/Поглед.инфо/ Откакто се случи историческата заявка на Ципрас, чевъпросът снепосилните изисквания на Тройката (Европейската комисия, Европейската централна банка иМеждународния валутен фонд) към Гърция ще се реши не в нечий задимен кабинет, а чрез пряко допитване до народа, рязко се повиши броят на истерично-ехидните коментари, както на родната, така и на международната сцена.
Взели пример от западните държавни лидери, които начело с Юнкер получиха множество речеви конвулсии,българските тв-икономистивзеха да ни уверяват колко е глупав Ципрас, колко са прости "мързеливите" гърци и типично по балканскизлорадстваха мощнона чуждото нещастие. И щяха да продължат да го играят хегемони на истината, ако не се бяха появили две мнения на две огромни световни фигури, на дваманобелови лауреати по икономика, които освен това преподават сред университети в престижната Бръшлянова лига.
Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман излязоха в един и същи ден, единиятв„Гардиън“, другиятв„Ню Йорк Таймс“, с де факто една и съща теза - гърците да кажатмощно"НЕ" на Тройката и ако трябва да са готови да напуснат еврозоната.
Стиглиц, който освеннобелов лауреат по икономика е и преподавател в Кълъмбия, част от Бръшляновата лига, казва ясно, че ако той бе грък щеше да каже "НЕ" на референдума. Той разбива на пух и прах една от митологичните тези, а именно, че с огромните си кредити гърците си били купили узо исаигралисиртаки, докато свършили парите, та видиш ли сегадобрите кредитори са ощетени.
Истината, както обикновено, се оказва забулена в пелена от пропаганда. Всъщност, според Стиглиц, много малка част от тези320млрд.евро кредити са отишли за гръцкия народ. По голямата част са използвани за разплащане с частни банки кредитори, повечето от тях френски и немски. С другидуми гърците са теглили заеми, с коитовсъщностса подкрепили банковите системи на богатитезападноевропейски държави.
Пол Кругман пък, който освеннобелов лауреат по икономика е и преподавател в Принстън, също един от университетите в Бръшляновата лига, директно казванаГърция да се готви за излизане от еврозоната. Според него проблемът е еврото, а невГърция. Защото, ако го нямаше еврото, а страната още работеше с драхми мерките за остеритет може би щяха да проработят, тъй катоГърция значително сви разходите си и повиши данъците си в последните години. Дупките на колана взеха да свършват, точно по рецептата на Тройката, но възходъттака ине дойде.
Не дойде, защото икономикатана странатасе срина. Кругман правилно ни напомня една азбучна истина - когато прилагаш политика на икономии, за да овладееш дефицита си без да влезеш в депресия, то обикновено това се съчетава с инфлация. С други думи валутата ти сеобезценяваня, което прави износапо-конкурентноспособен. Това например стана в Канада през 90-те и в значителна степен в Исландия в по-близко време, припомня Кругман. Както се досещате обаче, когато Гърция е изкуствено закачена за еврото, което не може да се обезцени и да направи експорта на страната по-конкурентен, тогава цяла една страна се оказва хваната в колелото на хамстер.
Това казват нобеловите лауреати по икономика, които са и преподаватели в едни от най-престижните и добри университети в света. Сега, нали се сещате, че ако Джоузеф Стиглиц се казваше Георги Стиглецов, а Пол Кругман беше Поли Крумов, тогава какво щеше да се излее върху тях? Родните по-по-най експерти щяха тутакси да ги обявят за комунисти, рубладжии и антиевропейци. Щяха да им спретнат едно демократично линчуване на площада, а после да ги натоварят в посока някой демократичен концлагер.
Истината е, че гръцката криза е много по-многопластова и сложна от това, което ни се обяснява на нас. Да, гръцките правителства носят своята отговорност, но и не по-малка е отговорността на Запада. Това важи с особена сила за онези международни организации и държави, които реално не се борят да си върнат парите, а по-скоро искат да фалират Гърция, за да свалят Ципрас и СИРИЗА от власт.
Това е истинската битка, нека няма заблудени. За никакви заеми и кредити не става въпрос и това е лесно доказуемо. Разгледайте как работи МВФ и ще разберете, че кредиторите си искат парите обратно, за да могат отново да ги дадат на Гърция. Истинската цел тук е по най-недемократичния начин да бъде свалено едно правителство избрано по демократичен начин, като всичко това се реализира в името на демокрацията. Ципрас просто пречи на кредиторите, защото се грижи най-вече за интересите на народа си, а не единствено за интересите на кредиторите, както би им се искало на тях.
Нищо не е черно-бяло. Но когато въпросът опре до „Да“ или „Не” на референдум, както казват нобеловите лауреати, които според родните „експерти“ сигурно вече са брандирани като „бръшлянови комунисти“, тогава трябва да се притеглят аргументите и да се види кои тежат повече. В случая на гръцкия референдум, гражданите на страната трябва да кажат мощноOXI.
