През последните дни различни хора ме питат защо не участвам в днешните протести, при положение, че познават моя радикален начин на мислене и изначално критичното ми отношение към всяка власт.

Да, аз наистина харесвам всякакви стачки, бунтове и революции. И, да, наистина съм силно критичен към властта. Към която и да е власт. И вие сигурно помните как критикувах партиите от управляващата тройна коалиция - БСП, ДПС и НДСВ, заради безобразната корупция, в която бяха затънали. Критикувах ГЕРБ, заради демонстрираното от тях тотално пренебрежение към демокрацията. Сигурно си спомняте също така, че преди един месец от това студио призовах всички да излезем на площада в знак на протест срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Направих това още преди да стане ясно, че управляващите ще отменят въпросното назначение. Когато Пеевски изглеждаше непоклатим. И не само призовавах, но и бях на площада.

Днес не съм.

Не съм, защото отказвам да повярвам в най-наглата лъжа, която съм чувал от много време насам. В лъжата, че това бил спонтанен протест за "смяна на системата" и за "морал в политиката". Истината е, че тези манифестации, по сполучливия израз на един приятел във фейсбук, са организирани от две ясно обособени групи. Костовистите, чиято партия беше позорно разбита на изборите и които искат да се доберат до властта по втория начин, и герберите, които ще направят всичко възможно да се върнат в управлението, за да прикрият безобразията си. Вижте тефтерчето на Филип Златанов, ако сте забравили за какви безобразия говоря.

Така че, скъпи приятели, това което виждате по софийските улици не е никаква битка на "народа срещу олигархията". Това е най-обикновено желание за реванш на недоволни от изборните резултати политици.

Усилията на тези политици са опаковани в красиви стереотипи от PR агенциите и медиите около "Глобална България". Целта на тази опаковка е да бъде прикрит фактът, че става дума не за "смяна на системата", а за смяната на един привилегирован олигархичен кръг около една банка, с друг олигархичен кръг около едни глобални и типинг-пойнтови NGO-та. Пиарските усилия са ефектни, макар и понякога да няма много мисъл в тях. Трябва, освен да измисляш ефектни номерца, да имаш и малко обща култура. Защото, ако я нямаш, ще направиш гаф като този да свържеш превземането на Бастилията и Великата франска революция с картината на Дьолакроа "Свободата води народа". А както вече беше подробно обяснено, Дьолакроа е изобразил съвсем друга революция.

Освен това не е зле протестърите да намалят малко патоса, с който говорят. Слушам някакви хора, които с налуден блясък в очите обясняват как за първи път се почувствали истински европейци, понеже ритнали няколоко кашона пред едно посолство. По тази логика най-истинските европейци в България са клошарите, които постоянно си имат работа с кашони.

Като казах посолства, не може да не ви е направило впечатление как един посланик се появи на организирания от десницата протест, след което беше направо олигавен от благодарните участници в събитието. Предлагам на протестърите, преди да изблеят поредната си сълзлива благодарност пред поредния западен чиновник, намесил се, в разрез с всякакъв протокол, във вътрешните ни работи, да си зададат няколко въпроса. И понеже те едва ли ще го направят, ще попитам аз.

Когато Испания беше разтресена от бунтовете на възмутените, трябваше ли българският посланик в Мадрид да се изтъпани на някое кръстовище и да каже колко харесва протестиращите?

Когато в Съединените щати възникна движението "Окупирай Уолстрий", трябваше ли посланикът ни да преспи една нощ в ню-йоркския парк Зукоти и да призове Барак Обама да си подаде оставката, защото "народът така искал"?

Когато във Франция имаше стохилядни демонстрации за и против узаконяването на гей-браковете, трябваше ли нашият посланик да се възправи на някой парижки площад и да обясни на французите кого да подкрепят и кого да освиркат?

Дори и да допуснем, че някой български посланик би извършил подобна дивотия, как, според вас, биха реагирали тамошните хора? Едва ли биха тичали да му целуват ръка, подобно на софийските протестъри.

Усилията на тези две групировки са услужливо опаковани в красиви стереотипи, осигурени от PR агенциите и медиите около "Глобална България". Криейтърите от тези структури налагат клишето, че се "сменяла системата". Ако под смяна на системата се разбира да бъде сменен любимецът на властта от КТБ с любимеца на една друга власт от "Глобална България", да, прави са.

- Като казахме за "Глобална България" - да не забравяме и президента, който се държи така, все едно е ръководител ТРЗ /Труд и работна заплата/ в някоя фирма на Иво Прокопиев.

- Като си говирм за медии - помните ли една телевизия на име Re:Tv? Беше създадена от същите тези "глобални" бизнесмени и мислители уж за да проповядва ценностите на гражданското общество, на просветената средна класа, на осъзналите се граждани. Позната ви е тази лексика, нали? Днес е много употребявана. Всъщност целта на Re:TV беше да докара на власт Бойко Борисов. След като изпълни задачата си, беше закрита. Днешните протести ще спрат в момента, когато същите лица изпълнят целта си, т.е. когато докарат на власт ББ или някое негово подобрено издание.

Лека нощ и, както казва Божан Петров, най-хубавото тепърва предстои...

Да, знам, има сред протестиращите и хора, които съвсем искрено и наивно си представят, че участват в някаква революция, в някакъв библийски Армагедон, който ще възстанови вечна справедливост по българските земи. Има, разбира се, нещо симпатично в този наивитет, само че наивността не е извинение. Ако в резултат на твоите действия на власт се върнат най-мракобесните партии, управлявали някога България, извинения от типа: "Ама аз съвсем други неща исках..." няма да важат.

Знаете ли, напоследък все по-често се сещам за Ваймарската република.Така се нарича германската държава след края на Първата световна война до идването на Хитлер на власт. Тази република има изключително много недостатъци. Министрите са корумпирани, избухва хиперинфлация, по улиците се бият нацисти и комунисти, хората обедняват. Краткотрайният рацвет от средата на 20-те години на миналия век бързо е пометен от световната криза от 1929 г. И тогава на повечето германци окончателно им писва от Ваймарската република. "Не ги искаме вече тези некадърни и корумпирани политици - казват недоволните германци - искаме чисти, неопетнени и кадърни лидери". И понеже искат чисти, неопетнени и кадърни лица, качват на власт крайната десница, тоест партията на Адолф Шикългрубер.

Сигурен съм, че много от германците не са искали да се случат ужасите, на които Хитлер подложи света. Имали са най-добри намерения.

Само че, както вече споменах, наивността не е извинение. Нито за хората в Германия, които направиха хитлеризма възможен, нито за хората в България днес.