/Поглед.инфо/ Представеният проект не би могъл да рестартира и стар компютър, какво остава за цялата политическа система
И прекрасни намерения да имаш, когато оставиш изпълнението им в ръцете на некомпетентни хора, си гарантираш крах
Намаляването на депутатите може да е хубава дъвка за балончета, но няма как да доведе до положителен резултат
Една от най-сериозните грешки в голямата политика е да обещаеш на едро и да изпълниш на дребно. Мнозина са си изпатили от този маниер на правене на политика. През 1964 г. Линдън Джонсън обещава, че няма да засили американското присъствие във Виетнам. Нарушава обещанието си и въобще не се кандидатира за нов мандат. Джордж Буш-баща казва през 1988 г. - „Прочетете по устните ми: Без нови данъци!“. Малко след влизането си в Белия дом вдига данъците и остава с един мандат на Пенсилвания авеню №1600. Примери можем да намерим стотици и не е нужно да гледаме отвъд Океана.
Най-пресният такъв случай е у нас с т. нар. проект за нова Конституция, изготвен от екипа на управляващата партия ГЕРБ. Беше обещан на обществото проект, който ще „рестартира системата“. По същество излезе, че представеният проект не би могъл да рестартира и стар компютър, какво остава за цялата политическа система. Управленската планина се напъна и вместо мишка, роди нещо като блед опит за конституция. Истината е, че създаването на цяла конституция далеч не е лесна работа. Може да си добър юрист, да си написал няколко (сполучливи или не) закона, но това не те прави компетентен да създадеш конституция. Така, както правенето на хартиени самолетчета не ти дава компетенциите да построиш бомбардировач, така и писането на нормативни актове в това или онова ведомство не ти дава нужната подготовка, за да създадеш проект за конституция.
Като цяло, конституция не може, повтарям и дебело подчертавам, не може да се напише от един човек в някакъв задимен кабинет. Конституцията е еманация на държавността. Тя е събирателна точка за политическите разбирания на цял един народ. Конституцията е фундаментът, върху който се крепи държавността. Тя формира в най-едър щрих политическите правила на играта, определя къде се намира разделителната граница между редното и нередното, създава бариери пред безконтролната власт на държавата, дава гаранции за лична свобода, като защитава достойнството на индивида, но и брани колективната воля на народа. Тя защитава малцината от мнозината, но и гарантира правото на мнозинството да определя настоящето и бъдещето си.
Това не е просто закон, не е някаква наредба или правилник. Това е Конституция! Не е случайно, че създателите на действащата Конституция са предвидили във Великото Народно събрание да участват не обичайните 240, а 400 народни представители. Логиката е, че ти създаваш не просто закон, а върховния политически и юридически акт на една държава. Ти създаваш онова, което дава основата на държавността. Зад всяка дума, зад всяка буква, зад всяка запетая в Конституцията стоят стотици томове теория. Непознаването им води до не до невъзможност просто да създадеш конституционен текст, а до невъзможност въобще да разбереш що е то конституция.
Да пишеш конституция „на коляно“ е като да оперираш човешко сърце, след като си прочел учебник по биология за четвърти клас. Просто е несериозно. Нека погледнем на нещата от друг ъгъл. Смятате ли, че хората, които искат и предлагат нова конституция са способни да кажат какво представлява конституцията всъщност? Дали, ако някоя медия се разходи из коридорите на властта и попита наляво-надясно какво се разбира под понятието конституция, ще получи съдържателен брой членоразделни отговори? Смятате ли, че в момента на обществено-политическия терен има необходимата критична маса от хора, които имат поне базовото познание какво точно е конституцията, а какво остава да разполагат с необходимата компетентност да я променят? Дали знаят колко столетия са били нужни, за да се оформи разбирането за конституцията като колективното състояние на политическото единство и социален ред, по думите на Карл Шмит? Наясно ли са с ролята на западните мислители от антични до модерни времена за развитието на конституционализма? От Платон и Аристотел, през абат Сийес и Джеймс Мадисън, до Георг Йелинек или дори до Юрген Хабермас? Колко от упражняващите се върху Конституцията са чували имената на водещите фигури в конституционното право, а какво остава да са ги чели или пък да познават в дълбочина теориите им? Едва ли отговорите на тези въпроси биха били ласкави.
Представеният от управляващите проект за Конституция затова е и толкова отчайващо слаб. Просто е създаден ad hoc и с конкретна краткосрочна политическа цел - печелене на време. Не е създаден, за да отговори на отчетливи обществени настроения или за да предложи нова конституционна философия. Очевидно не е и създаден от компетентни хора, които знаят какво точно вършат. Просто е създаден хей така, да имаме нещо да обсъждаме. Това води до натрапчивото усещане за несръчност. Дори и да остави човек настрана правописните грешки, целият текст е изпълнен с толкова юридическа несръчност, че чак да те е срам да го коментираш. Объркан национален герб, което е повод за смях. Законодателна инициатива за съдебната власт, което ерозира разделението на властите. Приемаш нова Конституция с 90-ина гласа, с което оставяш съдбата на България в ръцете на има-няма два автобуса хора. Несериозно е, ще ме прощавате.
Като цяло, представеният на обществото конституционен текст в 90% преписва действащата Конституция, като добавените текстове са, както вече стана ясно, най-меко казано - смущаващи. Трябва да си кажем ясно - намаляването на депутатите може да е хубава дъвка за балончета, но просто няма да доведе до положителен резултат. Това е мечтата на олигархията - колкото по-малко хора решават, толкова е по-лесно да бъдат „навигирани“ техните решения. Широкото парламентарно представителство е ключово в държава с лоши демократични традиции, като нашата. Друг е въпросът, че партийната селекция е станала отрицателна, което вкарва в парламента фигуранти, вместо компетентни хора. Но, съгласете се, че проблемът тук не е количествен, а качествен - не бройката депутати, а некомпетентността на депутатите дразни. Дали са 120 или 240 е все едно, ако са фигуранти. Това е като да кажеш, че твоят отбор играе зле, затова нека намалим футболистите от 11 на 6. Извинете, но няма ли по-добро решение, което не изисква промяна на Конституцията? Просто, партиите да селектират компетентни хора за политическите си национални отбори. Не е особено трудно.
Иска ми се да си кажем като общество, че профанизацията в политиката е зловредно явление, което трябва да оставим настрана. Понякога дори и прекрасни намерения да имаш, когато оставиш изпълнението им в ръцете на некомпетентни хора, си гарантираш крах. Навлизането на политически еднодневки, които са важни, когато са на пост и изчезват, когато бъдат свалени от пост, е рецепта за национален провал. Появяват се хора, които днес искат Велико народно събрание, утре искат национална космическа програма, вдругиден протестират за по-сериозно проучване на морската акватория на Черно море. Политиката е сериозна работа и изисква сериозен подход. Лековатото отношение може да се проявява към лековати въпроси. Но няма място в обсъжданията за настоящето и бъдещето на цял един народ.
Нито един от пороците на днешна България не се корени в Конституцията. Тя не ни е виновна за провалите и неудачите. Промяната на основния закон няма да премахне нито корупцията, нито бедността, нито бюрократизирането на общество. Напротив, ако има нещо, което като ценностна котва е пазило България в бурните води на съвремието ни, това е била именно Конституцията. Несръчното човъркане в нея би имало катастрофални последици и не бива да бъде допускано.
Затова е важно да кажем ясно и на висок глас - долу ръцете от Конституцията!
