/Поглед.инфо/ Турбуленции, протести, трусове, оставки, скандали - това е новото нормално в родната политика
Време е за нова национална кауза, за голяма идея, която да запали хората
На игрището топката си подават три големи и няколко по-малки отбора
Лятото се оказа по-дълго и по-горещо, отколкото мнозина са си представяли. Де юре влизаме в нов политически сезон. Де факто политическият сезон не е свършвал. Турбуленции, протести, политически трусове, оставки, скандали - това е новото нормално в родната политика. Страната се намира в ситуация на дълбока криза на политическото представителство, която неминуемо води до непредсказуеми последици.
Но, ако трябва да приемем старта на новия парламентарен сезон като формално начало на новите политически противопоставяния, то трябва да се каже какво можем да очакваме в идните месеци. С едно изречение - горещото политическо лято навлиза в бурна политическа есен. Разбира се, под условието, че никой не разполага с кристална топка и друго освен тенденции не би било разумно да бъдат посочвани. Нека видим каква е ситуацията в момента на терена - към ден днешен на политическото игрище топката си подават три големи и няколко по-малки отбора.
ГЕРБ се намира в невиждана идейна и политическа криза. В обществото има отчетлива умора от Борисов и неговите хора. Те, покрай безспорно добрите неща, които направиха в последните години, позволиха да затънат в блато от скандали. Най-голямото изкуство за един голям спортист е да прецени кога е най-доброто време да се откаже от активната си спортна кариера. Да свалиш боксовите си ръкавици, когато си на върха на славата си, явно е много трудно нещо. ГЕРБ допуснаха грешката да се сраснат с властта и да позволят хората да ги възприемат като тъждествени с управлението.
Всеки скандал, дори и бързо „отигран“, се натрупва в дълбочина в общественото съзнание. В един момент спират да имат значение добрите неща, а остава единствено горчивия вкус в устата от едно управление, което кара от скандал на скандал. От толкова години безалтернативност се хваща особена форма на политическа височинна болест. С бутафорния проект за „нова конституция“ управляващите просто бетонираха в обществото усещането, че са се хванали за властта като за последно. В последните месеци наблюдаваме главоломно сриване на моралния облик на едно управление, което вече десетилетие успешно печелеше избори и обществено доверие. Дали ерозията ще бъде овладяна, или сриването ще продължи, предстои да видим.
В ситуация на срив в едно дългогодишно управление, би следвало опозицията да инкасира влияние и доверие. В български условия обаче тази азбучна политическа закономерност явно не работи. БСП към момента се намира в доста недобра кондиция. Столетницата се е ангажирала с любимото си занимание - гледа си в пъпа.
Вътрешните партийни битки сигурно са много интересни за гласоподавателите и феновете на левицата, но отблъсква широката общественост. Вместо БСП да излъчи ясна управленска алтернатива и да заяви отчетлива позиция какво ще направи във властта, ако случайно я получи, тя, типично в свой стил, се занимава основно с вътрешните си проблеми.
В момента изглежда за БСП е по-важно кой ще стане председател на партията, а не кой ще управлява България. Вътрешните избори се превръщат във фарс, в който всеки претендент за червения трон ще обвинява опонента във фалшификации. Ако левицата иска да види реална власт скоро, тя трябва в спешен порядък да спре да занимава обществото със себе си и да даде ясна управленска заявка. Да нарисува бъдеще, да даде перспективи и да внуши усещане, че утре може да е по-добре от днес. Избори се печелят с надежда и готовност да оправдаеш очакванията на хората, които ти се доверят. Не с търсене на вътрешнопартийни врагове. БСП има златен политически шанс, но зависи от зрелостта и мъдростта на хората в ляво, които трябва да бъдат на висотата на времето. Дали имат сетивата за това, ще видим скоро.
Челната политическа тройка завършва обичайно с Движението за права и свободи. Формацията изглежда в добра кондиция и е традиционно винаги готова за избори. Това, което трябва да се отбележи ясно, е, че ДПС заслужава да бъде поздравено за позицията си срещу „новата конституция“ на ГЕРБ. Движението, за пореден път в своята история, заема страната на държавността срещу ерозиращите влияния на моментните политически борби. Ако приемем, че всяка система, включая и политическата, се стреми към хаос, то ДПС е онзи основен сдържащ фактор в последните три десетилетия, който винаги в точното време изиграва ключова роля за запазване на обществения ред. С ясната позиция срещу „новата конституция“, каквато и аз споделих наскоро на страниците на флагмана „Труд“, ДПС отново затвърди ролята си като „гласът на разума“ в голямата политика.
Извън трите големи партии на терена има още няколко играчи, които заслужават внимание. Патриотите са в много неприятна ситуация. Те се асоциираха и плътно прилепиха до ГЕРБ, с което поеха риска, когато вълненията достигнат големия кораб, те да преобърнат малкия скачен за него. Патриотите изглеждат доста „разпасана команда“, която иска да е във властта, но без да се цапа от нея. Резултатът до момента е доста несполучлив. С решението да подкрепят бутафорната „нова конституция“, към което трябва да прибавим и доста неловките приумици за включване в основния закон, патриотите се простреляха в крака. Дали ще имат време и сили да стегнат редиците преди изборите, е уравнение с твърде много неизвестни.
Внимание заслужава и т. нар. „градска десница“. Разбира се и друг път е ставало дума, че тези хора не са „десница“, а класическа неолиберална политическа формация, но това е без особено значение. Соросоидите, които са намерили пристан в остатъците от някогашното костово управление, изглежда за кратко получиха импулс за връщане в играта, който обаче бързо беше пропилян. Типично в техен стил започнаха да сочат с пръст и да се разделят дори помежду си, с което помогнаха за намаляването на протестната енергия. „Да България“ и ДСБ се държат не като коалиционни партньори, а като орел, рак и щука. Стар проблем на „старото дясно“ е, че там вождовете са повече от индианците. Като към това се добави и тяхното отчетливо високомерие, тогава няма как да се изненадаме, че за пореден път искаха да направят нещо като хората, а пък то стана както обикновено.
Важно е да се подчертае, че очевидно се намираме в политическа криза, чиито изход не се вижда на хоризонта. Възможно е управляващите да печелят време като опитат да съберат гласове за несполучливия си блед опит за конституция. След заявката на ДПС това е безплодно упражнение, но знае ли човек дали ГЕРБ няма да калкулират, че е по-добре да продължат да печелят време, макар и на цената допълнително да отблъснат хората от себе си. Възможно е също така и да изберат „експертно“ правителство в рамките на този парламент, за да се „добута“ до редовни избори. Не е изключено и да хвърлят оставка с цел бързи избори, докато БСП още не е в кондиция. Като цяло каквато и прогноза да се направи, може да се окаже грешна, затова е важно да почакаме търпеливо и да наблюдаваме внимателно процесите.
За мен обаче ключовият въпрос не е как ще излезем от политическата криза, а защо сме в нея. Струва ми се, че страната се люлее на вълните на бурното ни съвремие без цел и посока. Не успяхме, след влизането си в ЕС, да формулираме друга голяма национална политическа цел, на която да подчиним енергията си. Започнахме плавно да затъваме в еднообразие, политически скандали и безплодни джафкания по медиите. Време е за нова национална кауза, за голяма идея, която да запали хората и да им вдъхне надежда, че утрешният ден може да е по-добър от днешния. Имаме ли желание да опитаме да формулираме такава?
