/Поглед.инфо/ Съдбовната промяна след 1989 г. създаде благоприятна среда за по-нататъшен подем на Отечеството. Здравият разум и честният поглед върху обществените явления и процеси не могат да отрекат големите предимства на демокрацията, свободата, многопартийността, възможността да се пътува и опознава света, да се опознават и заимстват добрите практики от постиженията на други народи и култури, да се разменят стоки, капитали, идеи, културни ценности... Оценявайки изминалите 30 годинив навечерието на предстоящите парламентарни избори би следвало да осъзнаем, че е крайно време да съхраним стореното добро и да отхвърлим само лошото; вкупом да се произнесем:

Дотук с омразата, враждата и противопоставянето!

Да преминем брода, който ни разделя!

По-добро бъдеще може да изковем само заедно, с обединените усилия на целия народ!“

Ала за да продължим продуктивно напред трябва да кажем истината за дълбоко пропилените възможности през годините на т.нар. преход. Да сложим край на унизителното положение да сме на последно място в Евросъюза по показатели на социално-икономически напредък и народно благополучие. Което, обобщено, означава да възродим българската държавност.

(I) ЗАПЛАХАТА

Най-голяма тревога буди демографският срив. Академични изследвания отпреди 10 години сочат населението ни да е малко над 7 милиона. В тази цифра са включени и близо двата (или повече) милиона български граждани прокудени за насъщния в страните на ЕС, САЩ, Канада и другаде, доколкото имената им фигурират в ЕСГРАОН и избирателните списъци. Това представлява демографска загуба от близо 19% в сравнение с 1989 г., когато страната ни е била почти 9-милионна.

Cпоред оценката на CIA Factbook от юли 2020г., населението ни спада на 6,966,899 души.1 Данните съвпадат с тези на НСИ и прогнозата на „Евростат“. Или, спрямо 1989 г. два милиона български граждани са намерили смъртта си. Демографската загуба вече е над 22% – прецедент в световната история за страна, която не е претърпяла природни бедствия, епидемии, войни... Проучванията сочат като главни фактори за демографския срив стресът и мизерията – изкуствено създавани и насилствено налагани против волята на хората. Така България се оказва сред държавите с най-мащабно лишаване от правото на живот на собственото си население. У нас се провежда „добре планирана смъртност”, споделя с мрачна ирония медиен коментатор.2 Което навежда на извода, че наложеният на страната ни модел през годините на т.нар. преход в най-висока степен убива хора.3

Може ли да спрем тази пагубна тенденция? Да поставим началото на възраждане на Отечеството?

Можем, ако прегърнем като свой чистият и неподправен зов на Апостола на свободата:

За Отечеството работим, байо! Кажи ми ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно...“

Ако всички, които милеем за благото на Отечеството – патриотично ориентираните политически партии, неправителствени, граждански и професионални организации, браншови и стопански субекти, които най-вече се гърчат под ботуша на монополизма – а всички те представляват над 95% от нацията, заедно съберем общата воля. Ако постигнем единение на предстоящите избори в името за възраждане на държавността; единение, което да осъществи легитимна промяна и установи Система, съобразено със заповяданото държавно устройство в демократичната ни Конституция, с принципа на контрол и равнопоставеност (checks and balances), с принципите на демократичната, правовата и социалната държава!Независимо от различията – били тепартийни, идейни, етнически, религиозни,личностни, лидерски или други!

И ПЪТЯТ към възраждане на Отечеството е:

(II) ВЪТРЕШНА ПОЛИТИКА

1. Възстановяване непосредственото действие на Конституцията (КРБ). Това означава:

- възстановяване неотменимите основни права, императивно разписани в глава Втора на КРБ и в Европейската социална харта, които на практика са суспендирани (правото на достоен живот; на безплатно образование и медицинско обслужване; правото на труд; на справедливи, безопасни и здравословни условия на труд; на справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържане на прилично жизнено равнище на работещите и техните семейства; на справедлив размер на пенсиите, които да осигуряват на възрастните и социално защитените граждани достатъчно средства, за да водят прилично съществуване и да играят активна роля в обществения, социалния и културния живот; на социална защита; на закрила на семейството, майчинството и децата; на жилище и на закрила срещу бедност и социална изолация; на здравословна и благоприятна околна среда; на свободно придвижване; на лична свобода и неприкосновеност; правото на справедлив съдебен процес, осигуряващ установяването на истината; да плащат данъци и такси съобразно своите доходи и имущество; равнопоставеност на всички пред закона; и т.н.);4

