В началото на миналото лято премиерът Борисов се закани да върне българите от чужбина. Каза го, както обикновено, в първо лице единствено число, дори уточни, че са му нужни само три години, през които да приключи всички проекти и да оправи пътищата в страната. Оттогава мнозина загледаха "облачето бяло", познато от популярната песен, дали няма да донесе вест в бащините двори, че наближава време милото чедо да се върне. Разбира се, в епохата на интернет и другите средства за бърза комуникация никой не чака "облачето" в буквалния смисъл. Но, макар и появило се в предишни гурбетчийски периоди, то и до днес остава символ на носталгията по род и родина.

Само че, както всичко друго, и носталгията вече не е онова, което беше. Дори и тя е безсилна да върне нашите сънародници от чужбина, колкото и Борисов да се зарича, че ще го стори. Повече от милион и половина българи са емигрирали в годините на прехода, съобщи президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев. Според цитирано от него изследване други 27 на сто биха емигрирали на минутата, ако им се отвори такава възможност. Както отдавна е ясно, основните мотиви са свързани с липсата на работа и ниското заплащане. Емигриралите не само печелят значително повече, но и, което също е важно, издържат до голяма степен своите семейства и близки, изпращайки насам значителни суми. Само за миналата година трансферите от чужбина възлизат на 2 милиарда лева, което е близо 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Според данни на БНБ през последните пет години нашите сънародници са прехвърлили в България повече от 11 милиарда лева, спечелени в чужбина. Ако заканата на премиера бъда изпълнена, финансовата система на нашата страна ще получи сериозен удар.

Това обаче няма да се случи. Призивът на Борисов не е трогнал не само сегашните емигранти, но и тези, които тепърва се канят да заминават. Само една трета от онези 27 процента, желаещи сега да напуснат, заявяват, че все някога ще се върнат. Почти две трети не посочват срок, в който биха се прибрали, по-скоро са готови да останат завинаги. Изтичането на квалифицирани кадри също се отразява зле на нашата икономика. Според д-р Тренчев в периода на прехода България е загубила 40 милиарда лева, които са инвестирани в хора, заминали да живеят в чужбина. Дори кризата не е в състояние да върне специалистите в страната. Ето как недостигът на работни места поражда емиграция, а тя пък води до дефицит на кадри.

Работата и заплащането са важни, но не единствени мотиви да се хване пътят за чужбина. Напускат дори богати хора, които тук печелят добре, особено след като в последните години сме държавата с най-слабата преразпределителна функция в ЕС. Ниските данъци водят до бързо забогатяване, но все пак парите не са всичко. Важно е и да има добра среда за живот, зеленина, чистота, спокойствие, а това се постига в страни с по-висока разпределителна функция на държавата. И богатите се изнасят натам, след като са натрупали печалбите си тук.
"Просто не желая да живея повече в България" е мотив на повече от половината, възнамеряващи да напуснат страната. Това изречение съдържа разочарование от общото положение в страната, от резултатите на проточилия се преход. От състоянието на образованието и здравеопазването, от липсата на сигурност, от чалгизираната битова, културна и политическа среда. Отговорността за това, разбира се, не е само на сегашното правителство. То обаче като никое друго създаде внушението, че проблемите ще бъдат решени бързо - за мандат-два и дори за три години, както е в случая, стига начело на управлението да застане някой със силна воля и здрава ръка. Тази илюзия се подхранва всекидневно, но освен да поддържа рейтинг, тя е безсилна да стори нещо полезно. И хората бягат все повече и повече.

Висок процент на емиграция е имало и ще има в много страни, но изглежда само у нас сред мотивите за напускане, макар и непосочван в изследванията, е загубената вяра в онзи, когото сме възприели като спасител. Вместо да протестираме, да се борим, да се включваме в партии и движения, да бъдем взискателни и безкомпромисни към своите избраници, за да направим битието си по-добро, повечето от нас сякаш предпочитаме да се втурнем към поредния месия, а след като се разочароваме и от него, да се запътим към граничните пунктове. Защо ни е да се блъскаме, щом можем да отидем някъде, където животът е подреден? Особено като не искаме кой знае колко, а само нормално съществуване.

Онези, които оставаме, ще се опитваме и занапред да търсим смисъл в това. Ще ни бъде трудно, сигурно ще ставаме и за смях, особено като чухме от самия сегашен месия, че е забранил на дъщеря си да живее в България. Но може и да успеем, защото все някой ден месианството у нас ще капитулира. И когато поемем нормализирането на страната в собствените си ръце, ще погледнем към небето - "облачето бяло" може би ще носи вече добри вести.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

Дума