/Поглед.инфо/ В България не е много често явление богаташите да разкриват душевните си терзания, политическите си интриги и арогантния си светоглед. Заради това трябва да използваме всяка възможност да разследваме лудостите, които ни обграждат. В крайна сметка в България да си богат не е престъпление, но при всички случаи е достатъчно нехигиенично, за да не е в състояние обикновеният човек да не сбърчи нос, когато се разрови в техните мисли.
И сега да ви кажа - проблемът е, че в левицата си имаме точно такъв човек. Нещо повече, той е закостенял като цирей върху кожата на БСП и се е превърнал в нарицателно на всичко онова, което е нередно в партията, както наскоро беше казал Сашо Симов. Става дума за едрия бизнесмен Георги Гергов, наричан много често олигарх, председател на общинския и на областния съвет на БСП в Пловдив.
Тези дни Гергов изригна с едно интервю във вестник "Преса", което ви предлагам да прочетете внимателно, защото в този лабиринт от недоизказани интриги и откровени подлости ще можем най-добре да се ориентираме какво трябва да променяме, върху какво трябва да работим, какво трябва да изчистим от нас, ако искаме хората отново да ни гледат с надежда.
Гергов дава своето интервю с идеята да самоназначи себе си за официален дисидент срещу новото ръководство. Очевидно с бизнес нюх на пазарен хищник той добре е усетил, че в БСП има лидерски вакуум, защото новият председател все още не е овладял докрай механизмите на партията и тръгва в челна атака, за да може да се възползва от момента.
Май поради тази причина, още в отговора на първия въпрос, той влиза с бутонките на Михаил Миков. Критикува, че нямало истинска смяна в БСП. Новият председател е изкаран част от демонично и мрачно предишно статукво, а изговарящият тези "истини" едва ли не започва да се чувства светец. И тъкмо когато човек е готов да повярва, че едва ли не Гергов ще раздаде парите си за благото на партията, и ще се оттегли в политически манастир, за да разсъждава за бъдещето на световната революция, на повърхността излиза първата част от истинското му кредо: "Чета в някои вестници, че аз трябвало да бъда като Енгелс. Нали помните - Енгелс давал пари, но не се месел на Маркс в неговите политически виждания и писането на трудове. Извинявайте, аз за какво се боря в тази партия - само да давам пари и да не наблюдавам резултат ли? И да не търся отговорност? Кой не иска да се радва на децата си и на плода от труда си? Аз искам да се радвам на плода от труда си в тази партия".
Значи това било разковничето!?
Човекът искал просто да кешира досегашните си усилия!?
Другарят олигарх се чувства неоценен!?
Ти да видиш.
Разбира се, в това изявление се долавя и една шокираща политическа неграмотност. Енгелс не само е помагал материално на Маркс, той е бил негов съмишленик. В този смисъл доста от идеите на Маркс са родени в диалог с Енгелс. Да не говорим за това, че самият Енгелс също е мислител от голяма величина, тоест той може и да е бил богаташ, но определено е бил и интелектуалец, което си личи от неговите книги.
Нашият "Енгелс" обаче не държи да бъде признат за идеолог или съавтор на "Защото сме социалисти". Не, той настоява за по-прагматични неща. И заради това вади темата за грешките на БСП.
В този сюжет като основен виновник и политически сатана е разобличен Сергей Станишев. Бизнесменът вилнее - Станишев излязъл с ореолче на главата. ИБ, което си е съвсем старото, също сега не му харесва. Грешките не били признати.
Гергов сече наляво и надясно. Нанася удари. И най-накрая, след като е пуснал четири-пет мащабни, но недоизказани интриги, изплаква голямата си болка: БСП трябвало да влезе в кабинета.
"Щяхме да загърбим този резил с Орешарски и щяхме да вървим напред, да си възстановим организациите, да се наместим в обществените процеси на страната. Дори и малко хляб да ни дадат, беше достатъчно, но щеше да бъде полезно за държавата", обяснява кредото си Гергов.
Същински Енгелс, нали!?
Възприемането на политиката като възможност за даване на хляб е перверзия на ума. Това е мислене на типичен политически борсов играч, който не е в състояние да мисли в идеи, а в конкретни параметри и пари. И точно поради тази причина бизнесмените нямат място на ръководни места в лява партия, въпреки че тяхната арогантност ги кара да смятат, че едва ли не от тях ще излязат най-добрите управленци. Това е явление, което оттук-нататък за научно удобство ще наречем "герговщина" и ще опитаме да проникнем до неговите дълбини.
