/Поглед.инфо/ В ситуация на национална катастрофа да честваш с високопарни слова своята несъществуваща независимост, е (меко казано) шизофренично. Може би пиарите в правителството и президентството са осъзнали този факт и затова за първи път в новата ни история няма нито един български държавник на честването в Старопрестолно Търново. На историческия хълм Царевец беше прочетен поздравителен адрес от президента Плевнелиев. Със своето неприсъствие държавните институции признаха Деня на независимостта за регионален празник и подхвърлиха на хвърчащо листче формалните слова, че правят "дълбок поклон пред творците на Независимостта".

Да, смешно.

И жалко.

Но е по-лесно за преглъщане от това Главният васал на републиката да се изтипоса лично на Царевец и да срича небивалиците, на които не просто никой вече не вярва, а от които може да се изпита само и единствено отвращение.

На 22 септември 2014 година България е в статут на васална територия спрямо Великите сили и въпреки че за това не съществува официален документ, статутът ни на колония е бетониран от поредица родни правителства, които предадоха националния интерес в името на своето лично благополучие и в името на своята примитивна жажда за власт. За 25 години не се намери нито един български държавник, който да проумее простата истина, че жаждата за власт може да бъде нахранена успоредно и със служба на националния интерес. Поне между другото. Поне мъничко.

България е поробена територия, скъпи дами и господа. Поробена е така, че дори 500-те години турско иго не могат да се сравнят с абсолютната родова безпаметност и с тоталния геноцид, който пречупи волята на българския народ да бъде творец на собствената си съдба. Хиените на чуждите господари са навсякъде. Разбирате ли, България вече няма нито граждански, нито лидерски потенциал да възстанови своята държавна независимост и суверенитет. Нито има кой, нито има с кого да се случи това.

Ще кажете, че съм крайна и твърде песимистична. Но за съжаление, госпожи и господа, това е суровата истина. И ние вече претръпнахме за нея. Приехме я. От време на време просто си говорим – в социалните мрежи или вкъщи пред телевизора. И толкова.

Според днешните социологически проучвания 36% от нашето целокупно народонаселение ще гласува за ГЕРБ, а 18 % - за БСП. Евроатлантическият слуга ГЕРБ не просто ще бие единствената назоваваща се лява партия. Той просто ще я смачка. На този фон ДПС гони заветните 14%. С 11-те процента, които ще получи от „Реформаторския“ блок и НФСБ, партията на Борисов си осигурява 47% процента. След преразпределението на гласовете, подкрепили непредставените в парламента сили, ГЕРБ има гарантирано мнозинство. Дори АБВ и Атака да прескочат бариерата от 4%, техните общо 8-9% не могат да направят нищо, ако предположим, че се решат на стратегическо обединение с БСП в името на недопускането на ГЕРБ отново и официално във властта. Казвам официално, защото и за най-неадекватните от нас е ясно, че служебното правителство и служебният президент са инструментариумът, чрез който ГЕРБ и отсега държи лоста на държавното управление.

Това е.

На 5 октомври няма да има изход. Изходът е предопределен от тези, които се погрижиха през всичките тези години на „преход“ да унищожат докрай остатъците от България и от нейния народ. И никой не може да ни помогне. Дори и Бог, когото Атака призовава в своя предизборен слоган.

С нами Бог?! Не. Бог не е с нами. Няма и да бъде.

Бог, ако има такъв, е с тези народи, които първо са се научили да бъдат сами със самите себе си и със собствената си съдба. Ние така и не се научихме.

С формалното си неявяване на историческия хълм Царевец днес, президентът и премиерът само потвърдиха това, което всички знаем – България е зависима, завладяна, васална територия, населена от шепа лакеи, шепа луди глави и много роби. Роби, които мечтаят да се издигнат в лакеи.

Роби, които винаги са чакали Бог или някой негов месия да го спаси от оковите на собствения му Страх.

Страхът от Свободата.