- възстановяване на императивно разписаното в чл. 45 неотменимо право на гражданите непосредствено да участват в управлението на държавата чрез законодателни и други предложения, вкл. до Народното събрание и Конституционния съд;

- възстановяване на гарантираната в чл. 19 защита срещу монополизма – особено нужна и на гражданите, и на малкия и средния бизнес; и т.н, и т.н.

- възстановяване на такъв размер на въоръжените сили, който успешно да може да гарантира суверенитета, сигурността и независимостта на страната и да защитава нейната териториална цялост (чл.9);

2. Възраждане на родната индустрия и мултикултурно селско стопанство. Това означава:

- държавната собственост (вкл. земята и горите) да се стопанисва и управлява в интерес на гражданите и обществото (чл.18, ал.6);

- равнопоставеност и еднакви условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица (чл.19, ал.2);

- насърчаване на кооперативната дейност в промишлеността, занаятите, селското стопанство и търговията за постигане на социален напредък (чл.19, ал.4); а също така:

- възстановяване държавната собственост върху структуро-определящите отрасли и дейности, попадащи в сферата на националната сигурност, вкл. жп транспорт, телекомуникации,енергетика и др.;

- възраждане на традиционните български сортове/породи, продукцията от които спечелиха световна слава на чуждестранните пазари през ХХ век;

- насърчаване българската предприемчивост в индустрията, занаятите, селскостопанското и животновъдно производство чрез безлихвени заеми и гратисни данъчни периоди;

- защита на българските предприемачи от картелните споразумения на монополизма;

- създаване на държавни банки за кредитиранена български предприемачи без такси и срещу символични лихви;

- създаване на държавни застрахователни дружества, които без такси и срещу символични вноски изцяло да гарантират сигурността, живота и имуществото на гражданите и бизнеса.

3. Създаване на легитимна съдебна власт

Възстановяването на отнетите ни конституционни права практически е невъзможно, както е невъзможно да се върви към възходящо стопанско развитие и възраждане на държавността, докато съдебната власт не е в състояние да спре безнаказано източваните милиарди народни пари от привилегировани монополисти и олигарси, някои от дейностите на които попадат в дефинитивното поле на организираната престъпност; отнетите милиарди да се насочат към реиндустриализация и устойчиво развитие така, че да генерират ресурс за възраждане на образованието, науката, социалните дейности (здравеопазване, пенсии, достойно заплащане на труда), армията и т.н.

В този смисъл, нека насърчим Главният прокурор да продължава не само ефективната си борба срещу битовата престъпност; но да насочи също така усилията си срещу произвола на дружества и фирми – енергийни, фармацевтични, телекомуникационни, банкови, кредитни (без банков лиценз), ЧСИ-та и други, които отказват да съблюдават КРБ, Регламенти и Директиви на ЕС, противоправните действия на които в значителна степен ускоряват демографския срив на България през ХХI век. Защото прокуратурата е част от съдебната власт, а съдебната власт трябва да е охраняваща власт.

Задължение на съдебната власт е да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл.117, ал.1, КРБ). А според доктрината за разделение на властите главният смисъл за създаването на независима (отделна от другите власти) съдебна власт – от „За духа на законите“ на Шарл де Монтескьо (1689-1755) до наши дни – е да санкционира другите власти, когато закононарушават, въз основа на изведения по-късно принцип „власт възпира власт“. Това означава правосъдието (съд, прокуратура, следствие) да се превърне в страж на законността, в най-действено средство за опазване на гражданите и обществото от произвола на чиновници, обявили се за държавата. Защото, може ли някой да посочи поне едно престъпление, извършено у нас извън действието или бездействието на овластения чиновник?

