/Поглед.инфо/ Ролята на Щатите на световната арена премина в състояние на фактическа хегемония
Идва краят на неолибералния свят, който разглеждаше всичко в черно-бели краски
Вандалстват безнаказано из американските улици и се опитват да пренапишат историята
От деня на своето създаване, Америка е мотор на голяма част от световните събития. Съгласно старото клише, когато САЩ кихне, Европа се разболява. Световната икономика се доминира от Америка, световната политика - също. Безспорно това има своите и плюсове, и минуси, но без значение от това дали човек харесва или не Вашингтон, този обективен факт - огромната роля на Америка за света - не може да се отрече от никому. След падането на Желязната завеса ролята на Щатите на световната арена премина в състояние на фактическа хегемония.
Съветският съюз, основният идеологически опонент, бе сразен, хора като Фукуяма обявиха тържествено „края на историята“, т. е. светът вече е еднополюсен и се управлява от Белия дом. Деветдесетте години на XX век и особено първите 15-ина години на XXI век минаха под знака на америкоцентричен свят. Водеха се войни, изнасяха се производства в държави от Третия свят, отпадаха националните възможности за контрол над международната търговия, създаваха се редица влиятелни наднационални организации, които изземаха национални правомощия и ги пренасяха в един безконтролен бюрократичен елит. В едно изречение - до съвсем скоро светът се управляваше от Белия дом, администрираше се от Брюксел и се пазеше от НАТО. Неолиберална утопия.
След идването на Доналд Тръмп на власт, тази неолиберална утопия започна да се демонтира устойчиво и безапелационно. Истината е, че май не бяха далеч от истината онези тънички истерични гласове, които твърдяха, че с Тръмп идва края на света. Да, наистина идва краят на техния свят. Краят на неолибералния свят, който разглеждаше всичко в черно-бели краски и считаше, че не може да има друг възглед за човешкото добруване, освен този на транснационалните елити. Тръмп олицетворява една тенденция в американското общество, която създава аргументирана реакция на цялото преяждане със световна власт. Може да се каже, че неолибералните елити се опитаха да изградят една своя „Последна империя“ (по Брандън Сандерсън). Наднационална, безконтролна, безотчетна, безименна империя на неолибералните догми, която с полурелигиозен плам отрича възможността и тя като всички империи в човешката история да се разпадне под собствената си тежест.
Последната империя на неолибералите обаче плавно и настъпателно вече е в процес на неконтролируем разпад. Именно затова се прибягва до истерични крайности и батални сцени - това е последния вик за запазване на разпадащата се неолиберална империя. Това е дълбочинното обяснение за случващите се в Америка ексцесии и екстремности, които светът наблюдава с тревога. Далеч не става дума за расов проблем, а за основополагащ политически такъв. Да, случаят с Джордж Флойд разпали американската общественост и то с право. Никой почтен човек не иска да вижда как някой е стъпил на врата на друг човек и го държи в безпомощно състояние до неговата смърт. Същевременно обаче трябва да си кажем и друго - никой почтен човек не иска да вижда как банди с мародери и дребни апаши тарашат магазини, обръщат коли и палят кофи за отпадъци. Екстремизмът на „Антифа“ и „Black Lives Matter“ е ужасяващ и би следвало да бъде отречен от всички телевизионни и медийни говорители.
Уви, реалността е съвсем различна. В желанието си елитите да възстановят своята разпадаща се Последна империя, те дават мегафон на екстремистите и престъпниците. Легитимират ги, окуражават ги, коленичат театрално пред тях и им се извиняват за цвета на кожата си. Лицемери, които използват гнева на объркани младежи за своите цели. А младежите с глупашки бяс се втурват да реализират идеите и целите на представителите на отиващата си Последна империя. Нормалните хора отдавна гледат с погнуса как се рушат статуи, как се палят сгради и как се мародерства най-безскрупулно в името на „борбата с расизма“. За никаква борба с никакъв расизъм не става дума. Иде реч за едно изливане на агресия от множество недочели и недоучили младежи, които се дерат с цяло гърло, че са срещу расизма, докато карат хора от друга раса да им коленичат, да им се извиняват за цвета на кожата си и да им целуват обувките. Това, ако не е расизъм, аз съм лекоатлет.
