Кюстендил е дал големи имена на българската музика. Достатъчно е да спомена само две от най-ярките – професор Никола Атанасов и академик Марин Големинов. В днешно време почитателите на сериозната музика могат да бъдат благодарни на факта, че в града под Хисарлъка е минало детството на младата и невероятно талантлива цигуларка Зефира Вълова. Благодарение на нейната връзка с Кюстендил тук всяка есен идва по някой от концертите, включени в проведения вече за шести път фестивал „Изкуството на барока”.
Наскоро Дзефи, както си позволявам да я наричам като дъщеря на наши приятели, представи в нашия град някои от цигулковите виртуози на барока, най-вече Телеман и Вестхоф. На мен най-голямо впечатление ми направи една пиеса на австрийския композитор и цигулар Хайнрих Игнац Франц фон Бибер. Тя е построена върху четири тона, които се повтарят през цялото време, с вариации върху тях. Сега този похват се използзва често дори в популярната музика, но в случая става дума за творба, написана в далечния ХVІІ век.Естетическата наслада от прекрасното изпълнение беше още по-пълна и поради това, че Дзефи свиреше на цигулка „Каркаси”/1760 г./, предоставена й от фондация „Jumpstart Jr.”. На финала в концерта се включи и великолепният флейтист Алексис Косенко.
А ето и проникновения текст на Александър Симов за Зефира Вълова: „Бароковата супергероиня на България” : http://avtorski.pogled.info/article/40304/Barokovata-supergeroinya-na-Balgariya .
Част от снимките са на моята съученичка и приятелка Здравка Радичкова.
