/Поглед.инфо/ Мнозинството от европейските граждани имат положително отношение към Евросъюза, но… като общност на национални държави. В същото време дейността на брюкселската бюрокрация се оценява негативно: раздутата организационна система и неясните отговорности се отразяват отрицателно върху функционирането на Европейския съюз. Повечето европейци (с изключение на датчаните) считат, че ако лидерите в Брюксел не действат адекватно по време на криза, те трябва да носят политическа отговорност и да подават оставка.  

Това са главните изводи от последната социологическа анкета на унгарската фондация Századvég, за която писа поглед.инфо. От 2016 г. фондацията провежда проучвания на обществените настроения във всичките 28 държави-членки (а също в Норвегия и Швейцария, като присъединени към Европейската асоциация за свободна търговия) в рамките на проекта „Европа“. Целта е да се анализират мненията на гражданите по основните въпроси, засягащи най-осезателно битието, благосъстоянието и бъдещето на Съюза, именно: представите им за дейността на ЕС; степента на усещането им за просперитет; най-новите предизвикателства, засягащи Европа; миграционната криза и нарастващият тероризъм; климатичните промени; антисемитизма; оценката им за суверенитета на държавите-членки; за европейската и националната им идентичност; за неправителствените организации, участващи в политически лобизъм; и други; а в изследването за 2020г. е включен и проблемът с коронавирусната инфекция и свързаните с нея икономически затруднения.  В проекта са обхванати около 30 000 случайно подбрани възрастни хора по метода CATI – събиране на количествена информация чрез телефонно допитване под формата на интервюта по предварително изготвен въпросник.

Анкетата от 2020 г. показва, че относително мнозинство европейски граждани (49%) имат положително отношение към ЕС, но... като общност на национални държави; докато 31% са на друго мнение. В същото време над две трети от европейците (69%) имат доверие в ЕС, докато 27% изразяват недоверие. Интересното е, че в най-изявените критици на брюкселската бюрокрация – страните от Вишеградската четворка (V4), 58% изразяват положително мнение, а 76% имат доверие в ЕС; т.е. гражданите в региона преобладаващо са проевропейски настроени (по-слабо в Чешката република). Степента на доверие се вижда и от отговорите на респондентите как биха гласували в случай на референдум за членство в ЕС: над две трети (67%) биха искали да останат и само 24% са за напускане. В страните на V4 този процент е по-висок: 75% от гражданите (81% от унгарците) подкрепят страните им да останат членове на ЕС.

Брюкселската бюрокрация трябва да бъде намалена

За разлика от положителните мнения за Евросъюза като форма на сътрудничество, дейността на бюрокрацията в Брюксел се оценява неудовлетворително. Проучването установява, че 74% от европейските респонденти (77% от гражданите на V4) считат, че административните бариери, броят на бюрократите и парите, разходвани за тях, трябва чувствително да бъдат намалени. Освен това, те считат организацията на ЕС за недостатъчно ефективна, както и че следва да се търси политическа отговорност и оставка на лидерите в Брюксел, когато не действат навременно или бездействат по време на криза. Интересното е, че повечето от анкетираните във всяка държава-членка подкрепят намаляване бюрокрацията в ЕС.

Мнозинството подкрепя и по-строга отчетност спрямо елита в Брюксел: 71% от респондентите-европейци (74% от V4 и 81% от унгарците). Освен това, искането за по-голяма прозрачност и опростяване на дейностите на ЕК се подкрепят от 82% (също 82% в страните на V4 и 81% от унгарците).

Европейците искат Съюз, изграден от силни национални държави

Публичните дебати относно разделението на компетенциите между органите в Брюксел и държавите-членки, както и относно степента на суверенитет на държавите-членки, са постоянен дебат в европейската политика. Изследването показва, че относително мнозинство от европейските граждани (49%) искат държавите-членки да имат по-голяма власт над Брюксел и само 34% считат, че ЕС трябва да има по-голяма власт над държавите-членки. Стремежът към отстояване на националния суверенитет е по-силно изразен в Централна Европа: 71% от чехите, 69% от словаците и 54% от унгарците искат по-силна национално-държавна рамка срещу разширяване правомощията на Брюксел.

В този контекст проучването установява, че повече от три четвърти (77%) считат, че принадлежат предимно на собствената си държава, отколкото да са европейци; тоест, придържането на европейските граждани към националната им идентичност стои по-високо от разбирането за европейската им идентичност. Интересно е да се отбележи, че в нито една държава-членка няма мнозинство от респонденти, които се смятат повече за европейци, отколкото за принадлежащи към собствената им нация. Не е изненада, следователно, че европейците (и по-специално унгарците), вярват в европейско сътрудничество, основано на силни национални държави, зачитащи националните идентичности, а не в прекомерната концентрация на властта на Брюксел.

Против двойните стандарти на Брюксел

Убеждението, че Брюксел прилага двойни стандарти към собствените им национални държави споделят 58% от европейските респонденти (60% от унгарците); само 24% считат, че Брюксел се отнася по еднакъв начин към всички страни. Мнозинството от анкетираните в 22 от 28-те държави (анкетата включва и респонденти във Великобритания) считат, че двойните стандарти на Брюксел реално съществуват.

В този контекст е и убедеността на повечето граждани на ЕС (53% от респондентите-европейци и 49% от страните на V4), че интересите им не са правилно представени в Брюксел; срещу 35% от европейците, респективно 38% от V4, които считат, че техните интереси са представени в Брюксел.

Срещу финансирани отвън НПО-та

Нарастващото присъствие на различни неправителствени организации, финансирани от чужбина с намерение да влияят на политическите процеси в ЕС, е повод за задълбочаващи се противоречия в европейския политически дискурс; както и за потенциално изострящ се взривоопасен конфликт между ЕК и държавите-членки. Обстоятелството, че такива организации нямат утвърдена социална вграденост в дадените общества, се отразява в анкетите с факта, че 56% от европейските респонденти се противопоставят на възможността лица със значителни бизнес интереси и политическо влияние да имат думата във вътрешните работи на страните от ЕС чрез неправителствени и други лобистки организации; и само 26% подкрепят подобни интервенции. Най-висок е процентът на унгарците (80%), които отхвърлят опитите на такива НПО да упражняват политически натиск; и едва 9% заемат различна позиция.

Недоволството от диктата на Брюксел, както сочат анкетите на фондация Századvég – осъзнато или неосъзнато изразено от повечето европейци, всъщност маркира разделителната линия между две коренно различни политики: неолибералната на брюкселския истеблишмънт, отстояваща гарантиране „ценностите“, разписани в чл. 2 от Договора за ЕС (ДЕС), според който: „Съюзът се основава на ценностите на зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинствата“; и нелибералната (каквото и да означава това), проповядвана и провеждана от управляващите в Унгария, Полша и подкрепяна от политически партии и групи с нарастващо влияние във все повечето страни на ЕС, които тълкуват разпоредбата на чл. 2 от ДЕС като зачитане на традиционните християнски ценности. Досега всички опити на либералите в ЕК да се противопоставят на – както ги наричат „авторитарни лидери“, само „допринасят за укрепване на националистическите идеи на континента и скоро те могат да проникнат в самото сърце на страните-основателки на ЕС“, предупреди преди седмица френският ежедневник Le Monde.

Впрочем, и резултатите от последните проучвания на унгарската фондация несъмнено показват действителните настроения в умовете и сърцата на мнозинството европейци. Техните предпочитания са в полза на националния, не на „интернационалния“ подход, налаган от Брюксел. Или, както твърдят някои автори, изправени сме пред офанзива на консервативна революция.

Труд