Истината е, че в безпардонността си, представителите на разграждащата се Последна империя на неолиберализма, допускат бруталната грешка да овластят едно агресивно невежество. Буйстващите младежи, които вандалстват безнаказано из американските улици, се опитват да пренапишат историята, да зачеркнат великани на световната политика като Томас Джеферсън или дори Джордж Вашингтон. Събарят се статуи на Колумб, водят се войни с призраците на Конфедерацията и въобще - разпалват се огньове на социално напрежение, които трябваше да са отдавна изгаснали. Истината е, че в Америка има специфичен социален проблем с и около расовата тема. Но още по-вярно е, че в момента той се вади пред скоби и се хиперболизира с баналната политическа цел да се дестабилизира Белия дом и Доналд Тръмп да загуби изборите. Само че, според мен, едва ли това ще е ефектът. Много по-вероятно е Тръмп да консолидира зад себе си огромното мълчаливо мнозинство (по Никсън), което отхвърля агресията, вандалщината и налудничавите призиви за разпускане на полицията. Мнозинството няма да приеме вандали да рушат миналото, настоящето и бъдещето на страната им и е много вероятно да накажат мародерите с бюлетина за Тръмп на предстоящите избори. Но какво ще стане е все още бъдещо несигурно събитие, ситуацията е динамична. Ще видим.
Фактите обаче са ясни. Неолибералните елити искат да се върнат на власт и за целта са готови да разкъсат самата тъкан на американското общество, с което да дестабилизират и целия свят. Всичко в името на целта да са пак на властовата трапеза. Извън моралната укоримост на тази политика тип „целта оправдава средствата“, се създава и друг проблем. Влиянието на екстремистите нараства и съвсем скоро ще бъде отвъд възможностите на кукловодите да ги навигират. Когато една агресия остане без отговор, тогава обществото инстинктивно разбира кой е силният в ситуацията. Ако можеш да безчинстваш и никой да не ти търси отговорност, значи ти си важен и силен. Ако опасността някой да те брандира като „расист“, защото не си съгласен с вандалите и екстремистите, е толкова социално дамгосваща, че може да ти разруши живота, тогава влиянието на тези, които определят кой е „расист“ и кой не е, става гигантска. Истината е, че „расизмът“ вече е субективна категория, която като пластелин се моделира от ръцете на екстремистите - расист е всеки, несъгласен с тях. Тъпо и плоско, но това е положението.
В момента екстремистите натрупаха такава власт над американското общество, че са в състояние да пренаписват историята и да разрушават фундамента на държавата си, а оттам и на света. Добре дошли в година нула на новите хунвейбини, които считат, че историята започва от тях. Година нула, в която всичко, което се е случило преди, следва да се счита за грешно и трябва да се изкорени, за да се нарисува един „смел нов свят“ на институционализирана агресия и екстремизъм. Овластяването на вандали е рецепта за провал на всяко общество. Неолибералите, в искането си да задържат своето, насъскват чудовище, което не могат да контролират. И това няма да остане без последствия. Шансът доминираните от неолибералите демократи да спечелят изборите продължава да остава малък, но расте вероятността в Америка да се отворят вътрешни разломи, които ще е почти невъзможно да се затворят. А това е много мрачна картина не само за Щатите, но и за света. Трябва ясно и на висок глас да се каже - живеем в 2020-а година, а не в година нула на новите хунвейбини. Последната империя ще рухне, но обществата трябва да се запазят от проказата на неконтролируемия екстремизъм. Всякакъв друг изход от ситуацията би бил с непредвидими последици за всички ни.
Протестиращи събарят статуя на Конфедерацията пред кметството в американския град Дърам, Северна Каролина.
