/Поглед.инфо/ 2015 година се превърна в преломна в историята на Европейския съюз. През тази година съюзът стана свидетел на явление, които се превърна в изключително предизвикателство за съществуването на горния. Това предизвикателство има своите социални, политически, икономически, културни и психологически измерения. И това предизвикателство не бе толкова свързано с финансова или икономическа криза, колкото с едно неочаквано на пръв поглед явление – «Бежанската вълна».

Проблемът с така наречената «Бежанска вълна», обаче, не завърши с 2015 година. Този проблем продължава да се развива, като предизвикателствата нарастват. Последните все повече и повече се превръщат в многоизмерно събитие с далеко отиващи последствия. Ето защо ще се опитаме да дадем оценка на мигрантския наплив и на някои негови последствия. А най-вече ще се опитаме да очертаем определени насоки за отговор на предизвикателствата, които отправя явлението на т.нар. «Бежанска вълна» към европейските държави и общества.

Няколко думи за началото...

През 2015 година светът стана свидетел на т.нар. «Бежанска вълна», т.е. огромни маси хора от Близкия Изток. Те идваха основно от Източното Средиземноморие, т.е. Сирия и Ирак, но и от Средния Изток – Афганистан, а също така и от Северна Африка – Либия и други, и даже от Тропическа Африка. Всички тези хора в един момент се устремиха към богатите страни от Шенгенската зона в Европейския съюз. Първоначално те бяха приемани «радушно» както от представители на правителствата на различните страни, така и като цяло от населението на същите тези страни. Особено показателен в тази план бе примерът, който демонстрираше федералната канцлерка на Германия Ангела Меркел, която покани бежанците с думите «Ще се справим!»

Следва да отбележим, че мигрантите, съставили тази т.нар. «Бежанска вълна» може да характеризираме по следния начин:

  • Несъмнено една част от участниците в т.нар. «Бежанска вълна» са прогонени от хаоса на гражданските войни, обхванал страни като споменатите вече Ирак, Афганистан, Сирия и Либия;

  • Но една друга не по-малко значителна част от т.нар. «бежанци» са млади мъже, разполагащи със значителни средства, а също така с модерни мобилни апарати. Те трудно биха били заподозрени в това, че са жертви на граждански войни. Даже и да имат някакво отношение към тези войни по-скоро бихме ги причислили не към жертвите, а към зачинателите, подстрекалите и насилниците в същите тези войни. Казано накратко това са представителите на радикалния ислям, т.е. на панислямистките терористични кръгове;

  • Съществува и трета част, идващи от страни, където няма граждански войни. Тази трета част може да наречем банални икономически имигранти. Това са основно хора, идващи от Тропическа Африка, търсещи не просто убежище, но възможност за постигане на по-сносен в материален план живот, отколкото това им предлага действителността в собствените им страни.

Непосредствените проблеми, предизвикани от т.нар. „Бежанска вълна“

Европа от десетки години насам е обект на миграционни потоци от Африка и Азия. В различните европейски страни, особено тези, които в миналото са били метрополии на колонии в Африка и Азия, но и не само в тях, днес има в големите градове цели квартали, в които населението основно е от бивши граждани на азиатско-африкански държави. Това, което отличава досегашните миграционни потоци, идващи от тези региони, от текущия наплив, е в следното:

  • Насочващата се в един доста кратък период към Европа изключително огромна маса от хора, които по своите етно-културни характеристики и конфесионални привързаности, значително се отличават от европейското население;

  • В това, което се посочва като непосредствена причина за възникването на миграционната вълна – т.нар. „Арабска пролет“, т.е. развихрилите се тук и там най-вече в арабските страни „граждански войни“;

  • Във факта, че част от мигрантите, в редица случаи демонстрират, меко казано, не просто нетолерантно поведение към гражданите на приелата ги страна, към традициите и ценностите на същата, но се държат предизвикателно и проявяват агресия, насочена както към редовите граждани и даже към органите на реда.

