/Поглед.инфо/ Най-големият проблем на българските медии е, че те са влюбени в идиотите. В сутрешните блокове е рядкост да видиш смислен човек или поне някой, който има какво да каже. Вместо това - парад на палячовците. Карнавал, превърнат във вечност. Труимф на бърборковците.
Този флирт на медиите с кретенизма е станал така всеобхватен, че от телевизиите вече, дори и да иска човек, не може да научи нищо. Само и единствено в такава среда човек като Страхил Ангелов можеше да мине за "бунтар", "несъгласен", "опозиционер", а дори и "хулиган" (в добрия смисъл на думата) в БСП.
Страхил Ангелов не е нищо от това.
Арогантността не е опозиционерство.
Простотията няма как да мине за дисиденство.
Интриганството не се класира като бунтарство.
А фактът, че си нарцис, запленен от собствения си образ и далавери, не те прави несъгласен.
Медиите в България обаче не се интересуват от достоверността на една роля. За тях е важен крайният продукт.
Искат някой, който да ръси простотии - заповядайте Страхил Ангелов.
Трябва ви някой, който изглежда супермахмурлия в 7.30 сутринта - веднага "хулиганът на БСП" е насреща.
Искате скандал в студиото - "Страхил Ангелов" ООД веднага ще ви го предостави на подходящата цена.
Ако обиколите с микрофон из тези, които го представят като бунтар и инакомислещ, и ги попитате за колко инициативи на Ангелов знаят, колко негови изказвания на партийни форуми са слушали, най-вероятно ще видите каменни физиономии. Което подсказва, че Страхил Ангелов е едно ГМО-явление, продукт на деформираната медийна среда в България, една халюцинация на журналистите, които вместо да разобличат фалшификата, яростно му се обясниха в любов.
Този обществен кретенизъм е заразен. Самият факт, че една медия може да деградира дотам, че да представя Страхил Ангелов като някой в политиката, показва, че няма как да чакаме голямо ниво от нея. Вероятно заради това в един сайт бяха сложили заглавие "Страхил Ангелов и още 41 депутати напускат БСП". БСП имат само 39 народни представители, но, когато се доверяваш на интригант, без да проверяваш и без да си наясно, се получават такива фалове.
В крайна сметка прословутото напускане на групата на Страхил бе сведено не до 40, а до 3 (словом "трима") души. Ангелов, братовчедка му и лидерът на Младежкото обединение във "Витоша", който винаги е бил креатура на прословутия "бунтар".
Между другото, като казахме братовчедката, е добре да разкажем и една друга история. Ангелов се прочу с платените си интервюта пред "Фокус", където вечно се правеше на опозиция, на ляв дух, който не търпи феодализацията.
Но нека да видим как той прилагаше на практика своите разбирания.
Когато влезе в действие уставната норма, че не трябва да има съвместяване на постове, Ангелов, с неудоволствие и сумтене, напусна лидерското място във "Витоша". Но пък остави за лидер, познайте кого, даа, точно така - своята братовчедка, която сега също бяга от партията.
Честно да ви кажа, когато чух новината за това, че Страхил напуска, в началото не посмях дори да се зарадвам, за да не би това известие да се окаже партенка. Защото беше крайно време хора като него да не могат да намерят своето място в БСП. Лъжата трябва да има край все някога.
А Страхил е точно това. Една голяма лъжа. Една невероятна подмяна. Човек без принципи, без дисциплина, без вътрешен морал, без идеи, който обаче има медиен инстинкт и разбра, че чрез шушу-муши с репортерки из тъмните ъгли на парламента може да получи своите пет минути позорна слава. И ги получи.
Но в името на какво?
Да не би да е повел битка за реална промяна?
Да не би да е предложил алтернатива?
Да не би да се е борил някога за някакъв принцип, за някаква ценност?
Нищо подобно.
За Страхил е важно вниманието. Той искаше прожекторите да го осветяват, да го величаят, да виждат в него някакъв потенциал.
Какъв потенциал, братче?
Потенциал в него можеше да има, ако има водка с марка "Потенциал". Такива като него винаги са били най-опасни за партията, защото паразитират зад прогресивната лексика, а всъщност работят единствено за себе си. И заради това нарцисът Ангелов няма как да бъде запомнен с някаква смислена политическа инициатива. Всичките му инициативи се отнасяха единствено и само до самия него и неговия бизнес. То заради това в района му БСП не е цъфнала и вързала като резултати. Тоест - няма как да твърдим, че неговото махане е трагичен процес. Точно обратното - имам крехката надежда, че БСП започва да не търпи вредителите в себе си. Кретенизмът е заразна болест, но всички трябва да се борим с нея, защото тя скапва идеята за нормална политика у нас.
Хора като Страхил винаги са били рана за БСП. Те никога не допринесоха за по-добрите изборни резултати, защото си въобразяваха, че парите им ще им купят постове наготово. Това комерсиално мислене е като ракова клетка и разяждаше много време БСП. Защото именно хора като Страхил бяха мостовете към странни съюзи със странни партии, те са тези, които раздираха с нокти плътта на партията, а на всичкото отгоре медиите ги изкарваха на първите страници едва ли не като политици за пример.
Най-накрая този филм свърши. Защото за БСП ще се говори и след 10 години, но за микроорганизми като Ангелов никой няма да се сеща тогава.
Това е безпощадната логика на природата.
Идиотите имат шанс в медиите, в очите на хората обаче тяхното сияние никога не трае дълго.
