От дистанцията на времето все по-често се налага убеждението, че Унгарската революция от 1956 г. бе пръв опит за трансформиране на една тоталитарна система в социално общество с човешко лице. Ако беше успяла (както и Пражката пролет 12 години по-късно), светът днес щеше да е по-сигурен, по-стабилен, по-богат. Едва ли може да се оспори взаимодействието между властващите бюрокрации на Суперсилите и техните секретни служби – през 1956 г. с мълчаливо съгласие (tacit agreement), през 1968 г. с единодушно съгласие (consensus) – за провала на подобна възможност. Ще трябва да минат десетилетия преди да узреят условията за отхвърляне на една международна система, основана на властването и насилието.

В тази констатация няма нищо пророческо. От години подобни мисли са изричани от най-авторитетни политолози и изследователи. Един от тях – Раймон Арон – коментира Унгарската революция десетилетие след събитията: “Имахме усещането за наличието на някакъв мълчалив руско-американски пакт, едно споразумение, далеч по-обвързващо от всякакъв вид договор. Не знаехме дали трябва да го аплодираме като гаранция за мира (или поне като гаранция за не-тотална война) или остро да го осъдим като акт на несправедливост. Като изоставиха и жертвите и съюзниците си, Москва и Вашингтон изглежда решиха, че не си струва да се унищожават взаимно... Така американците признаха de facto съветската хегемония в източноевропейската зона...” (1)

В действителност, съветската хегемония в Източна и англо- американската в Западна Европа са подпечатани с т.нар. процентно съглашение, което Чърчил предлага на Сталин през октомври 1944 г. в Москва (2). Няма официален документ. Има мълчаливо съгласие (tacit agreement), да го наречем джентълменско ръкостискане за подялба на сферите на влияние в следвоенна Европа. Отдавна няма спорове по въпроса, а и поведението на Великите сили през следващите 45 години недвусмислено потвърждава наличието на подобна договореност. Опитите за навлизане в другата територия могат да се характеризират само като пропагандни акции, целящи да оправдаят огромните средства, извличани от данъкоплатците за превъоръжаване и водене на “студена война” (3). С други думи – да оправдаят хегемонията на собствената си държавно-военно-полицейска бюрокрация.

По-важен, според нас, е другият аспект: през целия 45-годишен следвоенен период “мълчаливият руско-американски пакт”, подобно на Свещения съюз на европейските монарси през ХІХ век, охранява не толкова собствените си зони на влияние, колкото собствените си властови паразитни структури (4). Всяка от Суперсилите е наясно, че рухването на единия колос неминуемо ще повлече разлагане и постепенното рухване на другия колос. Затова всеки опит за самостоятелност се смята за заплаха на статуквото и се наказва най-сурово чрез съгласувани акции на двата колоса (5).

Унгарската революция бе именно такъв опит и трябваше да бъде смазана най-сурово. Не само защото започна “отдолу” и се радваше на подкрепата на комунисти и социалдемократи, на земеделци и демократи, на студенти и военнослужещи, на интелигенцията, на целия народ, но и защото “едно решение което обвързва социалистическите завоевания с гаранциите на институциите на свободата, би станало насърчителен пример за подражание” (6), сочи Ищван Бибо, един от идеолозите на революцията. А примерът за подражание би насърчил не само Източна Европа и Съветския съюз, но и народите на Западна Европа, на целия свят.

Затова, по-точната оценка, според нас, би трябвало да определи Унгарската революция от 1956 г. като пръв опит за пробив в статуквото, за дезавуиране на една международна система, основана на властването и насилието на Суперсилите, за трансформация към социализъм с човешко лице. По един сравнително мирен път. С действащ парламент, със социализирани средства за производство, с работещи институции за самоуправление. Накратко – с демократични средства. И без масовите ексцесии, съпътстващи всички предходни революции от ХVІІ век насам.

Свидетелство за това е “Проект за компромисно решение на унгарския въпрос”, огласен на 6 ноември 1956 г. (7). Негов идеен вдъхновител и автор е Ищван Бибо (1911-1979) – юрист и политолог. От 1934 г. преподава в Сегедския университет; през 1950-1956 г. е в състояние на вътрешна емиграция поради несъгласие с политиката на режима; в 1956 г. става министър в правителството на Имре Наги. След разгрома на революцията Ищван Бибо е осъден на доживотен затвор. Амнистиран е през 1963 г.