Именно тези характеристики на участниците в т.нар. „Бежанска вълна“ породиха редица сложни и вътрешнопротиворечиви непосредствени проблеми, а именно:

  • Ясната невъзможност за различните системи на ЕС – социална, икономическа и прочее да се справят с такъв изключително наплив от мигранти за толкова кратък срок от време;

  • Породената от характеристиката на мигрантите и най-вече на поведението на част от тях реакция на значими групи от гражданите на европейските страни. Тази реакция се характеризира с цяло множество позиции – от неприемане и отхвърляне на мигрантите в „най-меките“ си изяви до остра ксенофобия, расистки и даже фашистки прояви в най-твърдите си форми.

На всичко това както управляващите най-вече неолиберални и социал-либерални кръгове, така и част от западноевропейските интелектуални среди отговориха с абсолютно неадекватни изявления и действия. От една страна се започна с обвинения към собствените граждани, че проявяват нетолерантност. От друга страна се наблюдават опити да се прикрият проявите на нетолерантно поведение от страна на част от тези т.нар. „бежанци“. От трета се наблюдават опити, изразени в заявления на правителствени представители на страни от Западна Европа, да се прехвърлят „бежанците“ към Източната и най-вече Югоизточната част на ЕС и Европа. Всичко това не може да не доведе не просто до задълбочаване на проблемите, но до пораждане на верига от последващи проблеми с далеко отиващи последствия.

В основата на действията, позициите и политиката не горепосочените кръгове и среди стои една цялостна идеология, наречена «мултикултурализъм». Мултикултурализмът е понятие, с което се описват общества, в които съжителстват много на брой различни култури без една от тях да е господстваща или поне преобладаваща. Точно по този белег той се отличава от културния плурализъм. Последният предполага заедно с господстващата или поне преобладаваща култура да съществуват в обществото и други култури. Те, обаче, да не противоречат на установения от господстващата култура социално-правов ред.

Тук няма да се занимаваме с проблема в чий интерес е както създаването и поддържането на тази идеология, така и провежданата на нейна база политика и действия. Нашата цел е по-прагматична да се опитаме да очертаем насоки за отговор на предизвикателствата, които отправя явлението на т.нар. «Бежанска вълна».

Относно необходимостта от адекватна политика във връзка с т.нар. „Бежанска вълна“

В условията, когато «мултикултуризираната» и ислямизираща се Европа се задушава от масовата миграция, в обстановката, при която негативните демографски тенденции в много страни от ЕС се усилват, да се отправят обвинения за нетолерантност, ксенофобия и даже расизъм към гражданите на различните европейски страни, желаещи да запазят традиционната си култура и ценности, е най-малкото неадекватно политическо и гражданско поведение. Именно такава неадекватност може да породи още по-крайни реакции, да предизвика възраждането на европейския фашизъм до размери, които да го превърнат не само в европейска, но и в световна заплаха.

Адекватната политика изисква нещо съвсем друго. От една страна на основата на отговорен патриотизъм и родолюбие отказ от провалилата се идеология на мултикултурализма. От друга страна на базата на хуманен интернационализъм прекратяване на всякакви негативни намеси в политическите процеси на държавите и обществата в Африка, Азия и другаде. Оказване на посилна помощ на тези общества за възстановяване от „гражданските войни“, подкрепа за тяхното социално-икономическо развитие, така че да не се създават условия както за възникване на бежански, така и за потоци от икономически мигранти. Същевременно чрез подобна политика на помощ и подкрепа да се създаде обстановка за връщане на бежанците и мигрантите по родните им места.

Продължаването на доказалата своята неадекватност система от действия спрямо т.нар. „Бежанска вълна“ ще означава задълбочаване на разрушителната за ЕС и европейските страни тенденция. Само на основата на действен солидаризъм между всички европейски страни, включвайки и Руската федерация(което означава прекратяване на всякакви санкции), ще стане възможно по един максимално безболезнен начин както за европейските държави и общества, така и за мигрантите, този въпрос да се реши.