Необходима е цялостна смяна на политиката към бизнеса и на финансово-контролната дейност
При полагане на клетвата си на 13 март премиерът на служебното ни правителство заяви, че не предвижда да прави ревизия на предходния кабинет на ГЕРБ. В крайна сметка за изминалите месец и половина т.нар. "скелети в гардероба" започнаха да излизат един след друг. И няма как да не излезе наяве огромната несвършена или лошо свършена работа в повечето ресори на кабинета "Борисов". Цялостна проверка на дейността за мандат от по-малко от три месеца, наистина не е възможна, но текущите проблеми (повечето от тях дълго отлагани, а някои и "замитани под килима") следва да бъдат решени в срок, тъй като не търпят отлагане. По този начин премиерът, без да иска, на практика опровергава себе си и той и министрите му всекидневно следва да коригират пропуските и грешките на своите предшественици, за които по-голямо значение бе какво е казал експремиерът Борисов, а не какво предвижда съответния закон или директива. Некомпетентност, некадърност и корупция -
те най-често излизат наяве
Първият и може би един от най-тежките заварени проблеми от ГЕРБ е предотвратяването или отлагането на наказателните процедури на ЕК в Брюксел за България, заради липса на синхронизация с европейското законодателство в срок. Най-големите слабости за страната ни са отбелязани в секторите енергетика, околна среда и конкурентоспособност. Европейската комисия още преди встъпване в длъжност на служебното правителство бе започнала три нови процедури. Те са водят за допуснати нарушения на България в края на управлението на предишното правителство. Това бе посочено в доклад за изпълнението на Плана за действие за 2013 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС, през първото тримесечие. Сегашният Министерски съвет прие доклад в тази връзка на свое заседание относно трите наказателни процедури.
С тях понастоящeм срещу България общо са налице 12 процедури за нарушения, поради нетранспониране в срок на директиви на ЕС, а ние сме сред първите в тази негативна класация. Четири от тях са на етап "мотивирано становище", а по други две, свързани с прилагането на Третия енергиен пакет, на 24 януари 2013 г, ЕК сезира Съда на ЕС. Известно е, че за две от нарушенията, които са свързани с въвеждането на либерализиран пазар на електроенергия, страната ни е заплашена да плаща почти 17 хил. лева на ден и заради това си отиде бившия шеф на ДКВЕР Ангел Семерджиев. Не се забелязва обаче ДКВЕР при сегашното си ръководство да полага по-забележими усилия да преодолее изоставането и да изготви наредбите в срок от не повече от 2 месеца.
Досега България, Естония и Великобритания, които получиха наказания по тази точка, само частично са включили в националното си законодателство текстовете от директивата за електроенергията и прородния газ. По тази причина според ЕК трите държави трябва да бъдат изправени пред съда. Санкцията ще трябва да бъде плащана до пълното прилагане на европейското законодателство. България не е информирала ЕК и по отношение на транспонирането на Директивата за възобновяемите източници. ЕК отправи молба към българското правителство да изпрати какви мерки прилага за изпълнението на Директивата за енергийните характеристики на сградите, която следваше да бъде транспонирана в националните законодателства на страните членки до началото на юли 2012 г. Брюксел очаква отговор от страната ни в срок от два месеца преди следващите стъпки по налагане на наказания и служебният кабинет следва да реагира извънредно бързо, ако не иска България да плаща ненужни санкции.
Фатално изоставане
Независимо че част от неизпълнените мерки се дължат на неприемане на четири проектозакона от парламента, поради неговото по-ранно разпускане, към 31 март т.г. от всички заложени в плана 184 мерки са изпълнени 71, а по други 21 се изостава от сроковете. Това е близо 1/3 или 29,5 на сто неизпълнение на мерките.
Едно от заключенията на ЕК е, че в много държави в ЕС, вкл. и България, качеството на въздуха е много лошо, въпреки че е задължение на правителството да осигури добро качество на атмосферния въздух за живеещите в страната. По тази точка досега са предприети мерки срещу 17 държави от ЕС. Последните предупреждения са изпратени към България, Латвия и Словения. Също е отправена препоръка и по отношение на промишленото замърсяване с азотен оксид и прах. Прогнозните данни за 2012 година показват, че България за поредна година превишава таваните, определени от Брюксел. Заключението е, че липсват структурни мерки в тази насока и страната ни има два месеца, за да й отговори. ЕК поиска от България да приведе и сметищата си съгласно изискванията на законодателството на ЕС. Строителството на новите депа за отпадъци се забави сериозно. България разчита основно на европейски средства за подобни инвестиции, но усвояването на парите по програма "Околна среда" е изключително бавно. От ЕК са ни изпратили т. нар. "мотивирано становище" (официално искане за спазване на законодателството на Европейския съюз), на което страната ни трябва да отговори в двумесечен срок. Ако не бъде получен удовлетворителен отговор, ЕК може да предяви пред Съда на ЕС иск срещу България.
ЕК също така отправи предупреждение към България за интелигентните транспортни системи, заради които също ни заплашва съдебно преследване. Оттам твърдят, че България, както и Кипър, и Португалия, не са въвели в националните си законодателства евродиректива, която подкрепя реализацията на подобни системи, въпреки че това е било поискано от тях още в края на февруари.
България, както и други шест държави от общността, не се е съобразила с разпоредбите на европейското законодателство за употреба на пестициди с оглед устойчивото развитие и е заплашена от санкции. В директивата е записано намаляването на употребата на пестициди, за да бъде защитено здравето на хората и околната среда. България и Люксембург пък не са съобщили в ЕК за предприетите мерки за транспониране на директивата в националното си законодателство.
Седемте държави, посочени от ЕК, имат два месеца срок да я информират за предприетите мерки и напълно да се съобразят с европейското законодателство в областта. В средата на април имаше протест на пчеларите, заради прекалената употреба на пестициди у нас. В резултат от това над 30% от пчелите вече са загинали, а добивът на мед е спаднал значително.
Сагата "Митници - Лукойл"
Вторият не по-малко значим проблем, който възникна пред служебния кабинет, е свързан с конфликта между Агенция "Митници" (АМ) и "Лукойл". Той вече трета година се "влачи" в публичното пространство и нееднократно се разиграва почти като водевилен спектакъл, като в него АМ се опитва едновременно да е режисьор и да е в главната роля. Предвид обстоятелството, че проблемът засяга единствената българска петролна рафинерия, той е не по-малко важен за българския бизнес и преди всичко за българския потребител, от налагането на санкции от ЕК на страната ни. Нещо повече, ако не се реши този проблем в съответствие с европейските директиви и регламенти, също ще доведе до налагане на санкции на България.
Това, което понастоящем се прави - проверки постфактум и налагане на санкции, не води до нищо позитивно и води преди всичко до неудобства на потребителите на горива - дефицит, опашки пред бензиностанциите и загубени хиляди работни часове, респективно и до по-високи цени.
Подобен сценарий бе разигран и през юли 2011 г., когато АМ отне лиценза на рафинерията в Бургас, с което спря производството й. Причината тогава беше липсата на измервателни устройства и бе отнет лицензът на базата в Росенец. Спорът с компанията тогава беше пренесен в съда, но в крайна сметка беше приет план за инсталиране на уредите и случаят приключи с извънсъдебно споразумение. В София през 2011 г. по този повод лично дойде президентът на "Лукойл", Русия - Вагит Алекперов. Тогава водевилът с отнемане на лиценза от АМ и театралното му връщане бе разигран около 3 месеца преди президентските и местните избори. Сега случаят се повтори по-малко от месец преди парламентарните избори.
Казусът с лиценза на "Лукойл", но вече след като бе върнат от Върховния административен съд, бе обсъждан на 23 април 2013 г. на
среднощна среща при премиера
Марин Райков с директора на АМ Ваньо Танов и с шефа "Лукойл България" Валентин Златев. След нея премиерът нарече казуса микродрама, както и: "Смятам, че на този етап сме в етап на контрол на тази чувствителна ситуация. От една страна, да защитим интересите на българската държава, спазването на закона, от друга страна - да не допуснем прекъсване на доставките до бензиностанциите, особено преди празниците и преди изборния ден".
Райков заяви, че подкрепя действията на Ваньо Танов, но трябва да търси решение. "Що се отнася до тежките думи на г-н Танов, за които не го упреквам, те бяха коментар за решението на съда. Аз не мога да коментирам решението на съда". В крайна сметка след мерките, взети от съда, АМ очаква от "Лукойл България" ЕООД да ги информира в какви срокове могат да отстранят констатираните несъответствия, за да бъде приет съвместен график за проверки.
Очевидна е необходимостта от смяна не само на методиката на финансово-контролна дейност, но и на политиката на Агенция "Митници" към бизнеса, който генерира брутна добавена стойност и носи на фиска милиарди приходи от данъци, акцизи и мита. За този и за други подобни крайно комплицирани случаи е наистина належащо създаването на финансова полиция, която като супервайзер да осъществи повторна по-прецизна и по-цялостна проверка. И като истински арбитър да приключи спора в интерес на държавата и бизнеса.
Дума