Герговщината е политическа арогантност и обществена мимикрия. Нека да помислим заедно!? Дали другарят Гергов е в състояние поне веднъж за себе си да оцени в какъв нокдаун би се оказала БСП, ако бе станала част от това управление? Дали е в състояние поне веднъж да не мисли в мащаба на собствения си портфейл, а да осъзнае, че е част от една партия, която, дори и в криза, има отговорност към всички, които са гласували за нея. И повечето от тези избиратели биха презрели завинаги тази политика, която закача левицата към ГЕРБ и така унищожава всяка възможност за смислена опозиция в страната.
Това бизнес-мислене, този цинизъм на духа, представен като национална отговорност и загриженост, е нещо като мозъчен бъг. Той издава, че хора като Гергов принадлежат към левицата само на думи, само заради интереси, но чисто идейно отдавна робуват единствено на финансовите си страсти и на нищо друго. Това мислене забелязах и у други представители на тази порода партийци. За тях прагматизмът предхожда политическите идеи, дори политическите идеи всъщност са незначителни. Това е едноизмерно мислене, което си представя политиката като игра на "Монопол" и именно подобни хора в БСП теглят към самоубийствената коалиция с ГЕРБ. Слава богу - техният номер не мина. Те останаха в изолация и заради това ги виждаме днес като самоназначили се дисиденти, които се опитват да говорят от името на морала.
Само един лек завой. Винаги е интересно, когато Гергов тръгне да говори за "възстановяване на организациите", защото в неговата бясна тирада отсъства въпроса за вината му. Нима той не е един от лидерите на партията? Може ли да ни каже нещо за своите резултати? Ще благоволи ли „Енгелс“ от Пловдив да ни обясни как стана така, че откакто е лидер на организацията, тя нито един път не е печелила избори, а резултатите в Пловдив опасно приближават едноцифрено числа? Ще ни разкрие ли как така успя да направи една от най-мощните организации в страната бледо подобие на самата себе си и да прогони много хора, които видяха, че идейния живот в БСП-Пловдев е погребан окончателно и започва някаква власт на парите, морално корумпиране на кадрите, свиване на партията до група хора, които не смеят да гъкнат пред Гергов, защото са зависими от него?
Всъщност интервюто на бизнесмена е триумф на менталната герговщина. Тя арогантно възвеличава себе си и тласка другите към ръба на скалата.
И тук вече опираме до проблема, който засяга Гергов само косвено.
Защо един такъв човек успя да се представя за лице на левицата? Какво в БСП позволи Гергов да овладее толкова мощни властови позиции, че да бъде не само несменяем, но дори и да налага на "Позитано" 20 това кой да бъде водач в Пловдив - абсолютно неизвестният и нехаризматичният Георги Търновалийски, нещо като болонка на бизнесмена? Такива хора не могат да бъдат полезни за левицата, защото те преследват само частен интерес, а в най-трудните мигове първи зарязват каузата, защото искат да материализират своето положение. Точно заради това БСП в Пловдив едвам мъждука и кара живот на системи. Същото ще се случи и с цялата БСП, ако подобен тип бизнес-отношение към политиката бе взело връх или вземе връх някога в партията. Герговщината е като тежка зараза, която е много трудно лечима.
Днес БСП трябва да бъде яростна опозиция и да се върне към своите идейни основи, да преоткрие своите каузи, защото само през тях, само през пречистващата светлина на автентичните цели може да се освободи от бактериите, които плуват в нейната кръв. Сега същите тези бактерии ще се опитват да вземат реванш и да превърнат най-голямата опозиционна партия в първи приятел на ГЕРБ, и това е нашата собствена битка с тъмното ни минало. Защото аз знам, че тази битка трябва да бъде проведена. Твърде много време си затваряхме очите пред агресивната герговщина, пред този "Енгелс" на мангизите, пред тази самодостатъчна циничност, която вече се превръща в морален проблем пред всички социалисти. Ние можем да бъдем истинска партия, която прави грешки, но ги прави, защото мисли в идеи. Проблемът ни досега беше, че правихме грешки, но ги правихме, защото мислехме само в конюнктурни процеси. На нас ни е необходим идеен проект, ново мислене, а то няма да дойде със старата герговщина. С нея виждаме докъде се докарваме - отново и отново до участието във властта, парчето хляб и това, че "Енгелс" искал да види резултати за себе си. Това е нашият ад, през който трябва да минем, но колкото по-бързо го направим, толкова по-добре.
