На Коледа стават чудеса. В нашето не толкова набожно съвремие този крилат израз е на път да стане по-популярен от самата Коледа. Приповдигнатата атмосфера подтиква вярващи и невярващи към самопреценка и откровения, на каквито не сме способни в други периоди на годината и дори на живота си. "Ние съвсем сме се "запълнили" и не сме оставили място за Бога", каза самият папа Бенедикт XVI по време на тържествената рождественска меса в базиликата "Свети Петър" във Ватикана. Ако сравнението не е прекалено богохулствено, това е все едно премиерът Борисов да признае, че е построил по-малко магистрали, отколкото своя предшественик.
Впрочем папата не е съвсем прав. Защото има един човек, който оставя място за Бога, и това е министър-председателят на България! "Как ще режа лента в църква, при началника тук?!" - възкликна Борисов при освещаването на обновения храм "Свети Георги Победоносец" в Брезник. И добави: "Режа ленти навън, където аз съм началник." Виждаме колко жертвоготовен е нашият премиер, решен да се откаже дори от най-любимото си занимание - рязането на ленти. И колко е великодушен, отстъпвайки на Бога цялата разгърната застроена площ в черквите, манастирите, параклисите и скитовете.
Извън шегата думите са толкова скандални, та чак е обидно как никой от клира и миряните в Брезник не е реагирал. Ако си вярващ, приемаш, че Бог е навсякъде, а не само в храмовете. Ако пък си атеист, смяташ, че дори и там е глупаво да го търсиш, защото религията е една гигантска измислица. Борисов се представя за набожен, но по-скоро е безбожник. Това си е негово право и няма защо да лицемерничи. Особено като виждаме, че действа като силов застраховател, който поделя територията със своя конкурент, па макар и това да е самият Господ-Бог. Като мутра, която уточнява със себеподобните си сферите на влияние. Или като мафиот, което у нас означава почти същото. Да не говорим, че думата "министър" идва от латински и се тълкува като слуга на народа. Министър-председателят би трябвало да е най-големият слуга, но не би! Бойко си се чувства наш началник, и то неизмеримо по-важен от Бога, защото държи цялото огромно пространство извън храмовете и влияе върху съдбите не само на вярващите, но и на атеистите. Кой да му напомни, че като лидер на дясна политическа партия би трябвало да си дава сметка за абсолютната недопустимост на артикулираното от него поделяне на началническите функции с Всевишния!
"По делата им ще ги познаете", е казано в Светото Писание. Но ето, че за индивиди като Борисов даже Библията е тясна. Защото и когато обновява храмове, което несъмнено е богоугодно дело, той не се свени да богохулства, съизмервайки се с "Началника". Ако съдим само по част от делата му, ще останем с превратна представа за същността му. А премиерът далеч не е единственият двулик, особено сред така наречената политическа класа. Сега не можеш да си запалиш свещта от "вярващи". Те са навсякъде - в храмовете по празниците, на водосвети и други богослужения, дори на погребението на патриарха. Уверяват ни в своята смиреност, сякаш сме забравили до каква степен са агресивни и арогантни.
Лицемерието на подобни люде се стреми да ни отклони от правия път, да отнеме достойнството ни, да смачка онова тъй ценно самочувствие, което ни дава почтеността. Да ни внуши, че е нормално да се бориш със зъби и нокти за личния си интерес, погазвайки общия, да изместваш с лакти или с най-долни интриги по-достойните, изхвърляйки ги от мястото, което са заслужили, да се саморазправяш безцеремонно с опонентите, дори, а често най-вече, когато са вътрешнопартийни, да се сближаваш с чуждите срещу своите. Да прескачаш от обятия в обятия, да разтуряш семейство след семейство, уж в името на любовта, а всъщност - в похода си към постовете.
Най-отблъскващо е, когато видим тези хора със свещ в ръка, колкото и всеки да има право на покаяние и прошка. Защото едно е да се поддадеш на непозволено удоволствие или да попаднеш в плен на неразрешено чувство, което може да се случи на мнозина. Съвсем друго е да впрегнеш човешките инстинкти за осъществяване на кариерата си. Да вървиш чрез нагона към пагона. В първия случай молиш за прошка и обещаваш да не повтаряш грешката си. Във втория - палиш свещ не от вяра, а от страх. Страх от онова, което правиш. Но вместо покаяние, между две влизания в храма трупаш нови и нови грехове. Което показва, че дяволът е влязъл под кожата ти. Причакал си го на кръстопътя, за да сключиш сделка с него, макар че повече би ти отивало да си на магистралата.
"Споразумението" на Борисов с Бога няма как да е сред коледните чудеса. Независимо дали сме вярващи, или не, с Всевишния не можем да си поделяме териториите, нито сферите на влияние. Освен ако не си даваме сметка, че сделката всъщност е с дявола.
Други текстове от автора на: ivoatanasov.info
Дума
