/Поглед.инфо/ Един живот е твърде кратък за да може човек да осмисли с висока степен на достоверност присъствието си в материалния свят, съизмеримо с изминали събития и настоящи превратности, гарантиращ добро бъдеще за деца и внуци, за род и Отечество.Особена трудности изпитва онзи, който в днешното безвремие убедено избира за себе си силата на духа като зъдължително и първостепенно условие за движението напред и нагоре по пътя към самоусъвършенстването и градежа на по-добър свят за хората по земята.

Един мъдър българин, нашият съвременник Атанас Лазовски, през далечната 1965 година е казал:

"Нагоре и надолу досега вървяха хората, като пътници с еднаква цел.

Днес пътищата стигнаха човешкия си максимум. Връшат се сега и се пресичат.

Днес полюсите не са полюсите – тях нищо не ги свързва: нито привличане, нито

отблъскване.

Защото Злото и Доброто, Умът и Глупостта, добили Свободата, се ширят

изолирани , неангажирани – сами за себе си.

Разум се нарича Общото, а Общото е помирение.

Няма помирение и няма договореност, и няма Разум...."

Из стихотвореинието "Пред края"

Изминали са 56 години, а всичко около нас си е по-старому: тогава имаше Караибска криза и студентски вълнение във Франция, сега – Украинска криза и гей-паради, а между тях във времето – войни и цветни революции, глад и епидемии, повсеместна омраза, противопоставяне, агресия и разединение!

"Живеем в един невероятен, изначален хаос...!"

На 16 юни, сряда, във вила "Ла Гранж" на брега на женевското езеро в Швейцария се състоя срещата между двамата големи: президента на Руската Федерация Владимир Путин и президента на Съединените щати Джоузеф Байдън.Единственото положително нешо , което знаем със сигурност сега, след преговорите, е постигнатата договореност за продължаване на започнатия диалог на ниво изпълнители, с последваща, след шест месеца, проверка от лидерите на постигнатите резултати. Имайки предвид ,че светът в последните седмици бе пред прага на Трета световна война, то и тази протоколна новина дава надежда за по-добро бъдеще за планетата. В същото време, обстановката преди срещата и състоялата се размяна на мнения дава основание да направим определени изводи за съвременните международни отношения.

Светът неотклонно върви към глобална и закономерна промяна, логично следваща развитието и прогреса, които предполагат актуализация. В последните месеци, предшестващи срещата в Женева, мастите геополитически анализатори и кандидати за минутна слава търсеха скандалното, стряскащото и плашещо в поредното противопоставяне на двата колоса. За хората, които се вълнуват за собственото си оцеляване, за спокойното и безоблачно бъдещете на своите деца и внуци е след подобни срещи на върха да почувстват ,че в света все още има сили, които желаят да се възцари атмосфера на колегиалност, на доброжелателност, на взаимно уважение и зачитане на интересите и на малките народи , етнически и социални общности. Това са изключително важни неща и за нас е важно да намерим ориентирите в търсенето на истината, приподвигайки завесата на завоалираните и скрити намерения на главните действащи лица в голямата игра, които търсят едностранни преимущества за себе си и дивиденти за вътрешна консумация.

Какви бяха изходните позиции на двете велики ядрени сили преди първата им за изминалите три години среща, при това в частично обновен състав?

С всенароден референдум народите на Руската Федерация приеха коренни изменения в Основния си закон, които решават три кардинални въпроса за настоящето и бъдещето на страната, застрашено от грубото външно вмешателство на победителя в Студената война чрез насаждане на чужд мироглед, егоцентрична ценностна система и неразбираем за руската душевност индивидуализъм!

