/Поглед.инфо/ Настъпващата постиндустриална парадигма – ключови характеристики
Днес все по-ясно се очертава настъпването на новата пост-индустриална парадигма. Първи за това заговориха в САЩ. Джеръми Рифкин изрази тази нова парадигма в книгата си „Третата Индустриална революция. След това в Русия „впрегнаха“ постиндустриалната парадигма в концепцията на Кондратиев за дългите вълни.
В Германия пристъпиха към конкретна разработка - възприетата от федералното правителство на Германия концепция, наречена Industrie 4.0 (Индустрия 4.0). За първи път концепцията Industrie 4.0 бе обявена на панаира в Хановер (Hannover Messe 2011) през 2011 г., като на същия този панаир се създава работна група от академични и университетски лица, мениджъри и специалисти от практиката, оглавени от Siegfried Dais от Robert Bosch GmbH и Henning Kagermann от Германската академия за наука и инженерство и висш изпълнителен ръководител на SAP AG.
След това тръгнаха азиатските страни – Япония с модела „Общество 5.0“ (社会 5.0), Сингапур с концепцията “Smart Society” и даже Тайланд с идеята „Тайланд 4.0. Не бива да се забравя и Китай, чийто глобален проект „Един пояс-един път“ определено включва механизми за развитие на постиндустриална парадигма.В КНР бе обявена инициативата „Един пояс – един път“`(一带一路) известна още като „Новият път на коприната“. Сред многото компоненти на този проект съществува и създаването на т.нар. „Информационен космически коридор“ като ядро на една нова постиндустриална парадигма.Това, което се подчертава от мнозина описващи задаващия се нов технологически начин на производство е, че той се нуждае от нов тип човешки фактор. Човешки фактор, в който творческият и иновативен потенциал, самомотивацията и самоуправлението са от ключово значение.
Новата вълна на изключване на труд и заетост
Едновременно с това се подчертава, че новата социо-технологическа революция създава условия за качествена трансформация на понятията труд и заетост. В този смисъл досегашните трансформации създали такива форми на труд и заетост като когнитариат и прекариат, и формирали в един нов вариант явлението „лумпенпролетариат“, могат да се окажат само „временни спирки“ по пътя към новата социално-икономическа и технологическа парадигма. Тъй като в един свой окончателен формат тя води до масово уволнения, ако се запази сегашната система на социална организация на труда и трудови отношения.
В тази връзка трябва да направим паралел с предишни епохи. Например преди Индустриалната революция над 80% от населението по правило е било заето в селското стопанство.Днес, поради механизацията и автоматизацията на селското стопанство в обществата с висока производителност, заетите в селското стопанство не са повече от 5-10% от населението. Когато механизацията навлезе във вторичния сектор - промишлеността, нивото на заетост в този сектор спадна до 15-20% от общата заетост.
По-голямата част от заетите тогава "изтекоха" в услугите, в третичния сектор. Т.е. досега имаше "резервни варианти« - сектори, които поемаха освободената работна сила. При новите условия кибер-физическата автоматизация "обещава" да освободи значителна част от трудовото население даже в третичния сектор. Това ще създаде сериозни социални проблеми с многобройни, разнообразни и дългосрочни последици за развитието на човешкото общество от политическа, икономическа и културна гледна точка.
Къде е България пред проблемите на новата постииндустриална парадигма?
В нашата страна в условията на т.нар. „преход“ бе взет на въоръжение от всички политически партии, изредили се във властта през този повече от четвърт век период, подходът на неолибералния пазарен фундаментализъм. Този подход не просто отричаше някаква активна държавна икономическа политика, но даже елементарни държавни регулативни мерки. Пазарът и частният интерес решават всичко. Общественият интерес бе натикан в ъгъла. Приватизирана от чуждестранни оператори бе банковата и застрахователната системи на страната, значителна част от добивния сектор, големите държавни промишлени предприятия, търговската мрежа, телекомуникациите и енергоразпределението. Огромните печалби регистрани от новите собственици започнаха да изтичат навън.
