Будапеща е заплашена с финансови санкции и наказателни процедури, ако правителството не извърши завой в политиката. След година и половина във властта, премиерът Виктор Орбан се оказа в периферията на европейската политика. Проблем не само за унгарците, но и за западните правителства, които са твърде обезпокоени от реториката на унгарския премиер, както и от последните му инициативи в законодателството. Затова Европейската комисия обявява готовност да приложи всякакви мерки, за да се отърве от унгарския премиер, така както се отърва от Берлускони и Папандреу. Брюксел стартира операция "Да свалим Орбан!", съобщава в. “Непсабатшаг”.
Според наблюдателите обаче това няма да е толкова лесно. Миналата пролет бе приет нов основен закон, който влезе в сила от 1 януари 2012 г. "Великденската конституция", както я кръстиха медиите, трябва да символизира възраждането на нацията, на унгарския народ като цяло. С нея се въздигат религиозните и националните ценности, предвиждат се колективни права на унгарските малцинства в чужбина, гарантира им се правото на глас. Унгарската република вече се нарича просто Унгария. Съживява се старата имперска терминология. Върховният съд, например, вече се нарича "курия".
Познавачите на историята не биха се изненадали от този обрат. Унгарският народ вероятно е най-изстрадалият в цяла Европа. Победителите в Първата световна война отнемат 71.4% от територията на страната. Най-важните промишлени центрове са откъснати от своя естествен суровинен хинтерланд. Над 4 милиона етнически унгарци се оказват извън пределите на родината. За унгарците Трианонският диктат е същото, каквото е Ньойския диктат за българите. Единението на нацията е 90-годишната мъка на унгарския народ.
Главните виновници за унгарското национално страдание днес са в един и същи политически и икономически съюз с Унгария. Но еврото се тресе, а самата обединена Европа може да се окаже пред банкрут. Унгарската икономика също е в дълбока криза. Цените галопиращо скачат, форинтът потъва. Помощта която МВФ предлага не се отличава съществено от условията на Трианонския диктат и премиерът Орбан основателно се опасява, че може окончателно да загроби страната. В тази ситуация какво по-добро лекарство може да се предложи на изстрадалия унгарец освен възраждане на националния идеал?
Безпокойството на Брюксел произтича главно от съдържанието на новата конституция и законите, приети на галоп. Те разбиват баланса на властите; целят да бетонират властта на ФИДЕС в следващия парламент; слагат намордник на централната банка, на независимата съдебна власт, на медиите; орязват правомощията на Конституционния съд; позволяват на президента (който е от ФИДЕС) да разпуска парламента, ако бюджетът за текущата година не бъде приет навреме; и т.н. Въз основа на медиен закон, приет въпреки ЕС критики, е отнет лицензът на независима частна радиостанция с половин милионна аудитория. Стотици критично настроени журналисти от държавните медии са уволнени. Извършва се и чистка на магистрати под предлог, че са за пенсиониране... “Новата конституция е един анахронизъм. Трябва да осъзнаем, че диктатурата на мнозинството е реална опасност за обществото”, алармира “Непсабадшаг”.
На 2 януари ФИДЕС събра свои привърженици в операта, намираща се на представителния бул. Андраши в унгарската столица, за да отпразнува новите си фундаментални закони, въпреки критиките на Брюксел. Левицата избра същия бул. Андраши, за да протестира срещу авторитарното законодателство, тревожното икономическото състояние и заплахата от държавен фалит. Операторите на сервилните телевизии бяха инструктирани да показват “рехави пролуки” в множеството, за да предоставят на властта “аргументи”, че протестът не е масов. Според електронното издание “Политически решения” едва ли е от значение дали участниците са били 30,000, както твърдяха официозите или 100,000, според организаторите. По-важното е, че те видимо демонстрираха висок дух и решимост да се противопоставят. Освен, че не бяха малобройни, не се оказаха и закостеняли неудачници, градски интелектуалци и пенсионери-социалисти, както обявиха про-правителствените източници. Като се отчита студеното време и не особено удобния вечерен час на митинга – когато хората обикновено бързат да се приберат в топлите си домове – наличието на толкова голямо множество наистина е впечатляващо.