С промените в Конституцията, на първо място, руският народ въведе в закон правото на нацията на самоопределение,защити пълния суверинитет и превъзходството на вътрешните закони над международните. Като следствие бе възприета постановката, че заемащите високи държавни длъжности на централно и местно ниво чиновници не могат да притежават чуждо гражданство, да имат банкови сметки и недвижимо имущество зад граница. Втората изключително важна промяна в Конституцията на РФ са сроковете и условията за заемане на висшия държавен пост - президент на РФ. Дежурните критици и отявлените русофоби, разсъждавайки за ширещата се в Русия автокрация, вменяват на сега действащия президент вина, че с административен ресурс и демагогия е успял да си гарнтира за нови дванадесет години поста "Президент на РФ". В същото време, англосаксонските "врачки" се "правят на ударени" и не се досещат, че с услужливото участие на горбачово-елцинската олигархия бе реализирана смяна на приоритетите , законите и цялостния модел на управлението на държавата, довели до хаос, нищета и социална деградация. Тези техни целенасочени деструктивни действия , подплатени с милиардни доларови вложения, заставиха руския народ осъзнато да търси стабилност, връщане към изконните традиции и ред във функционирането на огромната държава. Днес никой в Русия не иска да се връща към безумието на 90-те години на миналия век в т.ч. и национално отговорния управленски елит и крупен бизнес, за които в настоящия исторически момент единствената гаранция за просперитета на страната и собственото им бъдеще е във възможността Путин да продължава да упражнява президентските си пълномощия. Въобще , будят недоумение двойните стандарти на западната политология: когато става дума за функционирането на западната демокрация , то волята на народа, която той изразява чрез гласуване е задължителна за изпълнение. Когато такива волеизявления се осъществяват от народите в страните от Източна Европа и , най-вече в РФ , то там "откриват" административен натиск и фалшификации даже тогава, когато на всичките десетки хиляди избирателни участъци са монтирани камери за видеонаблюдение и се гласува машинно. Такива вопли се чуват и до днес по повод референдума за присъединяването на Крим към РФ, така бе и с волеизявленията на народите на Южна Осетия и Абхазия, в Донецка и Луганска области, така е и с президентските избори в Сирия, с изборите в Белорусия и т.н.

По волята на народите на РФ Владимир Путин е с огромно преимущество пред Джо Байдън – той е работил с четирима американски президенти и има лични впечатления от постигнатите договорености, от неизпълнените обещания и променените позиции по много от въпроси на руско-американските и международните отношения за изминалите над 20 години. Той е готов да отговаря на всякакви въпроси , да развива тези, базирайки се на огромния си управленски опит. И най-важното, ако се постигне споразумение, Путин е гарант , че подписаните от него и поети ангажименти ще бъдат изпълнени.

Невероятно силна преговорна позиция!

В същото време, преговорните позиции на американския президент издишат: страната е разделена на два непримирими лагера – не само политически , но и ментално, цивилизационно, и най-вече нравствено. Рушат се паметници и национални традиции, расовата дикриминация се възражда, но с обратен знак. Неограничената свободия "разстрелва" от упор традиционните ценности, американската индентичност и етиката в отношенията между хората от едноетажна Америка и тези от предградията на мегаполисите. И всички те се въоръжават! Волунтаристичното печатане на необеспечени долари, с които временно се решават проблемите с безработицата и обедняването на американците , взривява икономиката и социалния мир в страната."Океана" от фалшиви пари ежедневно генерира фалшив морал и фалшива демокрация, които рано или късно ще се върнат в обществото като бемуранг, нанасяйки му непоправими поражения. И в условията на тази нова "американска трагедия" предстоят избори за Конгрес и Сенат през 2022 година, а две години по-късно и за президент. На Джо Байдън, оглавяващ т.н. "демократичен" клан в американската политическа система предстои тежка битка с републиканците и, най-вече, с новата идеология – "транпизма" , която настойчиво и успешно търси подкрепа в обществото за "превращането на Америка отново във велика страна". Битката е реална и на унищожение! Ще спечели онзи ,който намери пътя за обединяване на нацията. И докато републиканците начело с Тръмп, търсят опора в собствените сили чрез издигане ролята и мястото на националната държава в живота на хората и бизнеса, то мозъчните тръстове на глобалистите, "дълбоката държава" и подопечните на демократите СМИ отново, както преди 75 години , искат да обединяват нацията чрез насаждане на омраза към Русия , превръщайки я отново във враг и злодей! Убеждавайки Байдън, че този подход би бил победоносен за него съветниците, вероятно, дават пример с обявения от Рейгън през 1983 г. за "империя на злото" Съветски съюз. Но тогава, както и сега клишето е "изсмукано от пръстите", като оправдание за мощната пропагандна военно-политическа и икономическа кампания за дестабилизиране на страната и за възпиране на развитието на РФ чрез създаване на проблеми на хората и недоверие към Путин!

