На 10 януари 1997 г. бях във "врящото гърне", наричано през повечето време парламент. Навярно затова не мога да се отърва от предложения да сравнявам тогавашния погром върху Народното събрание с показалия агресивните си зъби сегашен протест. Въпросите на журналистите обаче ме тикат все към търсене на външните прилики и отлики. Да, и тогава на излизане от сградата микробус заседна сред множеството и заедно с депутатите в него бе държан в плен дълги часове. Сега се случи същото. Разликата е, че в миналото това бе посред бял ден, а сега - посред нощ. Което показва, че по която и доба да се направи опит за извеждане на народните представители, все ще се възприема като провокация от страна на властта, целяща злепоставянето на протестиращите и дори потапянето в кръв на тяхното недоволство. Нещо повече - специалисти по девиантно поведение като Антоний Гълъбов заявяват на висок глас, че никога досега парламентарните комисии не били заседавали в сградата на пл. "Народно събрание", това ставало все в бившия Партиен дом. Което си е чиста проба девиантно твърдение. Защото комисиите винаги са заседавали и в двете сгради и трябва да си не само субект, но и обект на своите научни изследвания, за да виждаш тук инат на управляващите, и то не какъв да е, а насочен към създаване на предпоставки за омаскаряване на протеста.

По външните прилики и разлики може да се говори дълго и напоително, вероятно защото е и по-лесно, и по-безопасно. Пък и подобна словесна вакханалия успешно и удобно измества основния за подобни събития въпрос. Въпрос, поставян кажи-речи само от Едвин Сугарев в началото на поредната му гладна стачка, и то в болшевишкия оригинал: "Кому выгодно!" ("Кой има полза?"). "Когато не става ясно веднага какви политически или социални групи отстояват някои предложения, винаги трябва да се поставя въпросът: "Кой има полза?" - отбелязва Ленин. - В политиката не е толкова важно кой непосредствено защитава определени възгледи, важно е кой има полза от тях?"

Този въпрос над въпросите не се задава. Акцентира се върху морални принципи, за които би се подписал всеки разумен човек. Особено ако е бил последователен в тяхното отстояване, а не да се прави, че едва сега е забелязал нарушаването им. В противен случай се проявява избирателен морал, а той е елемент не на морала въобще, а на неговото отсъствие. На този хлъзгав терен няма как да се погледне кой знае колко в бъдещето. Оставка и толкова! Бързи избори, пък да става каквото ще! Дори президента Плевнелиев "никой не може да го убеди, че изборите са нещо лошо". Но ако е така, защо не намира за добро гласуването на 12 май, а настоява за ново? Може би защото назначеното от него служебно правителство допусна да бъдат заловени стотиците хиляди бюлетини, които щяха да осигурят нереално висок процент за ГЕРБ? Каква е гаранцията, че резултатът отново няма да е лош? Навярно това, че новият служебен кабинет, назначен пак от него, ще бъде с обеца на ухото и ще намери как да отпечата тайно нужните за деформиране на вота бюлетини?

Може само да се гадае, най-вече по изпуснати фрази, какви са истинските намерения на онези, които се готвят да изкористят протеста в своя полза. Ключът към отговора е в откровението на предприемача Кирил Петков, един от двамата съоснователи на предстоящия да се прероди в партия граждански проект "България може". "Как да оставим това нелегитимно правителство - попита риторично той - да запредели 7 милиарда лева за следващия програмен период?" Ето я мощната препратка към заканата на Евгений Бакърджиев от края на 1996 г., че СДС няма да позволи на БСП да направи приватизацията. Така и стана. Докато протестът беше надъхван с лозунги срещу обедняването и поскъпването, срещу зърнената криза и обезценяването на националната валута, в главите на сините лидери вече са се въртели пачките с пари. Десети януари осъществи мечтите им. Докато при Виденов бяха приватизирани едва 7 на сто от дълготрайните материални активи, при Костов бяха раздържавени 75 процента. И то за жълти стотинки. Вместо да развиват икономиката, приватизаторите нарязаха машините и ги продадоха за скрап. С част от награбеното бетонираха Черноморието и някои от планинските курорти, създадоха комплексите от затворен тип, над които хеликоптерите на НАП безполезно прелитаха, а излишъка изнесоха в офшорните зони. Така бяха положени материалните и финансовите основи на българската олигархия. В нейното укрепване участваха и среди отляво, но голямото нагушване бе възможно тъкмо като резултат от погрома върху парламента на 10 януари 1997 г.

Сега отново става дума за пари, колкото и грубият интерес да се прикрива със смокиновия лист на заклинанията от морално естество. Няма съмнение, че чевръсти люде ще изкористят и този протест. Уви, не може да е другояче, след като отчайващо дълго време той не роди своите лидери и не се оформи не само като нравствена, но и като политическа алтернатива на онова, което отрича. И след като никой не си задава класическия въпрос: "Кой има полза?"

Други текстове от автора на ivoatanasov.info