За съжаление, легитимна съдебна власт у нас не съществува. Ноторно известен факт е, че сега действащата се е самоизфабрикувала в престъпване на срока, заповядан от Върховния законодател (Седмото ВНС) – по волята на Върховния суверен на РБългария – Народът. Правното основание за нейната нелегитимност се съдържа в §4 във вр. с §3, ал. 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на КРБ: именно XXXVI Народно събрание е трябвало да приеме нови устройствени и процесуални закони за организация на съдебната власт в едногодишен срок от влизането в сила на КРБ, тоест, не по-късно от 13 юли 1992 г. Този срок е преклузивен, не може да бъде удължаван. Преглед на законодателството показва, че нито един от заповяданите от Върховния законодател (Седмото ВНС) закони за организацията, устройството и структурата на правораздаването не е приет в заповядания преклузивен срок! Иначе казано, по смисъла на чл. 5, ал.1 на КРБ такива закони би трябвало да се считат за нищожни. От което пък следва, че след като действащата днес съдебна власт е нелегитимна, актовете й не би трябвало да пораждат правно действие! Впрочем, и Венецианската комисия към Съвета на Европа косвено приема за нелегитимна съдебната власт, след като настоятелно изисква тя да бъде приведена в съответствие с международните актове, по които България е страна.

Но именно тази нелегитимна, образно казано – подобие на съдебна власт, създава условия за правен произвол, налага несигурност у гражданите и бизнеса, подрива устоите на държавността, с което престъпва заповяданото от Конституцията право за защита на накърнените права и законните интереси на гражданите, бизнеса и държавата срещу възможна несправедливост (чл.117, ал.1, КРБ). По същество, това е отказ от правосъдие!

Нека повторим: съдебната власт е охраняваща власт! Без охраняваща държавността и гражданите легитимна съдебна власт, възраждането на страната ни, а и самото бъдеще на Отечеството, са поставени под въпрос.

За да бъде легитимен актът за създаване на нова съдебна власт в съответствие със заповяданите от Върховния законодател (Седмото ВНС) държавно устройство, с принципа на контрол и равнопоставеност (checks and balances), с универсалните принципи на демократичната, правовата и социалната държава, следващото ХXXXV Народно събрание трябва да предложи организиране на общонационални обсъждания, Върховния суверен на РБългария – Народът, да се произнесе на референдум как да стане това!

Ето защо, първата и най-неотложна задача на всички патриотично ориентирани партии, организации и бизнеси е да постигнат единение в рамките на широка коалиция за възраждане на Отечеството. За да имат глас в Народно събрание и осъществят жадуваната, спасителна за Отечеството промяна.

(III) ВЪНШНА ПОЛИТИКА

1. Външната политика на РБългария се осъществява съгласно принципите и нормите на международното право. Основни цели на външната ни политика са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред (чл. 24 от КРБ).

Като член на НАТО и на ЕС, България следва да изпълнява поетите си съюзнически ангажименти и договорености, доколкото отделни разпоредби в тези договорености не накърняват частично или изцяло – сега или в бъдеще – националния ни суверенитет. Такива резерви имат някои страни-членки на НАТО и Евросъюза, като тези от Вишеградската четворка; и Турция, като член на НАТО; и независимо от отделни субективни критики на дейци на тези организации, нито една от посочените държави не е изключена от НАТО или от ЕС, защото правото на държавен суверенитет, закрепено в националните им Конституции, произтича от принципите на международното право, което се явява надмощно право.

Това е така, защото държавният суверенитет е неотчуждаемо юридическо качество на независимата държава, символизира нейната политическо-правна самостоятелност, висша отговорност и ценност като първичен субект на международното право. Изключителното върховенство на държавната власт предполага независимост от властта на друга държава. Изключителното върховенство е обусловено от правовото равенство на независимите държави и стои в основата на съвременното международно право.

Независимо от някои различия в определенията, в правната доктрина не се спори, че суверенитетът като категория отразява способността и възможността на обществото и на създаваните от него държавни институции самостоятелно да решават въпросите на държавното устройство, да провеждат независима вътрешна и външна политика в интерес на личността и обществото. Какъвто, впрочем, е и смисълът на разпоредбата на чл. 24 в Конституцията на Република България. Така че няма повече или по-малко суверенитет, както се опитват да извъртат лобистите на съвременния глобализъм. Суверенитет е единен и неотчуждаем!