На практика именно чрез приватизацията започна процесът на деиндустриализация на страната.Това бе особено вярно за големите предприятия. Първоначално те бяха приватизирани буквално за безценица след масова пропагандна кампания, че „държавата е лош собственик“. След приватизацията новите частни собственици разпродадоха материалните активи, превръщайки ги в сметки в чужбина, в луксозни стоки и неджима собственос у нас и на Запад. След което тези предприятия бяха „успешно“ ликвидирани. Така стана с Кремиковци, Плама-Плевен, ДЗУ-Стара Загора и още десетки и даже стотици други.
Всичко това бе съпроводено с политика на социален дъмпинг. Т.нар. „чужди инвестиции“ бяха обявени за демиург на развитието. С цел те да бъдат привлечени като ключова характеристика за конкурентоспособността на България бе обявена ниската цена на работната ръка. Ако вземем брутния вътрешен продукт(БВП) на България и го разделим на броя на населението ще се получи по-висок БВП на човек от населението в Сърбия, Македония и Албания. Но у нас и минималната и средната заплати, и минималната и средната пенсии са по-ниски от тези в гореупоменатите страни. Целенасочената политика на подтискане и ограничаване на доходите на българските трудещи се, осъществявана от българската политико-икономическа олигархия, създаде условия за стартиране на масова трудова имиграция. Този процес особено се засили влизането на Отечеството ни в ЕС. България тръгна по пътя на демографската катастрофа.
Междувременно така жадуваните преки чужди инвестиции започнаха да идват. Една значителна част от предриятията у нас станаха части от вериги тръгващи от Запад. Но в тези вериги те заеха нишите характеризиращи се нископлатен ръчен труд, с ниска добавена стойност. И когато днес говорим, че в резултат на въвеждането на новата постиндустриална парадигма съществува реалната заплаха в резултат на въвеждането на кибер-физическите устройства, роботи, автоматизация на офисите, транспорта и търговията, и прочее, и прочее, да се надигне масова вълна на безработица, следва да имаме предвид едно. Че тази вълна ще залее първо и преди всичко работни места с висок дял ръчен труд, с ниска степен на добавена стойност и ниска производителност. Т.е. това, което характеризира именно икономиката на нашата страна.
Днес и сега тази заплаха е повече от реална, тя е близка и ужасна. Тя може да нанесе окончателен удар върху България, като я обезлюди от млади и способни хора, след което Родината ни ще „изтече в канала на историята“. Нека цитираме само един факт потвърждаващ тази трагична прогноза. По данни на българския евродепутат Момчил Неков, изнесени в доклад за Новата европейска програма за умения се отбелязва, че по последни сведения 85% от образованите българи, които са на възраст до 38 години, напускат пределите на България. Сред тях са основно инженери, IТ специалисти, доктори, медицински сестри и учители... (вж Поглед-Инфо, последно влизане 28.06.2017 г.)
Вместо заключение - възможните решения на проблема
За нас основно решение на проблема е създаването на т. нар. "Солидарно-творческа икономика и общество". Последните трябва да имат следните ключови параметри:
-
Ключов показател за оценка на ефективността на този вид икономика не е максималното увеличаване на печалбите на бизнес-агентите, а социалната ефективност на съответните общности;
-
Проблемите със заетостта се решават чрез намаляване на работното време на отделния работещ. Това означава, че работната седмица зтрябва да бъде 2-3 дни, като намаленото работно време да е 6 часа на ден;
В дадения случай използването на огромния резерв от свободно време, създадено в обществото, е от ключово значение. Резерв, който не бива да бъде небрежно и безсмислено загубен. За да се избегне формирането на масовия феномен на човека на "бездействието" е необходимо организиране и самоорганизиране на свободното време, особено за:
-
Развиване на творческите способности на хората;
-
Грижа за децата и прекарване на свободното време в семейството;
-
Различни видове дейности, насочени към подкрепа на общността действия;
-
Активна комуникация с други хора, както и време, посветено на изкуството,
-
Спорт, хоби и други подобни дейности;
-
Много други.
Днешните общества, намиращи се в рамките на неолибералния капитализъм са изправен пред дилема:
• В името на свръхпечалбата на малка част от обществото да търсят как да се справят със "съкратените хора" чрез войни, болести, бедност или други "иновативни начини";
• В името на хуманизма, да извършат радикална трансформация в солидарно-творческо общество.
За нас решението е да се върви по пътя на солидарно - творческата икономика и общество, което е новото наименование на социализма на XXI век.
