Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать —
В Россию можно только верить.
Федор Тютчев
..........
Русия с ум и общ аршин
не се измерва, ни разбира:
Особен тя е дух един -
и само вярвай ѝ! - Не спирай!
Превод: Стоян Минев
Геополитиката в качеството си на система от знания, т.е. сложна амалгама от идеи и концепции, има различни етапи в своето развитие. Първият от тези етапи с право е наречен „класически“. Това е така, тъй като в рамките на същия различните школи, съставящи ядрото на този етап – германска, британско-американска, френска и т.н., представят някои основни, т.е. класически геополитически виждания.
В дадения материал представяме Руската класическа геополитическа школа – от една страна социо-историческата традиция, съдействала за нейното раждане и специфика, а от друга основните „класически“ представители на тази школа, както и техните виждания и концепции.
Природно-географски и обществено-исторически предпоставки за възникване на геополитическо и цивилизационно мислене в „Руския свят“
Природно-географското положение на Русия като мащабна континентална страна, потенциалът на нейното гигантско пространство, сложната и нееднозначна динамика на историческото ѝ развитие, паденията, победите и предизвикателствата, с които се среща, са ключовите фактори, формиращи геополитическата парадигма на тази държава, както в миналото, така и днес, но и в обозрима перспектива. Сред най-големите победи на Руския свят със световно въздействие са тези над Наполеонова Франция и Хитлеристка Германия.
Времето на Руския свят наброява повече от хиляда години. Началото му е свързано с преселването на източните славяни в Източноевропейската (Руската) равнина през VI-VII век. Първичният източнославянски народ във времето се разделя на руснаци, украинци /малоруси/ и беларуси, като има периоди, когато части от последните два народа се отделят от Руския свят и са присъединявани към други държавни образувания.
Историята на страната може да бъде разделена на приблизително седем периода: Древна история на източните славяни - до IX век; Киевска Рус (IX - XII век); Период на раздробяване на Руския свят(XIII - XV век); Формиране на единна държава на Руския свят(1478 - 1721 г.); Изграждане и развитие на Руската империя(1721 - 1917 г.); Съветският период в историята на Руския свят(1917 - 1991 г.); Съвременна Руска федерация (1991 г. - до днес).
Значима традиция на руската държавност става идеята за руското месианство (от древноеврейски ез. "машиах" – месия, помазаник. В това понятие се влага различно съдържание:
/1/ Религиозно учение за предстоящото спасение на човечеството или една или друга негова национална или религиозна група, което уж ще дойде в резултат на дейността на свръхестествено същество(„месия“), изпратено за тази цел от Бога;
/2/ Историко-социологическа концепция, която придава на този или онзи народ изключителна, водеща роля в историческия процес).
Още монахът Филотей (на руски: Филофей Псковский – 1465-1542 г.), който е „старец“, т.е. монах, наставник на други монаси и на миряни, в Спасо-Елизаровския манастир, разположен край село Елизарово (Псковска област) в Псковската република. На него е приписвано авторството на концепцията за Москва - Третия Рим, която идея е изложил в писмата си до великия княз Василий III Иванович: „Пазете и вземете идеята, благочестиви царю, защото от всички християнски царства остана само Вашето, защото два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има.“
Свързана с идеята за Москва /Русия/ като „Третия Рим“ е концепцията за „Руския свят“ като „Катехон“.Кате́хо́н ебогословско и политическо понятие (от гръцки ὁ κατέχων - „Задържащ“, "Удържащ" или "Придържащ"). То е вкоренено в християнската есхатология, в частност тази на Православието. Указва на исторически субект, като правило, това е една или друга държава, която има мисия да предотврати окончателния триумф на злото в историята и идването на Антихриста. Произходът на термина ни връща към думите на апостол Павел във второто Послание до жителите на Солун. Има различни тълкувания на това понятие. Първото тълкуване е на Йоан Златоуст - архиепископ на Константинопол и един от трите Вселенски учители. Това тълкуване е споделено и от Теофилакт Български - архиепископ на Охрид във византийската провинция България, че „Придържащият“ е Източната Римска империя, която възпрепятства вилнеещото зло и анархията със силата на държавния закон.
Значително по-късно през ХХ век това понятие става част от политическата философия на руската „бяла“ емиграция, като то е „оцветено“ с определен антисъветски привкус. Днес това понятие е използвано от руския философ и геополитик Александър Дугин, разбиращ под него Русия като Третия Рим и Свещената Русия/Святая Русь/. В частност той заявява: „Смятам, че имаше Червен "Катехон", в случая не толкова водач, колкото "дух", който западниците /течение в руското общество, ориентирано към и прекланящо се пред Запада – б.м. Н.С./, либералите и ордите на Антихристите Яковлев-Березовски извадиха от обществено-политическото съществуване на Съветите“(вж. А. Дугин | Катехон и Революция. Что понимать под Православием? (часть 3) | 1999 в http://arcto.ru/article/888).
Ключови личности със значителен принос за формирането на руската геополитическа школа
Развитието на геополитическите виждания като управленско мислене и работещи концепции е свързано с изграждането и функционирането на Руския свят като империя. Цар Петър I извършва радикални промени във вътрешната и външната политика на държавата. В резултат на Северната война от 1700-1721 г. шведската армия е разбита. В Гангутското сражение под ръководството на генерал-адмирал Фьодор Апраксин и с личното участие на Петър I в абордажна атака е спечелена първата в историята на Русия морска победа. В резултат на тези и други военни победи Руското царство се превръща в империя с приемане на титлата император на цяла Русия от Петър I на 22 октомври (2 ноември) 1721 г.