Проектът е приет с незначителни поправки от представители на Социалдемократическата партия, Работническия съвет на Голяма Будапеща, Унгарското демократично движение за независимост, Партия “Петьофи”, Революционния съвет на интелигенцията, Независимата партия на дребните стопани и месец по-късно е връчен на Кришна Менон – личен пратеник на индийския премиер Джавахарлал Неру.

Какво конституционноправно решение предвижда проектът?

1. Унгария е парламентарна република;

2. Общественият строй е социалистически, преобладаващите средства за производство са обществена собственост, и по-точно:

+ запазват се завоеванията на поземлената реформа от 1945 г.; частната собственост върху обработваемата земя се ограничава до 40 холда (200 дка);

+ мините, банките и тежката промишленост са държавна собственост;

+ заводите са колективна собственост, основана на принципа на работническото самоуправление; работниците притежават акции и получават дял от печалбата;

+ свобода на частната инициатива и предприемачеството в рамките на плановото стопанство при забрана на експлоатацията;

+ защита на труда и свобода на работническите сдружения;

+ всеобщо обществено осигуряване;

3. Нанесените имуществени и морални вреди се възмездяват до размера на отнетите жилища, унищожения инвентар и отнетите резултати на личния труд, но в никакъв случай до размера на отнетите икономически позиции във властта; собствениците на одържавени имоти след 1945 г., на предприятия и акции, както и едрите земевладелци и техните наследници не се обезщетяват;

4. Реорганизация на държавната администрация съвместно с комитетите на местното самоуправление;

5. Пълна религиозна свобода при отделяне на църквата от държавата;

6. Тези правила имат силата на конституционна разпоредба, неотменяеми са за срок от 10 години; след това могат да се изменят само с референдум, при участие не по-малко на две трети от имащите право на глас (вариант: с две трети парламентарно мнозинство);

7. Конституционният съд прогласява за противоконституционна всяка партия, която не признава горните правила. Забранява се и всякаква дейност, провеждана чрез печат, събрания или по друг начин, целяща промяната на установения обществено-икономически строй;

8. Проектът предвижда стратегическите интереси на Съветския съюз в Централна Европа да се гарантират с двустранен договор, който да утвърди излизането на Унгария от Варшавския договор.

Исканията на унгарците от 1956 г. са дълбоко демократични по своята същност и социалистически по характер. Проектът отхвърля всякакви опити за реставрация на капитализма, гарантира реформите, осъществени след 1945 г., социалистическата ориентация на страната, както и стратегическите интереси на Съветския съюз. Впрочем, самият Ищван Бибо подчертава: “Младежта, работничеството и войнишките маси, които извършиха революцията, в най-голямата си част са привърженици на социализма” (8). Онова, което революцията категорично иска да отхвърли не е социалистическата ориентация, а “потисническата бюрократична диктатура” (9) по израза на Бибо, или “тоталитарната власт на експлоататорската партийната бюрокрация” (10), както я определя Милован Джилас.

В хода на революцията се създават работнически съвети, които възстановят реда и стопанската дейност. Оказва се (както и в Чехословакия през 1968 г.), че промишлените предприятия могат да работят без строг партиен контрол, без апарат за насилие и пак да останат социалистически. Нещо повече, именно отсъствието на бюрократични и други подобни пречки води до рязко повишаване на производителността и на доходите на работниците.

Няма нищо необичайно в това. Историята на човешката цивилизация недвусмислено потвърждава, че тласък на производителните сили, прогрес на обществото е възможен само когато свободният човек твори в условията на свободно избрани демократични институции.

“В съвременните демократични условия”, изтъква Хана Арендт в класическото си изследване “Произход на тоталитаризма”, издадено в САЩ през 1958 г., “съветите са единствената позната демократична алтернатива на партийната система, а принципите, върху които са основани, са противоположни на принципите на партийната система...” И по-нататък: “Създаването на съвети, не реставрация на партиите, е ясният знак за превъзходство на демокрацията над диктатурата, на свободата над тиранията” (11).

