/Поглед.инфо/ Кодексът от късното Средновековие, известен като Ръкописа на Войнич, се смята за "свещения граал" на криптографията. Досега никой не е успял да дешифрира текста, написан на непознат език, или да разбере значението на странни илюстрации. Ново изследване на учени от Австралия обаче предлага улики за поне някои от мистериите.

Като Кремъл

Ръкописът съдържа 240 страници тънък пергамент. Авторът и точното време на създаване са неизвестни. Радиовъглеродното датиране показа, че животните, от чиито кожи са направени листата, са умрели между 1404 и 1438 г. Първото споменаване на ръкописа в писмени източници датира от 1639 г. Известно е, че в различни периоди е принадлежал на алхимици и дори на императора на Свещената римска империя Рудолф II.

В началото на ХХ век артефактът е придобит от антикваря Вилфред Войнич, полски социалист, избягал от арест в Руската империя. Известно време след смъртта му ръкописът се озовава в библиотеката на Йейлския университет (САЩ), където се съхранява и до днес.

Съдейки по почерка, поне петима автори са участвали в съставянето на кодекса. Текстът е написан на непозната азбука и на неразбираем език - дори не може приблизително да се изчисли на какъв. Изкуственият интелект предполага, че е иврит. Някои изследователи смятат, че писанията нямат абсолютно никакъв смисъл – те са или фалшификат, или измама.

Сред рисунките има растения, небесни тела, аптекарски съдове, неразбираеми диаграми и голи жени. Замък с характерни зъби във формата на „лястовича опашка“ се откроява на общия фон - като Московския Кремъл. През XV век в този стил са създадени укрепления в Северна Италия и Южна Германия.

Кийгън Брюър от университета “Макуори” (Сидни, Австралия) и колегата му Мишел Луис предложиха нов прочит на изображенията. Авторите на работата забелязали, че жените на снимките държат в ръцете си предмети, които или са разположени до гениталиите, или са ориентирани към тях. „Това няма място в ръкопис, посветен единствено на билки или астрономия“, пише Брюър в колона на уебсайта  “Конвърсейшън”.

Забранени теми

Изследователите се обръщат към други писмени източници от късното Средновековие, посветени, както казват тогава, на „тайните на жените“ - гинекология и сексология. Техният фокус е върху наследството на баварския лекар Йоханес Хартлиб (1410–1468). Той вярва, че информацията, свързана с контрацепция, аборт или безплодие, трябва да бъде записана с „тайни букви“ - тоест с помощта на код или тайна азбука. Като благочестив християнин, Хартлиб се опасява, че информацията, след като стане достъпна, ще насърчи „разврат“ като извънбрачни връзки.

Такива възгледи са широко разпространени по онова време, както и цензурата на медицинските досиета за „женските тайни“. Брюър и Луис дешифрират няколко подобни текста, несвързани с Ръкописа на Войнич. Един от тях, състоящ се от 21 реда, говори за гинекологичната практика, включително ранно прекъсване на бременността.

Ако такава информация не е била криптирана, тогава цензорите от XV често са я премахвали напълно от текстовете - понякога скривайки отделни думи (например имената на гениталиите), а понякога разкъсвайки цели страници, отбелязват авторите на труда. Според тях ръкописът на Войнич е посветен и на репродуктивното здраве на жените: това обяснява защо е необходим толкова сложен код.

Мистерията на "катинара"

За съжаление текстът остава запечатана тайна. Ако обаче погледнете илюстрациите от този ъгъл, много неща си идват на мястото. Така според учените най-голямата и най-сложна рисунка от ръкописа на Войнич - „Розети“ - изобразява структурата на женската репродуктивна система.

Централната фигура вероятно символизира вагината. Или по-скоро нейната „външна дупка“, тъй като в късното средновековие се смята, че има и вътрешна. Освен това илюстрацията включва "седемте камери" на матката, което отговаря на тогавашните разбирания за анатомия.

Абу Бакр ал Рази, персийски лекар, повлиял на европейската медицина през късното Средновековие, пише, че във влагалището на девиците има пет малки вени. Нещо подобно е изобразено до горната лява “розетка“.

Крепостта с форма на лястовича опашка дава още една следа: немският термин “Шлос” означава както „замък“, “катинар”, така и „женски гениталии“ или „женски таз“.

Авторите признават, че не са успели да разкрият всички тайни на рисунките. Учените обаче се надяват, че техният подход не само ще им позволи да разтълкуват правилно илюстрациите, но и в крайна сметка ще намерят ключа към текста на най-мистериозната книга в света.

Превод: В. Сергеев