/Поглед.инфо/ Параметри на Бюджет 2021

В края на м.октомври Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на България за 2021 година, както и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 година. Съответно този законопроект мина на първо четене в Народното събрание. Сега предстои второ четене, при което той най-вероятно ще мине. Но даже успешното му приемане в Народното събрание не означава, че не бива Бюджет 2021 да бъде анализиран и оценяван. И така нека да погледнем основни моменти, които характеризират този бюджет(данните по-долу са съгласно https://mi.government.bg/ bg/themes/byudjetna-prognoza-2021-g-2023-g-2148-501.html):

  • Прогнозира се, че приходите за 2021 г. се увеличават като ще достигнат 47.645 млрд. лв. Но също така се увеличават разходите, които се прогнозира да стигнат 52.532 млрд. лв. за 2021 г. С други думи разликата, т.е. дефицитът е (–) 4,887 млрд.лв. Съответно този дефицит е 4% от размера на БВП. Дългът нараства от 28 млрд.лв. през 2020 г. на 32 млрд.лв през 2021 г.;

  • В областта на данъчната политика се запазват ниските данъчни ставки за корпоративния данък, както и този за данъка върху доходите на физическите лица, т.нар. „плосък данък“ от 10% , включително 5% данък от приходи дошли по линия на изплащане на дивиденти от акции. Осигуровките и акцизите също се запазват на равнището на 2020 г.;

  • Предвиждат се редица промени във възнаграждения и пенсии – (1)увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв.; (2) планирано удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г.; (3) Осигурени са допълнителни средства, както следва: 474 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7%, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително; (4) Други.

Ако се опитаме по някакъв начин да дадем оценка на Бюджет 2021, така както е заложен в проекта, който мина вече на първо четене, то тя трябва да бъде следната:

Става дума за неолиберален „бюджет на оцеляването“. Същият е придружен със „социални мерки“, ориентирани към предстоящите през 2021 г. през м.март избори. Казано по друг начин тези „социални мерки“ представляват „спасително въже“, но не за нуждаещите от действителна помощ в България, но за правителството и ГЕРБ в предстоящите избори. И тук не става дума, че у нас, най-бедната страна в ЕС, няма нужда от увеличаване на доходи. Но това увеличаване следва да бъде придружено с ясен пакет други мерки - тези за развитие на производството и заетостта. Защото без тях вече виждащата се с ясно око инфлация, може да „изяде“ всякакви такива „социални мерки, заложени от правителството на ГЕРБ и ОП.

А новият заем от 5 млрд. лв е предупреждение и за една друга опасност – дългът вече нарастна до 28 млрд.лв, а прогнозата е през 2021 г. да стигне до 32 млрд.лв. Всичко това означава, че България постепенно влиза в дългова спирала, от която, ако се продължи по същият начин, може да не се излезе. Или пък излизането ще бъде съпроводено с тежък удар върху трудовите хора на Родината ни, тяхното по-нататъшно обедняване и мизерно съществуване.

Относно „десните критики“ на Бюджет 2021

В тази връзка не може да отминем критиките на Бюджет 2021 от такъв „мохикан“ на неолиберализма като бившия премиер(1997-2001г.) и финансов министър Иван Костов, който заяви в интервю на Даниела Големинова в предаването ''12+3'', следното:

"Законопроектът за бюджета за 2021 г. разрушава 23-годишен политически консенсус за финансовата стабилност на страната. Нека да ме чуят добре тези, които го правят. Фактите сочат, че тя беше постигната от управлението на Обединените демократични сили от 1997-а година. Сегашният финансов министър Кирил Ананиев беше зам. финансов министър по това време и отлично знае какви лишения и трудности сме преодолели, за да изведем страната от финансовата катастрофа на управлението на Жан Виденов. Не знам защо сега се е съгласил да дестабилизира в такава степен бюджета на страната".

И по-нататък: „Повишават се постоянно разходи в бюджета - за пенсии, за социални. Това е недопустимо като отговор на извънредни обстоятелства на епидемията. Тази недопустима разходна политика ще доведе до прекомерен структурен дефицит. Това бързо ще увеличи дълга на страната, а с него и лихвените разходи за обслужването му. Държавата ще стане по-слаба и с по-ограничени възможности".(вж. https://bnr.bg/post/ 101368584/ ivan-kostov-preduprejdeniata-mi-ne-baha-chuti).

В отговор на такава критика може само да се каже, че И.Костов остава твърдо верен на неолиберализма. Той и тези след него, ръководени от тази неолиберална идеология действително постигнаха финансова стабилност. Но тя бе за сметка на социалната устойчивост и социално-икономическото развитие на България. В резултат на такава финансова стабилност днес Татковината ни е в ужасяваща социално-демографска катастрофа, деиндустриализирана, деаграризирана, деинтелектуализирана, обречена на мизерия и изостаналост.

Само един изключително актуален пример как тази финансова стабилност по отношение на възнагражденията на медицинските сестри доведе до дефицит на тези ценни медицински кадри, което особено сега усещаме изключително остро. С такива мерки за финансова стабилност бе спряно развитието на страната, бяха съсипани високотехнологичните отрасли, бяха изгонени много от кадърните хора на България. Интересно е това нахалство на един от бащите на този разгром на България, подарил, например, БГА „Балкан“ – по онова време една водеща европейска летателна компания, на израелския бизнесмен Гад Зееви почти на безценица...

Но въпросът днес е да се разработи спасителна алтернатива за България предвид всички тези неолиберални политики и бюджети, та били те и със „социални мерки“.

За една възможна алтернатива

Първото, което такава алтернатива трябва да създаде е да има своя философия, която да замени идеологията на неолибералния перифериен модел. Моделът на „оцеляването“ с минимални шансове за развитие, на платформата на който е формиран правителствения Бюджет 2021, следва да бъде заменен с философията на развитието, с концепцията за разширяване на перспективата пред страната.

Второто нещо, когато говорим за възможна алтернатива е, откъде евентуално биха дошли допълнитени приходи. За да може тази алтернатива да заработи с пълна сила без да се надява изключително на чужди заеми, на средствата от ЕС, които ще намаляват все повече и повече, както и също така на съкращаващите се преки чужди инвестиции. Последните, както е в нашия случай, като правило търсят работна ръка с ниска цена, разширяване на собствените си пазари, или прехвърляне на нискотехнологични и замърсяващи производства у нас.

Ще представим няколко варианта за такива източници на средства:

  • Държавен облигационен заем с лихва по-висока от тази, която предоставят банките с гаранция за компенсиране на инфлация. Подобен вътрешен заем може да набере средства, които да са напълно достатъчни така че да не се прибягва към вземането на външен дълг. Този заем следва да се гарантира чрез приемането на специален закон от Народното събрание, в който ясно да бъдат очертани условията на заема, начините на неговото изплащане и държавните гаранции, така че българските граждани, закупили си облигации, да бъдат спокойни, че средствата, които след време ще си върнат при падежа на облигациите няма да бъдат изядени от инфлация. Съответно паричните средства, получени от продажбата на облигации да бъдат вложени в Националния антикризисен фонд;

  • Въвеждане на система на малки спестовни влогове с различни срокове и до определен размер, освобождаваща техните вносители от данъци. Тази система да бъде осъществена чрез Българската банка за развитие/ББР/. Тези влогове да са гарантирани от държавата предвид инфлацията. Следва да се има предвид, че банковите депозити на домакинствата и на нетърговските дружества, обслужващи домакинствата, са достигнали през 2019 г. 53.660 млрд. лв., което е 46.4 на сто от БВП за същата година (вж. https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/175741-spestyavaniyata-na-balgarite-sa-skochili-s-82 от 25.09.2019 );