Пошло и лъжовно!

Това е и обяснението за безпрецедентната за съвременната дипломация и с нищо не предизвикана персонална обида на Байдън към руския президент, обявявайки го за човек "без душа" и "убиец"! Разбирайки ,че е отишъл твърде далеч, американският президент поиска и проведе телефонен разговор със своя руски колега, дал е някакви обяснения за гафа и е предложил лична среща в най-близко бъдеще! Предложението е било прието, но това, явно, се е сторило недостатъчно и непосредствено преди срещата в Женева васалите от Г-7 , НАТО и ЕС бяха призовани да дадат пълната си подкрепа на хегемона в разговорите му с врага Путин, добавяйки към враговете и Китай на Си!

В отговор на тази странна "артилерийска подготовка", Владимир Путин даде голямо интервю на американския журналист Кир Симънс от телевизия NBC, в което

спокойно, уверено и с много ирония показа тоталното си предвъзходство, отговаряйки на всички остри въпроси, които, вероятно, ще постави и самия Байдън по време на преговорите: и за Алексей Навални, и за военните учения на РФ до южните и западните си граници, и за измамата с устното обещание НАТО да не се разширява на изток, и за отсъствието на стабилност и предсказуемост в действията на САЩ в Либия и Афганистан, в Близкия изток и Сирия, и за положителните качества на Байдън и на Тръмп, и за щедрото и нагло заплащане от чужбина на действията на руската опозиция, и за постоянните военни маневри на НАТО в непосредствена близост до руските граници, и за измислените и с нищо не доказани обвинения за вмешателството на РФ във вътрешните работи на САЩ и т.н. А в края на интервюто Путин, обобщавайки опита и резултатите от почти 20-годишната си служба като ръководител на руската държава, заявява:

" През 2000 година Русия беше много близко до загуба на собствения си суверинитет и териториалната цялост, броят на гражданите, живеещи под прага на бедността беше колосален и катастрофален, нивота на БВП бе драстатично ниско, златно-валутните ни резерви бяха 12 млрд. долара, а външните задължения – 120 млрд..дол. Сега ситуацията е коренно различна!"

Днес златно-валутните резерви на РФ към 5 юни 2021 г. са 605,2 млрд.дол. от които 2300 т. в кюлчета злато на стойност 138 млд.дол., при външния дълг от 80 млрд.дол., или 5% от БВП; корпоративният дълг е 380 млрд.дол. Докато Байдън за почти шестмесечното си президентство на САЩ може да сподели , че валутните резерви на САЩ са 8133 тона злато и 141,12 млрд.дол., а външния дълг на страната е 28,199 трилиона дол. или 108% от БВП.

Третата важна промяна в Конституцията на РФ, внесена лично от президента Путин и доразвиваща чл.13 т.2 от досегашната, който гласи, че: в РФ

" Не се допуска установяването на никаква идеология като държавна или задължителна ", като в чл.67.1 т.2 се уточнява,че:

" Руската Федерация, обединена от хилядолетната си история, запазвайки паметта към предците, дали ни идеалите и вярата ни в Бога, а така също приемствеността в развитието на Руската държава, признава исторически сложилото се държавно единство."

Вярата в Бога, духовните идеали и единението на народите, които следват своите небесни покровители е новата "идеология" и крайъгълния камък не само в международните отношения , в т.ч. и в руско-американските отношения , но и в планетарната битка на доброто със злото, на истината с лъжата, на традиците и високата нравственост със новосъздадените псевдодемократични сурогати и двоен морал. Оръжията, трупането на богатства, политиката на възпиране са допълнителни средства за глобалното превъзходство – основната стратегия е към манипулиране съзнанието на хората по света, превръщайки ги в роби на вещите, на ниските страсти, на властолюбието и преклонението пред силата. Ето защо десетилетия наред англосаксонската политика срещу народите от Изтока е дълбоко и всецяло идеологизирана. Хвърлят се огромни финансови средства,създават се стотици мозъчни центрове, масмедии и ешалонизирани институти, чиято задача е деморализирането и нравствената деградация на огромни маси от населението на набелязаните за врагове и противници държави по света.