Правната основа на суверенитета са конституциите, декларациите и общоприетите принципи на международното право, които фиксират суверенното равенство на държавите, тяхната териториална цялост, ненамесата във вътрешните и външните им работи, правото на нациите на самоопределение. Концепцията за държавен и национален суверенитет е резултат от многобройните дискусии след учредяването на ООН през 1945 г., докато през 1970 г. е закрепена в Устава на ООН с Резолюция 2625 в Декларацията за принципите на международното право: никоя държава или международна организация няма право да се намесва в неща, които попадат в обхвата на вътрешната юрисдикция на друга държава.

2. Въз основа на принципите на международното право, закрепени в Устава на ООН и разпоредбата на чл. 24 на КРБ, България е длъжна да следва външна политика, както и икономически, културни, духовни и други връзки с всички държави, които споделят принципите и нормите на международното право и усилията за установяване на справедлив международен ред, независимо от различията в идеологията им, във формите на държавното им устройство, традиционното им вероизповедание и ценности, ориентира на външната им политика и т.н. За един по-добър многополюсен свят, без диктата и санкциите на властелините на парите.

3. България на Балканите

Балканите са най-вече мястото, където България може и трябва да провежда активна самостоятелна външна политика, отстояваща своите екзистенциални национални интересите – осигуряване на мирни, взаимоизгодни отношения при гарантиране неприкосновеността на границите и суверенитета на всяка една от страните.

Дълг на българската външна политика е безкомпромисно да отстоява националните ни традиции, създадени и утвърдени на историческите български земи в продължение на повече от 1300 години, да защитава от посегателства родната ни история и културни постижения, някои от които – като кирилицата, имат общоевропейско измерение.

Дълг на външната ни политика е да защитава българските общности зад граница, да създаде условия всеки един с български корени, независимо от местоживеенето му, да има еднакви права с българските граждани в РБългария.

4. България и Русия

Външната политика на България трябва да отделя специално място на отношенията ни с Русия. С тази велика държава сме свързани исторически, културно и цивилизационно в продължение на повече от 1000 години. Български духовници разпространяват християнството по руските земи, Русия заимства от България своята писменост – кирилицата. Във вековете на тъмното робство руските царе и духовници подпомагат българските манастири, внасяйки светлина и упование в надеждите на българина за избавление. Руската кръв се смесва с тази на българските опълченци в епичните битки по време на Освободителната война. И накрая, не на последно място, категоричната руска позиция на мирните преговори през 1947г. в Париж успява да съхрани за България довоенните ни граници.

Русия, освен това, ни служи за пример как от времето на руските царе и до наши дни изгражда хармонични отношения между традиционното християнство на руския народ с традиционния ислям на народите, населяващи Руската федерация. В това отношение много може да черпим от опита и практиката на нашите сънародници в Бесарабия, южна Русия, Крим, от родствениците ни в република Татарстан и т.н.

Разкъсването на връзките ни с Русия – да не говорим за противопоставяне, могат да се окажат фатални за нашата страна, за нашия народ, за бъдещите ни поколения. Нам е нужно не просто не-враждебно отношение към Русия, а трайно сътрудничество във всички области – промишлеността, енергетиката, търговията, селското стопанство, културата, сигурността и т.н. Всякакви опити България да бъде въвлечена в каквито и да било форми на враждебност спрямо Русия са пагубни за националните ни интереси и категорично трябва да бъдат пресечени още в зародиш от официалната ни външна политика.

* * *

Очертахме основните принципи, които считаме, че могат да послужат на всички, които милеят за благото на Отечеството; като платформа за съвместни действия на предстоящите избори в единен коалиционен блок, който ясно да посочи ПЪТЯТ. Защото само единни може да постигнем възраждане на държавността; да осъществим легитимна промяна и установим Система, съобразено със заповяданото в демократичната ни Конституция държавно устройство, с принципа на контрол и равнопоставеност (checks and balances), с принципите на демократичната, правовата и социалната държава. Независимо от идейни, политически, ценностни, етнически, духовни, религиозни или други различия помежду ни!

Без пазарлъци и претенции за постове и лидерство!