Като първи геополитически мислител от значимо естество може да бъде посочен Константин Иванович Арсеньев (1789-1865 г.). Той е изключителен руски географ и икономист. През 1848 г. е публикувана неговата работа “Статистически очерк за Русия”. В първата част е изложена “Еволюция на териториално-политическата структура на Руската държава”.
Константин Иванович Арсеньев (1789-1865 г.)
В допълнение към цялостна оценка на съществуващите държавни граници и историята на развитието на териториално-политическото пространство на Руската империя К.И. Арсеньев формулира идеята за радиалните структури, които формират силата на това пространство.
Дмитрий Алексеевич Милютин (1816-1912 г.)
Друга видна фигура във формирането на руската геополитическа школа е Дмитрий Алексеевич Милютин (1816-1912 г.) Той е последният генерал фелдмаршал на Русия, военен министър на Руската империя през 1861-1881 г. Полага основите на военно-географската посока на руската геополитическа школа. Милютин създава мощна школа за гео-стратези и изследователи: генералите Пржевалски, изследовател на Централна Азия, както и Куропаткин, военен министър и кашгарски изследовател.
Алексей Ефимович Вандам /Едрихин/ (17.03.1867-16.09.1933 г.)
Изключително интересна е личността на Алексей Ефимович Вандам (Едрихин) - Генерал-майор, военен разузнавач, писател, автор на работи в областта на геополитиката, геостратегията и стратегическата география. Той определя англосаксонските държави като основен противник, ключов антагонист на Руския свят. Известна е неговата мисъл, че „По-лошо от това да си враг на англо-саксонците е това да си техен приятел“.
Н.Я Данилевски (1822-1886 г.)
Един от основателите на руската геополитическа школа е Н.Я Данилевски (1822-1886 г.). Той е универсален руски учен, който е написал редица сериозни трудове за еволюцията на човешкото развитие ("дарвинизъм"), икономиката ("На ниски нива на парите ни"). В книгата си “Русия и Европа” (1869), развивайки органична теория, той създава теория на социалните общности (нации) и въвежда категорията “културно-исторически типове/видове/” в науката. Данилевски в своите трудове критикува /западно/ европейската цивилизация. Именно в тази връзка издига концепцията за културно-историческия тип/цивилизация/. Този тип се състои от четири основи: религия, култура (наука, изкуство, технология), политика и социално-икономическа структура. Културно-историческите типове или цивилизации той противопоставя на етнографските различия, т.е. на културните различия между основните етнографски групи в рамките на един народ.
Лев Илич Мечников
Близо до идеите на Н.Я. Данилевски са възгледите на Лев Илич Мечников. Роден е през 1838 г. в Санкт Петербург. Починал е през 1888 г. в Кларанс, Швейцария. Той е швейцарски географ, анархист-революционер и публицист от руско-еврейски произход. Пише научни трудове на френски, публицистични трудове на италиански и руски. Смятан е за „баща“ на руската геополитика.
Като умерен поддръжник на географския детерминизъм той допринася за развитието на цивилизационния подход в геополитиката и т.нар. „културологична школа“. В географската среда Л. Мечников вижда сила, способна да принуждава хората към солидарност и колективна работа. Той обосновава идеята за развитието на света от неорганични структури към органични системи и по-нататък към разумна, т.е. обществена природа. Формулира закона за развитието на човешкото общество, т.е. закона за човешката кооперация и сътрудничеството. Този закон е в основата на това, че в хода на постепенното развитие на обществото нивото на солидарност между хората непрекъснато нараства.
В своите възгледи за историята на човечеството Мечников се придържа към теорията за неотклонния прогрес.Той обосновава това с факта, че само в рамките на такава концепция съществуването на човечеството придобива смисъл, цел и насока на своята динамика.Л.И. Мечников е решителен противник на расизма и географския фатализъм. Привърженик е на естествено-научния материализъм и на пълната човешка свобода. Ключови ценности според него са свободния труд, т.е. трудът без експлоатация и желанието за бъдещето, осъществявани чрез непрекъсната творческа дейност.
Според Мечников, както и според Маркс, земната цивилизация започва с труда, създал човека. В едно от своите основни произведения „La civilisation et les grands fleuves historiques“/Цивилизацията и великите исторически реки/, публикувано за първи път през 1889 г., той пише: „Под страха от неизбежна смърт, реката-хранител принуждава населението да обединява усилията си в обща работа, учи на солидарност, дори ако в действителност отделни групи от населението се мразят взаимно.” Освен това, за развитието на обществото и укрепването на социалните връзки между хората, Мечников признава необходимостта от известна степен на неблагоприятни условия, особено на това първично равнище, на което са се намирали в онзи момент отделните човешки общности. В противен случай, ако човек не е трябвало тогава да полага усилия за да спаси живота си, той няма да се интересува от развитие и ще остане на примитивно ниво. В този смисъл създаваната в това време система на деспотия е била важна структура за първоначален тласък за развитие.
Фактически на основата на трудовете и идеите на Н.Я. Данилевски и Л.И. Мечников се формира Цивилизационния подход в историята на геополитиката. Този подход по един или друг начин остава да присъства завинаги не само в руската геополитическа мисъл, но и в геополитическата и геоикономическа практики на Руския свят в неговите базови формати – Руската империя, СССР и даже днес в РФ.
Следва да се признае, че в определена степен именно това присъствие е един от факторите за Руско-турската Освободителна война – 1877-1878 г. Но също така и за защитата на България от страна на Съветския съюз на Мирната конференция в Париж /29 юли -15 октомври 1946 г., уредила подготовката и подписването на мирните договори след Втората световна война/. Тъй като благодарение на тази защита нашата Родина бе спасена от надигащата се поредна, т.е. Трета национална катастрофа в рамките на ХХ век.