  • Повишаване на унизително ниските концесионни такси на такива фирми като „Дънди Прешъс Метал Челопек“ и други до стандартните за Европа размери на таксите. Например при добив на злато в Германия и Испания размерът н конценсионната такса е 30% от стойността на добитото. И в случай на рязък срив в резултат на „Глобалната криза“, както в глобален план, така и в България, това неминуемо ще доведе до рязък скок в цената на златото. Затова в перспектива не бива да се пренебрегва и възможността от прекратяване на концесията. Ако България бъде дадена на съд да се използва аргумента „кризисно положение“. Същият този аргумент може да влезе в ход и при прекратяване на плащанията, извършвани от бюджета на такива стопански субекти като "Контур Глобал - Марица Изток 3", „AES Марица изток 1“ и други:

  • Въвеждане на прогресивен подоходен данък на физически и юридически лица, тъй като особено в условия на тежка социално-икономическа криза, която определено „обещава“ да се задълбочава, въвеждането на един минимален праг на социална справедливост и солидарност, какъвто е прогресивнияг данък, е повече от задължително;

  • Формирането на Национален антикризисен фонд, в който се акумулират допълнителните средства, както и чрез който да се финансират целеви програми за преодоляване на кризата.

Следващият момент в дадения материал представяме по-най-схематичен начин без широки подробности. Той е свързан с разработката на целеви програми, за които предварително да се предвидят средства, идващи както по линия на бюджета, така и по линия на Националния антикризисен фонд. Но също така да не се изпуска възможността за международно сътрудничество и привличане на средства отвън. свързани с проекти в областта на:

  1. Поддръжка и развитие на текущото реално производство, както, особено в селското стопанство, така и в областта на промишленото производство. Но също така и подкрепа на предлагане на високотехнологични услуги, както и такива с висока степен на добавена стойност. В тази област следва да се активизира търсенето на нови пазари, включително развитието на вътрешния пазар посредством повишаване на доходите на широки маси от населението на страната, най-вече на трудовата му част;

  2. Поддръжка на социална устойчивост на основата на повишаване на равнището на социална справедливост и социална солидарност. В рамките на такъв тип програми особено внимание да се обърне на проекти свързани с преодоляване на тежката социално-демографска катастрофа, в която е изпаднала нашата страна. Важен момент тук е и качествен скок на нашата образователна система, както и свързване на средните и висши училища с процеса на материално и духовно производство ;

  3. Програми, свързани с пробивното развитие на България в посока влизане в зоната на това, което днес наричаме „Четвърта Индустриална революция“. Тук следва да се създадат финансови, организационни и прочее условия за да се използва наличието на високоинтелигентен, иновативен човешки фактор в нашата страна, за да бъде той активиран в максимална степен. В тази област следва широко да се използва международното сътрудничество в посока привличане на капитали и технологии за бизнес-проекти целящи на основата на използване на този фактор съвместно производство на изделия и услуги - високотехнологични, иновативни или такива с висока степен на добавена стойност в България и съответно реализацията им на пазарите както на партньорите, но така и на трети страни.На основата на такива съвместни бизнес-проекти съхраняване и по-нататъшно развитие на горепосочения високоинтелигентен, иновативен човешки фактор, повишаване на производителността, нормата на печалба и конкурентоспособността на българската икономик. Стратегическата цел е в средно и дългосрочна перспектива превръщане на България във високотехнологичен и иновативен център на Балканите и Югоизточна Европа, пионер на региона в овладяването на „Четвъртата Индустриална революция“.

В заключение ще подчертаем, че инструментите на такова разширяване на перспективата са много и разнообразни – държавно-частно коопериране, организационни, информационни, финансови и прочее, и прочее, и прочее.

И накрая най-важното - без обща стратегия на развитие, която да създава дългосрочни цели, ще продължаваме да живеем с бюджети за оцеляване с все по-минимизиращи се шансове за оцеляване, с все по-изоставаща, обедняваща и най-страшното изчезваща България и български народ.