Да работим заедно, ако сме истински патриоти! По ПЪТЯ, който ефективно да впише България в бъдещия многополюсен свят. Или, както ни подсеща патриархът на българската литература Иван Вазов:

Богатий с парите, сюрмахът с трудът,

момите с иглата, учений с умът...“

1https://theodora.com/wfbcurrent/bulgaria/bulgaria_people.html

2България е сред страните с най-ниска продължителност на живота в ЕС, в. „Дневник” 04.05.2014

3http://pogled.info/avtorski/Vasil-Prodanov/kak-kapitalizmat-kato-sistema-ubi-sled-1989-g-stotitsi-hilyadi-balgari.95269

4През 2000г. XXXVIII НС ратифицира със закон (ДВ, бр.30/2000) Eвропейската Социална Харта (ЕСХ), но със следните резерви: а/ обвързва се само с 35 члена и номерирани алинеи, а не с „не по-малко от 16 члена или 63 номерирани алинеи“- задължение, разписано в част III, чл. А (задължения), ал.1, т. (с) на ЕСХ; б/ приема разписаните в ч. I на ЕСХ права не като задължение, а само като „декларация на целите“; в/ не се обвързва с правата, разписани в част II на ЕСХ: чл. 2, ал. 1 и 3; чл. 4, ал.1; чл. 9; чл. 10; чл. 12, ал. 2 и 4; чл. 15; чл. 17; чл. 18, ал. 1, 2 и 3; чл. 23; чл. 27, ал.1; на Хартата. Тоест, депутатите не считат, че всеки има право на справедливо възнаграждение, достатъчно за поддържане на прилично жизнено равнище за тях и семействата им (ч. I, т.4); че работниците имат право на справедливи, безопасни и здравословни условия на труд (ч. I, т. 2 и 3); че децата, младежите и жените в майчинство имат право на специална закрила (ч. I, т.7 и 8); че семейството, като основна клетка на обществото, има право на социалнна, правна и икономическа защита (ч. I, т.16); че всички, вкл. тези, които не разполагат с достатъчно средства, имат право да се ползват от мерки, съдействащи за постигане на най-доброто им здравословно състояние (ч. I, т.11 и 13); че всички възрастни имат право на социална закрила (ч. I, т.23); че всеки има право на жилище и на закрила срещу бедност и социална изолация (ч. I, т.30 и 31); и др. Тоест, депутатите не считат, че всеки има право на справедливи условия на труд, вкл. разумна продължителност на работния ден и платен годишен отпуск най-малко от 4 седмици (ч. II, чл. 2, ал. 1 и 2); че работниците имат право на справедливо възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и семействата им прилично жизнено равнище (ч. II, чл. 4, ал 1); че системата на социално осигуряване трябва да се поддържа на задоволително равнище (ч. II, чл. 12, ал. 2); че инвалидите имат право на независимост, социално интегриране и участие в живота на обществото (ч. II, чл. 15); че децата и младежите имат право на социална, правна и икономическа защита (ч. II, чл. 17); че възрастните имат право на социална закрила, вкл. достатъчно средства, за да водят прилично съществуване и да играят активна роля в обществения, социалния и културния живот (ч. II, чл. 23); и др. Всичките тези права са императивно разписани в гл. II на Конституцията, които Върховният законодател – Седмото ВНС е прогласил като неотменими (чл.57 КРБ)!

За сравнение, на Нюрнбергския процес индустриалният магнат Алфред Круп е осъден на 5 години затвор и конфискация на имуществото му, защото ползвал труда на концлагеристи срещу възнаграждение, което не им осигурява възстановяване на изразходваните жизнени сили по време на работа, следствие на което те умират от изтощение. Възражението на Круп, че ползвал онова, което му предоставяло германското правителство, а именно – най-евтината работна ръка, не е прието от съда, защото има морални принципи. Въз основа именно на тези морални принципи по-късно е дефинирана Социалната харта. Като отказва правото на достойни условия на живот и възнаграждение, които да осигуряват на българския гражданин физическото му оцеляване, властта, на практика, провежда неонацистка политика на геноцид.

Едностранните повишения на заплатите на държавни и общински служители нямат законова основа и по същество представляват електорален подкуп. А обещанията за вдигане на пенсиите не са нищо повече от обикновен популизъм, докато съществува законът от 2000 г.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели