/Поглед.инфо/ Една интересна вътрешнопартийна новина за БСП може да е останала тези дни встрани от полезрението на интересуващите се от състоянието на левицата. Пушилката около промените в устава затъмняват останалите информации, но точно заради това е добре да им обърнем внимание навреме, защото след това ще е достатъчно късно.

Тези дни стана ясно, че Корнелия Нинова, една от спряганите кандидатури за кмет на София, отказва да влезе в битката. Вместо това, тя лансира името на бившия кмет на Благоевград Костадин Паскалев, като го нарече "подходящ, подготвен и силен кадър на БСП в местната власт".

Приемам този анонс за официално поставяне в общественото пространство на кандидатурата на Паскалев като евентуален кандидат за кмет на София от БСП, нещо, за което доскоро се говореше единствено и само като далечна възможност и хипотеза. Очевидно името му набира скорост и съжалявам, но аз ще се опитам да обобщя някои от аргументите защо Костадин Паскалев не е подходящ като кандидат за кмет и защо, избирайки него, БСП-София на практика ще започне политическа игра на руска рулетка. Само че в този случай пистолетът няма да е с барабан, а автоматичен.

С кандидатура като тази на Костадин Паскалев/на малката снимка/ БСП ще играе на "тука има - тука няма" и то в най-порочния вариант на тази комарджийска улична игра. Той вече не става за кандидат за Благоевград, следователно, дайте да му търсим място в София, така ли? Подобно действие граничи леко с политическата лудост. Защото добрият кметски мандат в Благоевград съвсем не означава потенциал за добър мандат и в столицата. Тук проблемите са други, хората са други и едва ли ще погледнат с добро око на поредния парашутист, пратен в бюлетината от съображения за партийни баланси, а не от реално желание за победа и промяна на спареното гербаджийско статукво.

Паскалев може да е имал своята популярност в национален мащаб, но това (изключваме Бойко Борисов) рядко е от полза в софийските избори. Трябва ли да припомняме, че през 2005 година ръководството на БСП постави на топа на устата едно от най-популярните си лица тогава -Татяна Дончева, но в крайна сметка победи Бойко Борисов. Вината не беше в Дончева, тя свърши своята работа, друг е въпросът, че тя умишлено бе натикана в плаващите пясъци на интригите в софийската организация и на практика нямаше време да се ориентира в тях. Същата съдба повтори по-късно и Георги Кадиев. През 2011 година на практика столичните социалисти масово саботираха кампанията му, макар че това пряко навреди на БСП. Въпреки че резултатът в столицата зависи от националните баланси в България, все пак не може да се кандидатира кой да е.

А в случая Паскалев е кандидат тип "кой да е". Независимо от собственото му самочувствие, самовлюбеност и високомерие. Неговото лансиране ще представлява отбиване на номер и пускането на един ракетен снаряд, който не подлежи на управление и има големи шансове да се разбие в своите собствени позиции.

Около Паскалев винаги е витаел един голям въпрос - доколко той е партиен човек, отдаден и верен на БСП. Хора, които помнят последния му мандат (2007-2011) в Благоевград, много добре знаят как той се заигра с други партии, как тръгна да фаворизира алтернативни местни играчи и как на практика постави БСП в града на колене, въпреки че левицата не може да бъде критикувана за лошо управление там. Именно самоуверените действия на Паскалев и неговото полубожествено усещане, че не зависи от партийна дисциплина, го накараха да тръгне срещу партията и ако днес БСП-Благоевград си прави честен анализ за ситуацията, задължително трябва да спомене името "Паскалев".

Но не е само неговата самоувереност. Нека да припомним, че през 2001 година Паскалев прие да стане министър на регионалното развитие в кабинета на Симеон Сакскобургготски /някой да си спомня кой партиен орган го постави там!?/ и така позволи в течение на близо 3 години БСП да бъде атакувана, че участва задкулисно в управлението, въпреки че не беше така. Онзи танц с царя беше показателен за политическото състояние на Паскалев. Той не играе според партийна дисциплина или идеология, а спрямо собственото си его. Не напразно хора, които го познават добре, знаят, че думата "аз" е най-често употребявана от спрягания за кмет на столицата. В това отношение той може да бие дори и Бойко Борисов, у когото поне има някакъв елемент на самоирония, нещо, което напълно отсъства при екскмета.

Заиграването му с НДСВ през 2001 година говори за това, че за него няма такова нещо като политически граници и идеологически бариери. С невиждана лекота той се метна в отбора на юпитата и заради него, и сега БСП носи раната на тази нежелана и неискана от никого колаборация. Кое тогава ни гарантира, че Паскалев, при неуспешни резултати в изборите, няма да се метне и в каручката на ГЕРБ в София ,и да го видим наесен като заместник-кмет на столицата. Той е способен на такава маневра, а и ГЕРБ са в състояние да го преглътнат. Единствено и само БСП ще плати солената сметка за това, обяснявайки за пореден път политическите си неудачи.

В БСП съществуват фигури, които успешно си правят имидж на гърба на партията. Един от дефектите на нашия вътрешнопартиен живот е, че често позволяваме на случайни елементи да блестят с отразена светлина и изкуствено медийно лустро. Достатъчно е винаги да се правиш на принципен опозиционер, въпреки че достатъчно често си постъпвал безпринципно, и безмозъчната част от българската журналистика те поглъща като новооткрито бонбонче. И така никой няма да те пита за залитанията ти към АБВ, за странните пируети около Първанов, за това, че идваш на Национален съвет само тогава, когато си убеден, че медиите ще пишат каквото кажеш...

Ясно е, че в София БСП ще има огромен проблем със своето представяне. Диагнозата на сегашната слабост може да бъде продължителна. Но поставянето на Паскалев на дневен ред е просто илюзия. Избирателите бързо се усещат кога някой се опитва да прави фокуснически номера пред тях и да ги залъже за липсата на реални идеи и алтернативи.

С други думи - добре е БСП в София да не залита по най-лесния път, защото той наистина води към ада. Много по-честно е на тези избори да се разиграе кандидатурата на някой млад човек с потенциал, който няма да спира да тормози ГЕРБ, вместо да се спира на човек, който така бързо ще се впише в статуквото, че след това всички ще гледаме като публика в цирк. Паскалев е хазартен ход, който може да провали всяка стратегия и всяка идея.

Кой, кажете ми кой някога е натрупал пари от игра на "тука има-тука няма"?