/Поглед.инфо/ На 13 юли се навършиха 28 години от влизането в сила на демократичната Конституция на Република България (КРБ). За първи път български основен закон безапелационно обяви вярност към универсалните общочовешки ценности. Издигна правата и достойнството на личността във върховен принцип. Прокламира решимостта за създаване на демократична, правова и социална държава. Прогласи като неотнимаемо основополагащо начало върховенството на народа в осъществяването на държавната власт. “Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията”, гласи императивът на чл. 1, ал. 2. По такъв начин, за първи път в българската история народът е въздигнат като  Върховен суверен, дава му се възможност сам да определя обществената си подредба, сам да направлява съдбините си.

За съжаление, 28 летá след приемането й, КРБ си остана само едно пожелание. Свидетели сме как демократичните й принципи биват загърбвани, поругавани, на практикапотъпквани. Как върховният закон постепенно е превърнат в посмешище от трите власти. Не са редки случаите министри, главни секретари и други високопоставени лица публично да заявяват: „Абе, оставете я тая конституция...“[1] Да ни напомня жестът на Алековия герой: „Костентуция? На-а-а, костентуция!“ Ако американски сенатор или държавен секретар само загатне подобна скверна мисъл, на часа и завинаги ще бъде изритан от всички държавни служби. Не и у нас. 

Властта – независимо коя от последните две десетилетия, дори не крие своето незачитане към разписания в КРБ правов ред, към фундаменталните принципи на правовата държава. Прогласените за неотменими права в глава Втора (съгласно чл.57); разпоредбата, гарантираща „предотвратяване злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитата на потребителя“ (чл.19, ал.2); и редица други императивни разпоредби,официално не са анулирани, но доколкото изпълнителната и някои представители на съдебната власт отказват да ги прилагат, на практика се оказват безвластна фасада, зад която се вихри произволът над гражданите и обществото.

Официално сме парламентарна република

Законодателната власт трябва да се осъществява от Народното събрание (НС), а изпълнителната – да изпълнява волята на народа съобразно повелите на КРБ! Затова се нарича изпълнителна! Компетентността по издаването на закони НС не може да прехвърля на изпълнителната власт. Не и у нас!

Защото не Народното събрание, а правителството – чрез партийното си мнозинство в парламента, – „нормотвори“, стоварва лавини от взаимно противоречащи си закони и подзаконови актове, някои от които дори са абсурдни, защото противоречат и на здравия разум. Такива актове обезсмислят непосредственото действие на КРБ. В парламента се гласуват главно поправки, изменения, допълнения и т.н. на закони, често приети от същото НС. След като са били негодни, та е трябвало веднага да бъдат ремонтирани, не означава ли, че тези “закони” от самото начало са били брак? И въпреки това са били гласувани? В коя правова държава плащат за производството на брак? Народните ни, божем, представители, действали ли са в интерес на народа? Както повеляват чл.чл. 67 (2) и 76 (2) на КРБ и както са декларирали в клетвата си? Или и те се оказват брак, събран от кол и въже послушен изпълнител на волята на олигархичното задкулисие – действителният властелин на държавата?

Народът е превърнат в послушна маса, в „материал“, който властниците манипулират чрез послушните медии, правилните НПО-та – известни на Запад като GONGO, тоест фалшиви неправителствени организации (Government Organized NonGovernment Organizations), фалшиви новини и други форми на принудително въздействие. За съзидателното минало дълго отказваха да говорят или го изопачаваха като „отживелица; докато днес – в светлината на драстичния срив на нацията, миналото вече е обект на зловонни фалшификации.

Най-ефективната форма на контрол над „материала“ се провежда чрез мултиплицирането наработни места и ведомства. За последните 20 години то придоби алармиращи пропорции: на държавна софра са 769 100 души;[2] 433 000 от които контролират 405 000 работещи фирми![3] На тази армия от чиновници разчита олигархията по време на избори, за да съхрани властта на избраната от нея Партия.