Трудно при това положение е да се характеризира революцията като антисоциалистическа. Нима може да се упрекне в антисоциализъм един Дьорд Лукач – колос на философията и естетиката на ХХ век, адмириран еднакво и на Изток, и на Запад? А Лукач е министър в правителството на Имре Наги и един от двигателите на революционната промяна. Или пък друг световно признат философ и естет като Жан-Пол Сартр? Сериозната академична литература не съдържа и помен от подобно пропагандно внушение. Тъкмо обратното. Многобройните източници свидетелстват, както сочи и Жан-Пол Сартр, че “въоръжените работници нямаха намерение да върнат фабриките на капиталистите. Те установиха контрол върху индустриалните предприятия чрез изборни заводски комисии и работнически съвети. Независимо от осемгодишната тирания, от чудовищните и уродливи грешки и престъпления, шансовете за едно национално и демократично комунистическо общество оставаха реални...” (12).

Това е именно “насърчителният пример за подражание” (13), който трябваше да бъде наказан най-сурово, да бъде изкоренен с огън и меч. И Суперсилите, както монарсите на Свещения съюз през ХІХ век, не пожалиха сили и средства! От времената на “Артхашастра” и Сун Цзи методът е един и същ и елементарно познат: едната Суперсила трябва да се постарае да предостави аргументи за намеса на другата...

В действителност, подготовката за политически промени в Унгария започва още през 1953 г. “отгоре”, от ръководството на комунистическата партия. На 4 юли Имре Наги е избран за министър-председател. Месец по-рано, на среща в Москва със съветските ръководители, Имре Наги остро критикува политиката на Матияш Ракоши, обвинявайки го, че превърнал унгарското правителство в “правителство в сянка” на една “полицейска държава”. Новата правителствена програма предвижда радикални реформи като намаляване на цените на основните хранителни продукти; увеличаване делът от БВП за потребление; намаляване тежестите върху селските стопани, включително възможност за излизане от кооперативите; частична амнистия; закриване на лагерите; толерантност спрямо религиозните дела и т. н. На партиен конгрес през май 1954 г. Наги настоява за нарастване на политическата роля на Народния фронт и въвеждане на ограничена многопартийна система (14).

Втвърдяването на съветската линия през март 1955 г. довежда до отстраняване на Имре Наги от премиерския пост. Като че надделяват хардлайнерите и властта, основана върху полицейско насилие и тоталитарен терор. Но през октомври 1956 г., в разгара на започналите въстанически действия, той отново е изтикан на върха. Този път – от студентите, от работническите съвети, от интелигенцията. От революцията, която започва “отдолу”. И Имре Наги поема пътя към своята Голгота. - - - - - - - - - - - - - - - -

Революцията показа на целия свят, че тоталитаризмът е несъвместим с всякакъв вид демокрация. Репресиите се изсипват най-вече върху ляво ориентирани унгарци, социалисти, ръководители на комунистическата партия, които вярваха и продължаваха да вярват, че социализмът може да бъде само и единствено демократичен. Смъртни присъди получават Имре Наги (министър-председател); Пал Малетер (министър на отбраната); Йожеф Силадьи (началник на кабинета на Имре Наги); Миклош Гимеш (журналист); Геза Лошонци (министър) умира в затвора. На дългогодишни срокове затвор са осъдени Михай Фаркаш (бивш министър на отбраната и член на Политическия комитет на УКП); Шандор Харасти (журналист, главен редактор на в. “Непсабадшаг”); Миклош Вашархей (журналист, прес-секретар на Имре Наги); Дьорд Фазекаш (журналист, съветник на Имре Наги); Ференц Яноши (генерал); Шандор Копачи (директор на полицията на Будапеща); Ференц Донат (икономист, член на провинциален комитет на УКП). Но в пепелищата на пожара унгарците защитиха правото си на национално достойнство, извоюваха на практика относителна независимост. Поражението на революцията “отдолу” ги научи как да победят с революция “отгоре”, да постигнат други, “по-малко драматични, но по-ефикасни средства за ‘вътрешно’ освобождение” (15), отбелязва Раймон Арон. Предпазливо, но настоятелно, от 70-те години на миналия век Унгария започва да установява официални политически и икономически контакти със света: отначало със социалдемократическите партии, после и с други политически среди. Това дава възможност на унгарското ръководство да се запознае с функционирането на многопартийната система, на пазарната икономика, да оцени и други фактори, характерни за ценностите на западната демокрация.

Началото на унгарските реформи започва далеч преди старта на съветската перестройка. При това, нито един от реформаторите не е преследван от режима на Янош Кадар. В началото на 80-те години страната е приета за член на Международния валутен фонд и на Световната банка и започва да поддържа открито икономически връзки със Запада. В рамките на Варшавския договор й се отдава възможност и за относителна външнополитическа самостоятелност. От 1986 г. всеки унгарец може да пътува свободно по целия свят.

Освен на икономическо, унгарците се радват и на културно размразяване. Унгарската белетристика, драматургия и изящно слово бележат възход. В Европа се говори за възход и на унгарското кино. По театралните сцени и телевизионните канали открито се осмиват недъзите на режима, дори на най-високопоставените ръководители на партията и държавата. От всепризнати майстори на оперетното кабаре, унгарците се превръщат в майстори и на политическото кабаре. Властите не виждат нищо осъдително в стриптийз клубовете. Унгарската порно звезда Илона Сталер атакува успешно Италианския парламент под името Чичолина. Унгария си спечелва славата на най-веселата барака в (соц)лагера...

През 1988-1989 г. при правителството на Миклош Немет се създава благоприятна обстановка за промени в законодателството, за кардинално преустройство на икономиката и политическия живот. Приети са закони за многопартийната система, за частните фирми и т.н. През лятото на 1989 г. Унгария отваря границата си за над сто хиляди източногерманци, желаещи да емигрират на Запад. По такъв начин именно решението на унгарското партийно ръководство разруши “желязната завеса”. Събарянето на Берлинската стена по-късно бе само един символичен акт.

Саможертвата на унгарците от 1956 г. не бе напразна. Революционерите бяха поразени физически, но не и морално. Смисълът на техния протест, идеите които отстояваха останаха живи, защото бяха действени и боеспособни, защото бяха wirklich, както би ги характеризирал Хегел.

БЕЛЕЖКИ:

[1] Aron, Raymond, The Meaning of Destiny, in: Tamas Aczel, ed., Ten Years After: The Hungarian Revolution in the Perspective of History, NY, 1966, pp. 21-22.

2 Resis, Albert, The Churchill-Stalin ‘Percentages’ Agreement on the Balkans, Moscow, October 1944, in: American Historical Review, 1978-Vol. 8 (April)

3 Конкретно за унгарските събития, вж. Kecskés, Gustáv D. in: Lee W. Congdon and Béla K.Király, eds., The Ideas of the Hungarian Revolution, Suppressed and Victorious 1956-1999; Atlantic Studies on Society of Change No.118 (Social Science Monographs), Boulder, CO-Highland Lakes, NJ, 2002, pp. 112-141.

4 През 1848 г. унгарците се отделят от Австрийската империя и обявяват своята независимост. Загрижен за съдбата на собствения си трон, руският цар Николай І немедлено се озовава на помощ на австрийския император Франц Йосиф. През 1849 г. Унгарската република е удавена в кръв. Президентът Лайош Кошут с около 5,000 бойци от републиканската армия намират убежище в българските земи и се установяват за кратко време в гр. Шумен и околностите.

5 Срвн. “Всяко въстание в съветския блок застрашава сигурността на страните-членки на НАТО от потенциални съветски контра-мерки”. В: Documents sur la stratégie de l’OTAN, 1949-1969, Brussels, 1998, p. 322.

6 Bibó, István, Összegyûjtött munkái. EPMSZ Kiadó, Bern, 1981; цит. по бълг. изд. (изд.”Ерго”/”Огледало”, 2003), с.328.

7 Ibid, pp. 327-339.

8 Ibid, p. 328. Според United Nations’ Report of the Special Committee on the Problem of Hungary, NY, 1957, 800 кадети от Военната акадения “Петьофи” – все синове на високопоставени правителствени, партийни и военни ръководители – са се вляли във въстанието.

9 Bibó, István, op. cit.,p. 340.

10 Djilas, Milovan, The New Leader, 19 Nov 1956, pp. 3-6.

11 Arendt, Hannah, The Origins of Totalitarianism, Cleveland, 1958, pp. 480-510.

12 Sartre, Jean-Paul, The Ghost of Stalin, NY, 1968, pp. 41-65.

13 Bibó, István, op.cit., p.328.

14 Rainer, Janos M., Curriculum Vitae of Imre Nagy, ARP Atlanti Kutató es Kiadó Közalapitvány, Budapest, 2006, pp. 46-47.

15 Aron, Raymond, op.cit., pp. 21-22.