Преди десетилетия тоталитаризма бе обявен от западната демокрация за враг и препятствие за търсената от народите вяра в Бога. Днес, когато няма марксистко-ленинска идеология и голяма част от ръководствата на държавите от източния блок са вярващи християни, атаката е, че те ( в случая Путин) са хора без души и лицемери, използващи вярата за да разпространяват своите автократични похвати. Президентът на САЩ , изпълнявайки нареждането на "дълбоката държава" отправи тежки лични обвинения срещу своя колега. Въпреки отрицателната реакция на общественото мнение, Байдън не се извини и продължава да разказва за диалога им от 2011 г., за който Путин въобще не си спомня, а и свидетели от американска страна, присъствали на преговорите, казват, че такива думи не се произнасяни. Следователно, тази персонална агресия на американския ръководител явно е заготовка на "дълбоката държава" като част от дългосрочна стратегия за дестабилизация на русксото общество. Потвърждение на този факт е въпроса на журналистката от "Уолстрийт джърнъл" Ен Симънс на пресконференцията на Путин в Женева: " Преди няколко години Вие сте се срещали с президента Байдън в качеството му на вицепрезидент. Той твърди ,че Ви е погледнал в очите и не видял там душата Ви. При това, Вие сте му отговорили: това означава ,че ще се разберем". Коментирайки този въпрос, Путин неочаквано вметва, че в проведената току-що беседа, президентът Байдън "си е спомнил за своето семейство, за това, какво си е говорил с майка си – това се важни неща.Те по принцип нямат нищо общо с темите на разговора ни, но въпреки това показват нивото или качеството на неговите морални ценности.Това е твърде привлекателно и на мен ми се струва ,че ние с него говорихме на един език." Неочаквано висока оценка за морала на Байдън, въпреки неморалното му поведение към Путин по-рано през годината!

И какво излиза? Само преди няколко месеца американският президент грубо обвинява руския си колега в бездуховност , а при личната им среща "де факто" признава високите морални качества на събеседника. Къде е истината? Явно, в първия случай той е бил заставен да произнесе тежките лични обвинения, а във втория е действал импулсивно и искрено! Въпросът е" КОЙ#? диктува на американския президент? Когато Лин Форестър дьо Ротшилд и папа Франциск създават "Съюз за инклюзивен капитализъм с Ватикана"(CICV) , когато върху "знака" на Мамона – еднодоларовата банкнота – четем: "Ние вярваме в Бог" и на обратната страна: "И то ни благославя за новия световен ред!"(окото на Луцифер!), тогава разбираме, как и с какви идеи и средства ще се води поставената от президента Байдън главна задача пред западния свят: "борба на демокрацията с автокрацията през целия 21 век". И защо философията на Новия световен ред през годинит непрекъснато търси аргументи в Бога и християнската вяра, когато реалното измерение на този Нов ред са парите , богатство , властта и удоволствията. Отговорът е ясен ,защото се знае, че истинската сила е другаде:

"В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. 2. То беше в началото у Бога. 3.Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова ,което е станало.4.В него имаше живот, и животът беше светлина на човеците".(Иоан 1:1-4)

Българският Учител и Предводител на Бялото братство Петър Дънов, в беседа на 20 май 1923 година с ученици, представя нещата така:

" Когато Христос дойде за пръв път в света, между евреите, Той ги попита: Можете ли да работите за мене, за Царството Божие? Евреите казаха: Я го разпнете този самозванец! Дойде Христос в Римското царство. – Можете ли да работите за мене? Там пък създадоха инквизицията за Него. Най-после той дойде при англосаксонците. – Можете ли да работите заради мене? Те казаха: Ние не сме като евреите и римляните. Ще работим, но пари искаме. – Нали искате, ще ви платя. И днес те затова работят. Сега Христос иде при славяните. Те стоят с лопатите в ръце, последният час е пред тях.– Искате ли да работите заради мене? Готови сме да работим за Тебе! – Идете да работите да видите какво ви се пада. И сега славяните казват: Ние сме родени за страдания. –Но след като минете страданията, тогава ще дойде вашата заплата. – Не се знае какво ще ни даде Господ.Той ще ни даде нещо ново, но трябва да се мине през великото страдание.."(Атанас Лазовски)

На 16 юни ,след обяд, край Женевското езеро, там където през 1985 година Горбачов в разговора си с Рейгън сложи началото на подчиняването на Съветския съюз на волята на Америка, днес властелините на света, пред очите на световната общественост се запознаха със силата и интелекта на Нова Русия!

Събитието е от кардинално значение за бъдещето на човечествот,защото въпреки предварително демонстративно показното единство на западния свят в оценките си към Путин и Русия, въпреки пълната свобода, предоставена на американската страна да подготви и организира срещата, въпреки огромното количество журналисти и прякото предаване на събитието от двата най- големи световни телевизионни канала, въпреки специално подготвените провокационни въпроси и специално случващите се информационни течове в публичното пространство , пресконференцията на Владимир Путин имаше ефекта на взривила се информационна бомба. Руският президент отговори на 18 въпроса, като на западните журналисти бе дадена лично от президента възможността да задават всякакви въпроси. Пред себе си руския президент нямаше никакви информационни помагала, а и времето на пресконференцията бе удължено лично от него, въпреки опитите на прессекретаря Песков да я прекрати заради срещата на Путин с швейцарския президент. На проведената по-късно пресконференция Байдън отговори само на два зададени въпроса, а останалите отговори бяха на предварително подготвени въпроси. Встъпителното слово на американския президент бе четено по телесуфльор.

Путин демонстрира изключителна ерудиция, познаване в детайли и съвършенство проблематиката в руско-американските отношения, а по въпросите на сътрудничеството в Арктика и атаките в киберпространството говореше като непосредствен участник в преговорите на ниво тесни специалисти. Главна особеност в стила на Путин при общуването му с журналистите и, най-вече с американските, бе моменталното съпостявяне на критикуваните явления в Русия с тяхното състояние и решаване в Америка. Потресаващи бяха данните за кибератаките от САЩ към Русия и на Русия към САЩ, базиращи се на американски източници – съотношението на нерегламентираните навлизания в киберпространството на Русия от страна на САЩ за последните две години е 6,5 пъти по-голямо от това на руските хакери към САЩ. А е известно ,че голяма част от американските санкции срещу РФ бяха въведени като наказания за руските кибератаки. Размазващ бе отговорът на Путин на въпрос , зададен от кореспондента на BBC News Стивън Розенберг, споделящ ,че на Запад определят Русия като непредсказуем партньор на САЩ. Ето как Владимир Путин отговори:

" Излизането на САЩ през 20202 година от Договора по ПРО- непредсказуема история. Едностранно излизане през 2019 г. от Договора по ракетите със среден и малък обхват. Къде е стабилността тук? Нищо стабилно няма. Едностранното излизане от Договора за открито небе – кое му е стаблиното? Почти нищо не остана в сферата на стратегическата стабилност.... А ситуацията свързана с Украина и Крим – от това произлезе всичко по-нататък. Пита се ,кое е стабилното, когато подкрепяш държавен преврат в Украина, където бившия президент Янукович бе дал съгласието си по всички искания на опозицията? Той беше готов да слезе от власт и след три месеца да се проведат нови избори. Не, трябваше да се извърши кървав преврат, който доведе до известните Ви последици – в Югоизточна Украйна и по-късно в Крим. И Вие продължавате да твърдите ,че ние се държим непредсказуемо? Аз така не мисля!"

На срещата в Женева Путин отиде като ръководител на Нова Русия, а Байдън – на Завръщащата се Америка. Америка , която днес рестартира отношенията си със съюзниците, възстановява единството на Запада и реновира избледнелия престиж на демокрацията. Проектът на Байдън определено е реставрационен, но такъв е и този на Путин , що се отнася до системата на международните отношения.Защото отношенията с Русия отсега нататък следва да се изграждат не на основата на нейното потенциално подобие на Запада и не на основата на западната оценка за нейното състояние, а изключително на базата на общите интереси там, където те съществуват, против общите врагове, ако има такива, и за избягване на сблъсъци там, където би могло те да се случат. Байдън прие тази новост, наричайки Русия и САЩ две велики държави за разлика от бившия си началник Обама, който обяви РФ за регионална държава с разпарчетосана икономика. Руската политическа система вече е все по-малко приличаща на западната, даже е предизвикателно незападна. За времето, предшестващо срещата на високо равнище, нито във външното, нито във вътрешнополическото поведение на Русия не бяха предприети стъпки, които да бъдат разчетени като опит да се хареса на Запада. Напротив, в много отношения предприетите ходове носеха антизападен характер, подчертаващи демонстративно новата суверенна, независима политика. Новата Русия не се отказва от пазарната икономика и от принципите на отворените граници. Но новата гласност , вече не е прокламираната от запада "свообода на словото", плурализмът на мнения не се съизмерва с критериите на конкурентната западна демокрация. Руският пазар остава напълно отворен за западните инвеститори при спазване на руското законодателство.

Преимущество на Русия в новия етап на отношенията със Запада идва от по-високия ѝ праг на обществена търпимост и готовността на народа за по-големи жертви в защита на националните интереси, като по този начин нейното ръководство е свободно от отговорност пред опозицията и пресата в новия период на трансформация, но задължителна остава грижата му за благополучието на народа. В същото време, Западът запазва своите технологически и финасови възможности за натиск и сдържане, но това в бъдеще може да е и повод за сериозна криза в отношенията.

Безспорно срещата на високо равнище в Женева между президентите на САЩ и РФ бележи нов етап в международните отношения – етапа на регулираното съперничество между самоопределилата се за изключителна англосаксонска нация и останалите , жадуващи за суверенно и самостоятелно развитие при запазване на националната си индентичност, нации. В отговор на въпрос, Путин отбелязва, че той не изпитва никакви илюзии за истинските крайни цели на партньорите , но и на Русия и на Китай им трябва време от поне няколко години за да могат да приключат успешно конкурентната битка с обединения Запад в името на благоденствието на собствените си народи и на обикновените хора по целия свят.

Къде сме ние в тази страховита ситуация? По вина на българската политическа класа и нейните нелогични действия през последните 31 години, отговорът на този въпрос е твърде тежък и разочароващ.Драматично изостанахме в развитието си, загубихме международния си престиж и име на трудолюбива, гостоприемна и законопослушна нация. Нашите управници се превърнаха в нарицателно, когато става дума за корупция, непрофесионализъм и дефицит на управленски умения и потенциал.

На здравомислещите и родолюбиви българи им остава възможността да се организират в мощно и всенародно движение, което да се върне към историческите ни корени, към православната етика и вярна служба на Родината. Избран народ не означава самовлюбен в себе си изключителен народ. Избран е онзи народ, който тачи дедите си, който е готов на саможертва за Отечеството и който търси и защитава доброто, усъвършенствайки себе си , проявявайки грижа към неоправданите. Нашата земя е земята на божествения Орфей, прославящ любовта и хармонията между хората, нашият народ е вдъхновил св. Констатин- Кирил Философ да извърши гениалното си душеспасително дело, нашата съборност е дала сила на Св.княз Борис Покръстител, да прозре мощта на Божието слово и да дари славянските народи с език и книжнина. Съвершенните богомили и прозренията на Св.Иван Рилски, събрал в юмрук духовната мощ на българското племе в отстояване на вярата и езика си през петстотинте тъмни години, безумно обичащите Отечеството си Христо Ботев и Никола Вапцапров, изгоряли във вечния и свещен жертвен огън за България, мъдрия и духовен обновител на българската древна култура Петър Дънов, живата връзка с небесния свят обичаната баба Ванга, която преди да си замине от този свят изрече крайно нужното ни днес послание: "България ке я бъде!" – всички тези духовни стожери на българщината дават самочувствието, че българите са духовните кредитори на човечеството през вековете. Всички тези избрани човеци ни призовават от небесата да се впрегнем в един общ впряг и да последваме Божия промисъл за изграждането на България като Държава на духа!

"Българската държава на духа не е победена и не може да бъде победена. Именно сега тя се самоочиства. И чертае новите си , още по обширни граници. "Не се гаси туй, що не гасне!"...Не може без периоди на пропадания, не може без падения. Това, което сега преживяваме може да се сравнява само с вътрешния ни разпад в края на ХIV век. Но светът отнове ще види нашия жизнен светъл образ и чудото на поредното ни Възраждане" ( Из "Потопът и зачатъците на българския хаос" от Атанас Лазовски).

Да чуем, да го проумеем и да го направим!

сп."Сигурност"

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели