Не съм наясно какво точно е "шменти-капели". Допреди появата на Бойко бях сигурен, че няма и да ми се наложи да зная. Не можех да предположа, че ще дойде ден този израз да стане част от премиерския речник. След прословутото слово на Борисов в Берлин, разсмяло до сълзи немските консерватори и разплакало до смях преводачите, "шменти-капели" навлезе дръзко и грубо в нашето всекидневие. Влади Въргала дори направи филм с такова заглавие, сравнен в интернет пространството с пароструйка, лъскаща образа на министър-председателя.

В гугъл "шменти-капели" се представя като "ала-бала", "врели-некипели", любимата на Сашо Диков "пунта-мара", "търчи-лъжи" и прочие словосъчетания. В управлението на ГЕРБ виждаме всичко това накуп, и то в нечовешки дози. Уморихме се до краен предел да следим чупките в позициите на премиера, да констатираме как сутринта казва едно, по обяд - точно обратното, а вечер - нещо съвсем различно. И как не се осъществява нито едното, нито другото, нито третото. Навлязохме в последната година от управлението на гербариите, а все още нито един от основните им предизборни ангажименти не е изпълнен. Непрекъснато вината се хвърля назад, което при встъпването им във властта може и да беше разбираемо, но на финалната права е изключително дразнещо. Така например ни втръсна да слушаме как в предишния мандат социалистите с лека ръка изхарчили милиарди и как сега, ако Борисов разполагал с подобен ресурс, щял да направи чудеса. Оказа се обаче, че за първите три години настоящото правителство е изразходвало 18 млрд. лв. повече, отколкото предходното. Но къде е отишла тази колосална сума, след като не бяха повишени нито заплати, нито пенсии, след като бяха замразени дори парите за майчинство и за хората с увреждания с премахването на минималната работна заплата като база за изчисляване размера на повече от 40 социални плащания? Да, финансовата стабилност все още е налице, но управляващите я поддържат с наследения от тройната коалиция фискален резерв и с нови дългове. И с цената на нарастваща безработица, мизерия и безперспективност.

На този фон да се хвалиш как България е пример за Европа, как другите страни ни завиждат за постигнатото от сегашното управление е наистина шменти-капели. На всичкото отгоре на конгреса на Европейската народна партия в Букурещ почитателят на "Винету" се "поскарал малко на държавите, които само искат пари от Германия". И дал указание бившите социалистически страни да станат като скандинавските. Което може би единствено той разбира какво ще рече, макар че и това не е сигурно.

Колкото и да си далеч от речниковия запас на премиера, проследявайки действията на правителството, започваш да проумяваш не само какво е "шменти-капели", но и че това е най-точната характеристика на днешната власт. Внесеният за разглеждане в парламента законопроект за бюджета за следващата година бил възможно най-добрият, тръби Борисов. И кое му е толкова най-доброто? Че ще вземат пари от лихвите, за да вдигнат леко пенсиите? Или че ще пипнат леко заплатите на отделни категории заети, които им изглеждат важни с оглед на приближаващите избори? Или че правителственият дълг отново ще се увеличи, и то с цял милиард?

Шменти-капели е позицията на Борисов и по референдума за "Белене". След консултациите при президента премиерът заяви, че ще подкрепи референдума с какъвто текст дадат от БСП. Само два дни по-късно смени "атомната" енергетика във въпроса с "ядрена". А след още няколко часа изхвърли от формулировката и името на самата централа. С това, казано на неговия език, текстът заприлича на налъм без каишка, на който липсват пирончетата и дървената част. Което е подигравка с волята на стотици хиляди участници в подписката.

Шменти-капелите попълниха арсенала и на ключови политици от ЕНП. Най-пресният пример е с шефа на партията Вилфрид Мартенс и председателя на парламентарната й група в Европейския парламент Жозеф Дол. Двамата изразиха единна и твърда подкрепа за Борисов, неговото правителство и ГЕРБ. Те дори били възхитени от стабилността и далновидността на управлението, което върнало България на заслуженото й място в европейското семейство. Безброй пъти най-ласкаво се е изразявал и шефът на Европейската комисия Жозе Барозу. Същевременно на конгреса в Букурещ тъкмо представителката на ГЕРБ Румяна Желева бе отрязана като кандидат за заместник-председател на ЕНП. От 13 претенденти за 10 места тя се класира едва предпоследна. Такова шменти-капели не е по силите дори на самия Борисов. Да не говорим, че въпреки непрестанните потупвания по рамото и усмивки пред строя все още сме извън Шенген и нямаме никакви перспективи за влизане в зоната на еврото.

Тези високопоставени ала-баламосвания може да са любопитни, но никак не са учудващи. "С какъвто се събереш, такъв ще станеш", казва българската поговорка. Ще добавя, че когато се съберат един добър и един лош човек, обикновено лошият променя добрия.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

Дума