/Поглед.инфо/ Ще си върне ли България признанието на държава с висок технологичен потенциал?
У нас относително слабо е развито прилагането на патенти, полезни модели, търговски марки, лицензии за бизнеса, които са дело на български изобретатели. Тази дейност би трябвало да се генерира от и да носи приходи на научните институти към БАН, Селскостопанската академия, университетите, но на практика не е налице. Допреди 30 години съществуваха инжинерингови и развойни бази за развитие в стопанските ни обединения, чиято основна задача бе внедряване на нови технологии, дело на български учени. Повечето бяха закрити, а в оцелелите – интелектуалният потенциал и дейност силно са редуцирани. Малко са и големите чуждестранни инвеститори, разкрили развойни бази у нас.
Този негативен процес е възможно, поне частично, да бъде преодолян. Съветът по иновации (СИ) при Българската търговско-промишлена палата (БТПП) от години се е заел с трудната задача. А е трудна, защото у нас няма голям пазар на този вид продажби. За сравнение, приходите на Харвардския университет от продажба на патенти и лицензи са над 17 млрд. долара. Но БТПП е най-утвърдената, с дългогодишна история (125 години) и най-многобройна (с членове над 53 000 фирми и 104 браншови организации) работодателска институция, представляваща България в авторитетни международни общности, като Международната организация на работодателите, Международната търговска камара в Париж, Европалати и др.
Като част структурата на БТПП, СИ е основан през 2011 г. и се ръководи от съпредседателите акад. Никола Съботинов и финансиста доц. Йосиф Аврамов. Една от основните цели на Съвета е България да премине от групата на т.нар. плахи иноватори към т.нар. умерени иноватори и в кратък срок да удвои средствата, разходвани за наука и иновации. Според разчетите на ЕК страните-членки следва да отделят от своя БВП 3% за иновации и наука, вместо разходваните сега 1,5-2%; докато у нас този дял е едва 0,6%. Да не говорим за Израел, който отделя 6% от своя БВП и е водещата страна в света в сферата на иновациите. Считаме, че е напълно реалистично и у нас от бюджетната 2021 г. да се отделят 1,2% за наука и нови технологии, като се използват възможностите на европейските програми „Хоризонт Европа“, планът „ИНВЕСТ.ЕУ“ и новия Зелен пакт, за който се предвижда страните от ЕС до 2027 г. да разходват общо 1 трилион евро. Особено благоприятно е обстоятелството, че за ресора „иновации, наука, образование, култура и младеж“ България има свой еврокомисар – Мария Габриел, която е амбицирана да подпомогне бизнеса и науката, за да се преодолее изоставането ни в тези сфери. Вече е осигурен финансов ресурс за закупуване и инсталирането му в София на един от най-мощните суперкомпютри. Но е необходимо да се изградят поне още няколко тех-парка в университетските центрове Пловдив, Варна, Габрово, Бургас, както и мрежа от бизнес инкубатори, акселератори и преакселератори за старт-ъпи.
Оригинален вариант за осъществяване на е-пазар за иновации, който не е реализиран досега в България и в Централна и Източна Европа, е Иновационната борса, даваща възможност на изобретатели, патентодържатели, научно-изследователски организации да представят идеи, разработки, прототипи и продукти; на физически и юридически лица – да представят притежаваното от тях ноухау (know how); на заинтересувани физически и юридически лица – да осъществяват контакти за предоставяне услуги за технологичен трансфер; на физически и юридически лица – да получават услуги, способстващи за решение на определени проблеми, свързани с дейността им; финансиране на иновационни продукти от типа на т.нар. ангелско финансиране; финансиране чрез публиката, т.нар. краудфъндинг (crowd funding); осъществяване на контакти между потенциални партньори за разработване и реализация на иновации. Информация за борсата е в www.inovacii.eu и в сайта на СИ www.evroproekti.org.
Сред основните ползи за бизнеса са консултиране на иновативни проекти, новосъздадени старт-ъпи, съдействие за финансиране пред банки и фондове за дялово инвестиране, в т.ч. одобрени по инициативата JEREMIE или предложени за лицензиране от Фонда на фондовете при Министерство на финансите. Авторитетна комисия към СИ при БТПП, включваща представители на науката, бизнеса, Българската банка за развитие (ББР) и Министерство на икономиката оценява вече шеста година чрез конкурси най-добрите проекти в категориите: за най-успешна иновативна фирма; и за най-добър иновативен проект; а от настоящата година – и за най-перспективен старт-ъп.
Други конкретни ползи и реални ефекти от Иновационната борса за членове на СИ, на БТПП, а и за други представители на бизнеса, са установяване на директни контакти между български и чуждестранни фирми, университети и технически колежи, работещи в областта на технологиите и иновациите; популяризиране на съвременни върхови български научно-технически достижения в чужбина; създаване на качествено нови възможности за клъстъризиране между български и чуждестранни проиновативни фирми и научни звена – от една страна, и държавните органи – от друга; изпълнение на съвместни национални и международни проекти в областта на науката, иновациите, инжинеринговата и развойната дейности, както и развитие на технологиите и на другите препоръки към българското предприемачество, заложени в стратегията на ЕС Индустрия 4.0.
Макар и трудно, Иновационната борса частично постигна една от основните си цели: създаване подходяща иновационна среда за предлагане, търсене, намиране, проучване и последващи дейности за внедряване (производство и реализация) на нови иновативни продукти, технологии и услуги. Трудностите произтичат най-вече от липсата на ясна законова рамка за инвестиране в развитието на нови идеи и продукти, тъй като у инвеститорите остава известно съмнение, дали тяхното финансово участие ще се вложи по предназначение или ще бъде отклонено за други цели. У нас няма приет Закон за иновациите, няма и независим орган, пряко отговорен за развитието на иновациите и технологиите. Засега това е задължение на Министерството на икономиката (МИ) и Министерството на образованието и науката (МОН). МОН от пет години е и управляващ орган на новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, но не е ясно кой „обгрижва“ и подпомага новосъздадените Центрове за върхови технологии и Центрове за компетентност? Държави като САЩ, Великобритания, Израел, Германия, Швейцария, Република Корея, Тайван, Сингапур, Нова Зеландия, големите държави-членки от Г-7, скандинавските страни и особено Норвегия (Норвежката агенция за иновации е с права и с бюджет на суперминистерство) са постигнали най-големи успехи в развитието на иновациите. Защо не се поучим от техния опит?
Идеята за създаване на Държавна агенция за наука и иновации в последните години нееднократно е обсъждана, но все още не е създадена. Ето защо считаме за препоръчително учредяването на независим регулаторен орган (по подобие на норвежкия), който да осъществява и мониторинг на електронните платформи за търговия с иновативни идеи и продукти. По този начин ще се повиши доверието на инвеститорите към дейности, които са високорискови и трудно кредитируеми от банки или други финансови институции. Може да се обмислят и известни данъчни облекчения за инвеститорите, като средствата предоставени за развитие на иновативни идеи и продукти се признават за необходимо присъщ разход преди данъчното преобразуване на финансовия резултат (по Закона за корпоративно подоходното облагане). Подобна разпоредба следва да се предвиди и в Закона за облагане на доходите на физическите лица и тя да е валидна при предоставяне дори и на малки по размер суми от инвеститори.
Това е пътят да се стимулира развитието на науката и иновациите, вкл. чрез данъчни преференции, каквито са налице в редица развити страни в света. А България поне частично да си възвърне признанието на държава с висок научен, технологичен и иновативен потенциал.
