(С привличане на известен научен апарат от теорията на социалните системи)
Винаги съм бил срещу механичното пренасяне на модели от науката върху обществото. Но пък и науката някои неща вече е изследвала, анализирала и установила, та си струва тя да се познава и чуе.
Ако обществото е сложна социална система, то при опит да се промени начинът му на функциониране е вероятно, според науката, да се развият поне 4 сценария:
Вариант 1: Социалната система да се "качи" на едно ниво на организираност и сложност по-нагоре - системата "да помъдрее".
Вариант 2: Социалната система дълго да не се решава накъде да върви и да "виси" в пространството и времето между две нива на сложност и организираност (добре познатото старо и опасяващото я ново) - системата "да се колебае".
Вариант 3: Социалната система да се върне на старото ниво на сложност и организираност - системата "да се уплаши".
Вариант 4: Социалната система да изпадне в хаос и анархия, т.е. да падне с поне още едно ниво на сложност и организираност по-надолу. - системата "да се саморазрушава".
Като гледам как маса хора са уплашени, стресирани, едното ми крайно мнение е свързано с онова, което Мойсей казва на уплашените, стресирани евреи след Изхода от Египет - Оказва се, че робството не е социален статус, а ментално състояние, защото ето, сега вие вече не сте роби по статус, но си оставате роби по душа!
Но понеже си уважавам народа и не се мисля изобщо за някакъв Мойсей, другото ми крайно мнение е, че нашите колективни реакции на една прекрасна победа на гражданското общество клонят към Вариант 3, не дай Боже към Вариант 4.
Ние отново - след опита да се качим на едно ниво на сложност и организираност (т.е. на гражданска отговорност) по-нагоре, - се сриваме обратно, в бойкоборисовщината, в битието и съзнанието ни на сива маса, която трябва да бъде управлявана и направлявана, която несъмнено, ама несъмнено ще бъде употребена и изработена от политиците на Прехода. Отново се разпаднаме от социална, самоорганизираща се, смела и нахъсена система в гмеж от безпомощни морални робини, предназначени за нечий нов харем, в стадо - което сме Ние, а по-скоро ние (с малка, страхлива буква). А насреща ни са Те - хитрите и ловки политици - Те, които ще си подредят новия пъзел; Те, които пак ще ни излъжат; Те, които ще имат правото да кажат какво да бъде; Те, които ще намерят начин да ни поробят отново...
Ах, нещастните ние и Ох, печените Те - това значи била неизбежната ни обреченост. И сакън да не си помислим, че има само Ние, а те (с малка буква) са наша функция, наш инструмент, наш избор, наше средство, което се оценява по това - дали върши работа и ако не върши работа, бива захвърляно от Нас, Гражданското общество.