Председателят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев долетя в Будапеща специално за митинга. Той приветства протеста, поздрави усилията на социалистите за единение на опозиционните сили, изтъкна приноса на председателя на УСП Атила Мещерхази “за изграждане на национална демократична коалиция, опираща се на най-мощната сила на всяко общество – народът". Партията на европейските социалисти подкрепя тази коалиция, увери Сергей Станишев и обеща да положи всички усилия в ЕС да осъзнаят, че унгарското правителство на Виктор Орбан е извън контрол и трябва да бъде осъдено от международната общност. “Атила работи за изграждане на вътрешна коалиция за демокрация, ние се ангажираме да осигурим международна подкрепа на тази коалиция”.
Демонстрацията поставя началото на ново качество на левия активизъм. Налице са първите признаци на единение срещу авторитаризма. Протестът бе характеризиран от наблюдателите като “ол инклузив”, включващ участието на всички граждански и политически организации от левия спектър. Загърбени бяха и различията между самите политици. Знаменателен е фактът, че наред със социалистите в митинга се включи Демократическата коалиция (ДК) – нова партия, откъснала се от УСП през октомври м. г. заедно с бившия председател на социалистите и премиер Ференц Дюрчани, както и Зелената партия. Зелените напоследък промениха чувствително тона си спрямо социалистите. Те са нова политическа партия, образувана през 2009 г. под името “Политиката може да бъде различна” (LMP) с програма за устойчиво развитие и борба с корупцията. Създателите й са били преди това активисти на НПО за социална инициатива. На изборите през 2010 г. зелените спечелиха 15 места в парламента.
В същност, още от края на декември започнаха уличните демонстрации на активисти от най-различни леви организации. Отключващ момент бяха многобройните коледни “изненади” на ФИДЕС. В стремежа си ускорено да приема колкото се може повече закони, мнозинството промени парламентарните правила и отказа да допусне дори и формален дебат. Закони вече се гласуват само два дни след предлагането им. За обсъждането им се отпускат само 15 минути! Според ФИДЕС одобрението на парламента не е нищо друго освен една ненужна формална процедура, която забавя неотложните решения. Предлагането на законопроекти без титул, дори без текст дооформя тъжната картина на законодателството под контрола на ФИДЕС.
В тази обстановка може ли Западът да принуди Орбан за подаде оставка? Както бяха остранени Берлускони и Папандреу? И заменени с дясно ориентирани технократи от света на финансите, чиято политика се смята за по-предсказуема и разумна?
С Унгария нещата са по-различни. Страната не е в еврозоната и разтревожени са най-вече австрийските банки, които контролират близо една четвърт от стопанския живот на страната. Заплахите на Европейската комисия от края на миналата седмица по повод неортодоксалната икономическа политика на правителството на Орбан и упоритите му опити да се задържи на власт може да се тълкува като загриженост в Брюксел. Но лидерите на водещите страни в ЕС не са сигурни по какъв начин ще се справят със стария си приятел. Да се предизвика отвън уволнение на министър-председател, избран с мнозинство от две трети не е лесна работа. Демократичният мандат е важен принцип в страните-членки. Политиците дължат властта си по силата на мандата. Технократи са включвани в правителствата само временно и в моменти на тежка необходимост. Дори на Запад битува недоверие към технократите, защото не са израствали по стъпалата на политическа кариера и не са получили мандата си от народа.
В случая с Унгария ЕС трябва особено да внимава. Твърде големият натиск може да обърне нещата и да доведе до обратен ефект: вятърът да надуе платната на крайнодясната, с неприкрити неонацистки забежки, партия "Йоббик". Според в. “Непсабадшаг” в момента се обсъждат два възможни сценария. Първият може да се тълкува като предупреждение: Брюксел дава още един шанс на Виктор Орбан да покаже гъвкавост. Да коригира подхода си към законодателството и най-вече да покаже, че е готов да преосмисли икономическите си идеи в преговорите с МВФ. Ако исканата политическа промяна се окаже неприемлива или дори невъзможна за унгарското правителство, вероятен е втори сценарий: чрез посредничеството на Европейската народна партия, на която ФИДЕС е член, да се намери друго лице от същата партия, което да замени Орбан. Сондажите вече са започнали.