В йерархията на олигарсите, босовете им са недосегаеми. Кради колкото можеш, разпределяй правилно и никой няма да ти търси отговорност! Именно властващата държава на безнаказаните чиновници и олигарси се е превърнала в държава в държавата (както ЧЕЗ, според признанията на чешкия премиер Андрей Бабиш, се е превърнала в държава в държавата).[4]

Видно е, че у нас са налице две държави: официалната, за пред света – тази на демократичната КРБ, която формално не е анулирана, но притежава мними функции; и другата – на противоконституционното „законотворчество“, на произвола, която реално властва.

Резултатът: за последните две десетилетия над 1,9 милиона наши сънародници са намерилисмъртта си – демографска загуба от над 21%,[5] следствие от наложения на страната нигеноциден модел, който в най-висока степен убива нацията.

Аналогията с нацистка Германия е поразителна.

Академичните изследователи отбелязват, че след възкачването на Хитлер на власт, в Германия започват да съществуват две паралелни държави: „нормативна“ – на демократичната Ваймарска конституция и „прерогативна“ – на нацистките закони и подзаконови актове. Още през 1933 г. нормативната власт е само с мними функции.[6]

„Отношенията между двата източника на власт, между държавата и нацистката партия, са отношения между привидна и действителна власт, при които правителството е безвластна фасада, закриляща и предпазваща действителната власт на нацистката партия“, сочи безспорният авторитет по проблема Хана Аренд.[7]

Нацистите не крият своето незачитане към съществуващия законов ред. Но не анулират Ваймарската конституция, допълва Ернст Френкел. Използват я „за параван, за пред света“ и главно – с оглед запазване на частната собственост на корпорациите. Така, чрез нормативната държава упражняват пълен контрол над цялата икономика; докато чрез прерогативната – на нацистките закони, те осъществяват цялата върховна власт по всички политически въпроси.[8]

„Нацистите стоварват цяла лавина от нацистки декрети, но така и не анулират официално Ваймарската конституция. Почти не посягат на гражданските служби...“ [9]Но, както уточнява Конрад Хайден, „за държавните постове, на които не могат да поставят свои хора, нацистите създават свои служби, като по такъв начин изграждат държава в държавата.“ [10] Мултиплицират се длъжности и инстанции. Това роене нацистите извършват на принципа: колкото повече са инстанциите, толкова повече са възможностите за създаване на работни места за „наши“ хора. Естествено, назначаването е според волята на „Вожда“, не изхожда от административния капацитет на лицето, нито от съображения за икономическа ефективност или промишлена резултативност.

Нацистите правят всичко възможно, за да се отърват от наследството на по-ранни етапи на развитие. Всичко трябва да започва от Третия Райх, от „Моята борба“; за миналото – или отказват да говорят, или се изопачава като „отживелица“.[11] Според нацистките правилаФюрерът и стоящите в йерархията под него райхслайтери, гаулайтери, щурмбанфюрери и пр. фюрерчета, са недосегаеми,  освободени са от отговорност пред обществото.

Социалисти, комунисти, считаха, че масите са техен монопол. Държаха залите пълни, бяха господари на улицата. И ето, дохожда един човек и веднага се ражда голямо народно движение. Дело на случая ли е или грешка в съжденията на масите...? Аз разбърквам народа и не му говоря, преди да е превърнат в маса... Масата е като животно, което се подчинява на своите инстинкти. Логиката и разсъждението нямат значение. Масата има твърде опростен мисловен и чувствен апарат. Всичко, което не може да разбере, я плаши... Мога да ръководя масите само когато са фанатизирани. Аз фанатизирах масите, за да направя от тях инструмент на моята политика“, изповядва Хитлер пред Херман Раушнинг – гаулайтер на Данциг. [12]

Резултатът: най-унищожителната Втора световна война, с над 60 милиона жертви; 15 милиона от които – в нацистките лагери на смъртта. Освен в газовите камери, евреи, цигани, негри, поляци, руснаци; хомосексуалисти, инвалиди и пр. untermenschen, се умъртвяват чрез побои, недохранване, глад, различни заболявания, „медицински“ експерименти...

Е, драги читателю, можеш ли да посочиш разликата? Разлика, разбира се, има. Докато нацистите убиват почти мигновено в газовите камери, властта у нас убива бавно и мъчително в продължение на десетилетия чрез произволно налагани и непосилни за 90 на сто от населението комунални такси за парно, ток, вода и газ; чрез отказ от конституционно гарантираното безплатно медицинско обслужване; от конституционно гарантирания контрол върху цените на лекарствените средства; от конституционно гарантираните и съпоставими с евросъюзните, заплати, пенсии и социални помощи.

Докато нацистите обявяват за законна само собствената си партия – НСДАП и чрез нея налагат властта на противоконституционните си нацистки закони и подзаконови актове; у нас, според някои данни, са регистрирани над 300 партии; но фактически, те притежават само мними функции, представляват фасадата на т.нар. парламентарна демокрация, зад която властва една единствена партия – партията на олигархичното задкулисие, налагаща на формално съществуващия парламент своите противоконституционни закони и подзаконови актове.

Докато нацистите се опитват да възродят „арийското“ мнозинство на собствения им германски народ, потъпкан и унизен от победителите в Първата световна война, а подлагат на безмилостно унищожение другомислещите, инвалидите и прочие untermenschen; у нас властта подлага на унищожение мнозинството на народа ни, провежда „добре планирана смъртност”,[13] поставя България сред държавите с най-мащабно лишаване от правото на живот на собственото си население.

Както се вижда, разликата е в наименованието, не и в съдържанието, в крайния резултат:наложеният на страната ни неолиберален модел, който, по същество, е възроденият в днешните условия нацистки, по-точно неонацистки модел, в най-висока степен убива хора.[14]

Бележки:

[1] Министър Румен Овчаров, 2006г., пред „Би-Ти-Ви“;

[2]https://forum.investor.bg/forum/%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8/11557-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D1%80%D0%B0-769-100-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8

[3] https://bultimes.bg/bsk-v-bulgariya-ima-armiya-ot-433-000-durjavni-slujiteli-koito-kontrolirat-405-000-raboteshti-firmi/

[4] http://epicenter.bg/article/Premierat-na-Chehiya-e--v-shok--ot-sabitiyata-sled-prodazhbata-na-ChEZ---Balgariya-/148229/2/48

[5] Срвн. данните в CIA Factbook, Bulgaria – от близо 9 милиона население в края на 1989 г., към юли 2018 г. оценката на ЦРУ е за 7,057,504 души, вкл. над 2-та и повече милиона прокудени за насъщния в страните на Евросъюза, САЩ, Канада и др., доколкото имената им фигурират в ЕСГРАОН и избирателните списъци;https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html

[6] Fraenkel, Ernst, 1941, The Dual State, NY and London;

[7] Аренд, Хана, 1996, Тоталитаризмът, С., изд.“Панорама“, с.132.

[8] Fraenkel, op.cit.

[9] Аренд, цит.съч., с. 129-130;

[10] Heiden, Konrad, 1944, Der Fuhrer. Hitler’s Rise to Power, Boston, p. 616;

[11] Аренд, цит. съч., с.44-45.

[12] Желев, Желю, 1982, Фашизмът, С. изд. „Народна младеж“, с. 182-184; също: https://www.rulit.me/books/fashizmt-dokumentalno-izsledvane-na-germanskiya-italianskiya-i-ispanskiya-fashizm-read-174968-88.html

[13] България е сред страните с най-ниска продължителност на живота в ЕС, в. „Дневник” 04.05.2014, <http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/05/04/2292037_bulgariia_e_sred_stranite_s_nainiska_produljitelnost> [04.05.2014];

[14] http://pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/kak-kapitalizmat-kato-sistema-ubi-sled-1989-g-stotitsi-hilyadi-balgari.95269

Труд


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели