С нарастване успехите на ръководената от комунистите югославска съпротива, нараства и самочувствието на дейците на Югославската комунистическа партия, което се проявява в общуването им с ръководителите и на Съюзниците, и на съпротивителните движения в съседните страни. Те започват да еволюират от партизански ръководители в държавници, да се изживяват като фактори на реалната политика на Балканите и в Европа, чертаят свои планове за следвоенното устройство. В тази обстановка, през април 1944 г., чрез ръководителя на съветската мисия при Върховното командване на Югославската народно-освободителна армия ген. Корнеев, Тито се обръща за съвет към съветските ръководители. Писмото поставя началото на кореспонденцията между Тито, от една страна, и Сталин и Молотов – от друга страна.
10.01.2012 18:36