислите и действията на служебното правителство ще бъде върху вътрешните проблеми на България, без опити за залитане към решаване на световните и космическите проблеми.
Ако свърши само тези неща, то ще е изпълнило задачите си.
10. Служебният кабинет ще трябва да започне подготовката на бюджета за следващата година. Какви мерки трябва да бъдат заложени в него? Необходими ли са мерки за увеличение на доходите или по-скоро мерки за ограничаване на инфлация и да избегнем икономическа криза?
Опираме в най-съществения въпрос!
Служебният кабинет със сигурност ще подхване подготовката на „Бюджет 2023“ на основата на прогнозните разчети на МФ и НСИ от миналата и тази година, както и ще легне върху прогнозите на ЕЦБ, МВФ и СБ.
Но каквото и да направи служебният кабинет в това отношение, със сигурност в предложението на бюджета ще се внесат съществени промени от бъдещото Народно събрание. Сега, в началото на август, е трудно да се подскаже каква ще бъде конфигурацията на политическите партии, но ако се сбъднат първоначалните прогнози, доминиращата власт ще премине в десницата и реваншистите; всичките те спадат към русофобите и натофилите.
Десницата и реваншистите по дефиниция са против евентуална бъдеща фискална политика, която е насочена към ограничаване на олигархията.
Чудеса стават, но първо на друго място, а най-накрая – може би и в България.
Труд, Стефан Кючуков
